Публикувана: 7 фев. 2024, 08:24 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2024, 09:10 ч.

Когато разбрах, че съм бременна, изпаднах в ужас

3 569
32
1

# 15 9 фев. 2024, 20:31 ч.

София
Мнения: 4 199

Хормони и външно влияние. Нормално е да си в двата края на спектъра. Не знаеш какво следва и това е плашещо. От друга страна мислиш какво мисли баща ти и се напрягаш.

Аз бях на 24г като забременях със сина си. С мъжът ми бяхме заедно от 8м, не бяхме сгодени, той 6г по-голям от мен. Родителите ми в началото също им трябваше време да се освестят от новината така да кажа. После обаче само чакаха всеки преглед и новини. Всяка сутрин първо питат как е малкият, после се интересуват и от нас Grinning

А това, че нямате брак не означава, че не са ви сериозни отношенията, или че никога няма да се ожените. Ние се сгодихме малкият като беше на 10м, сватбата я направихме като той беше на 1г9м. Съвсем скоро и номер 2 ще се роди и пак в началото родителите ми мислиха, че се шегуваме с тях (а ще им е 4то внуче).

Дай си време да осмислиш как ще ставаш майка. После ще възпитаваш едно страхотно човече, а приятелят ти ще влезе в роля на баща. Промяната в живота е огромна с появата на новото човече, но по-прекрасно нещо няма. Плюс си проследи витамините и ако има дефицити ги оправи. Лека бременност!

# 16 10 фев. 2024, 01:10 ч.

Мнения: 2 765

От какво се притеснява приятелят ти относно сватбата (при все, че е дори 7 години по-голям и на 31, реално в перфектна възраст за сватба и не сте от чак толкова скоро заедно...)? Аз съм консервативна и бих се притеснила като баща ти, приемам такава настройка към семейството за несериозна. Не подкрепям съжителството на семейни начала без брак (което обаче не значи, че бих била против бременността, просто според мен не е без значение липсата на правния елемент), не бих се чувствала добре самата аз. Възможно е на подсъзнателно ниво да си мислиш същото като него и от това да се притесняваш. Според мен реакцията ти ,,изпадане в ужас" от нещо иначе много хубаво и желано може и да е просто израз на подсъзнателната ти несигурност относно връзката. Защо не иска сватба? Какво го притеснява като нали уж е желано? Мен това би ме вкарало в същото състояние като теб, не самата бременност. Говори за тези неща с приятеля ти. Изясни истинската си позиция за себе си, може и да ти мине от това изясняване.

А иначе не се обвинявай, че вредиш на бебето. Много жени и дори повечето са неуравновесени по време на бременността си, няма как да имаш самони единствено позитивни мисли. Но трябва да направиш нещо час по-скоро да се балансираш, защото не е хубаво да си дълго време депресирана, отчаяна. Това може и да се отрази на детето като стрес, то усеща.

Последна редакция: сб, 10 фев 2024, 01:19 от snowwhite12

# 17 11 фев. 2024, 14:02 ч.

Мнения: 55

Аз бях като теб, само че последните три месеца от бременността. В първия триместър ми беше толкова лошо 24/7, че не можех за нищо да мисля. Но като влязох в 7ми месец, започна една адска тревога. Постоянно мислех как ще се оправям с дете, та аз съм най-заспалият човек на света, ще се привържа ли към него, готова ли бях наистина за тази стъпка. Сега бебчо е вече на 4 месеца и колкото и трудно и изморително да е, не си представям живота без него. Като ми се усмихне сутрин и вече денят придобива смисъл.
Много съжалявам, че прекарах последните месеци от бременността си в тези постоянни тревоги. Бебето вече е факт и все ще се оправиш по някакъв начин, ще свикнеш с новия живот и ежедневие. Ако можех да върна времето назад, щях да прекарам цялата си бременност в спане по цял ден, като за последно, четене на книжки, сериалчета и пазаруване за бебето. И не се филмирай, че му вредиш с твоите мисли, че така само ще изпитваш угризения - хора сме, нормално е да изпадаме в различни състояния, камо ли в този емоционален период. Баща ти скоро ще свикне с мисълта и ще обича много внучето си, сигурна съм. Брак не се сключва само за да угодиш на родителите си, не живеем в 19 век.
И не се лъжи под въздействието на страховете си да махнеш бебето, щом е желано, че после ще видиш какво е истинска депресия. Дори сега да не го осъзнаваш, предстои ти да срещнеш най-голямата любов в живота ти, дори да не го изпиташ веднага(което също е нормално). Лека бременност ти желая!

# 18 13 фев. 2024, 04:29 ч.

Мнения: 196

Това са хормони. Успокой се. Моите като се появиха на бял свят и кто ги гушнах и все едно никога преди това не съм живял. Най прекрасното неще на този свят са децата. Те усмислят живота на нормалноте хора. Не го мисли толкоз, това са просто хормоните ти и те правят да сменяш мислите си от депресивни кум радостни и да се замисляш. Всичко ще е наред. Мъжът ти трябва да те успокоява и да се грижи за теб за да преминете по бързо този период.

# 19 23 фев. 2024, 10:09 ч.

Мнения: 7

Здравейте, аз съм в подобна ситуация. Вместо да се зарадвам на двете черти, не мога да спра да плача. Втора бременност, съвсем в началото. Имам бебе на 7 месеца. Много непланувано и много изненадващо се получи. В шок съм и не знам как ще се оправя.

# 20 23 фев. 2024, 10:26 ч.

София
Мнения: 4 144

Mermaid_19- изпаднах в подобна ситуация ,но сина ми беше на 1г и 3м.
Направо не знаех какво да правя.....при мен нещата бяха паталогични и се наложи да махнат бебето/това ми е душевното оправдание,защото да си призная не го исках това дете..../. Така и след време не можах да имам друго-причината не беше в този аборт.
Не искам да те плаша,нито да те убеждавам в каквото и да било- напълно те разбирам и се надявам да вземеш правилното решение, за себе си разбира се !

п.с. Разликата между мен и брат ми е 1г и 5м- сметни колко съм била голяма,когато е забременяла майка ми. Разбрала е едва в 4м....няма право на аборт ,а и е било 1978г все пак. Не е искала друго дете толкова скоро- аз съм ревяла денонощно до 3г... Но пък брат ми е бил бебе мечта,което дори е проверявала дали диша- само е спял ,ял и пълнел пелените. Така че съдбата се е знаела работата иначе мяйка ми е щяла да полудее....

# 21 23 фев. 2024, 10:31 ч.

Мнения: 7

Цитат на: vnd в пт, 23 фев 2024, 10:26

Благодаря за подкрепата! Не е лесно решение, чувството за вина е ужасно

# 22 23 фев. 2024, 10:41 ч.

София
Мнения: 4 144

Така е ....и с годините при мен не изчезна....
Но съм на мнение ,че едно дете трябва да е желано.
Наистина се надявам да вземете правилното решение!
Седнете - обмислете го и го обсъдете с партньора....все още имате време
Flowers Four Leaf Clover

# 23 23 фев. 2024, 10:47 ч.

Мнения: 17

Аз се чувствам виновна и обвинявам себе си, защото всичко идва от страховете. Винаги съм искала да бъда майка, чакала съм този момент и сега реакциите ми са подбудени от страх как ще се справя, ще успея ли да го заобичам истински, защото в момента не чувствам все още нищо към тази една точица. На мен все пак ми е първо, с годеника ми се обичаме, това е следващата крачка, няма гаранция, че след 5 години ще се почувствам готова, а няма пак да ме обземе страха. Поемам риска и се надявам когато се появи да го заобичам истински. А на вас ще кажа, че вече веднъж сте майка, психиката е най-важна и ако смятате, че психически няма да се справите все още с тази отговорност и партньорът ви е зад вас за решението да не го оставите-махнете го. Разбирам ви за чувствата ви, защото и мен ме гонеше страха ами после как ще се чувствам, ами ако ми остане травма, ами ако не го преживея? Затова направете това, което мислите, че ще ви накара да се чувствате добре и пълноценна за семейството ви! ❤

Здравейте, аз съм в подобна ситуация. Вместо да се зарадвам на двете черти, не мога да спра да плача. Втора бременност, съвсем в началото. Имам бебе на 7 месеца. Много непланувано и много изненадващо се получи. В шок съм и не знам как ще се оправя.
[/quote]

# 24 23 фев. 2024, 10:55 ч.

София
Мнения: 4 144

Знаете ли - никога не се почувствах готова да стана майка....Детето ми беше желано ,не грешка...бях на 27г когато забременях.
Не мога да кажа, че го заобичах веднага, но някак не се страхувах да го взема,да го гушна ,да го пипна....Майчина любов веднага и на секундата към нещо,което не познаваш,само защото е било в корема ти- винаги ми е било странно и не го чувствах така....
Разбрах, че обичам от дъното на душата си това човече и съм готова на всичко за него, когато:
*захласна се за първи път на 2 месеца и за момент спря да диша- сърцето ми щеше да спре/може и да е спряло за миг/ от страх...
* спънах се по стълбите,докато слизах с него на ръце и за част от секундата през главата ми мина как точно да се завъртя,за да падна по гръб ,а той върху мен. Слава богу успях да се хвана за парапета.
Така че не се обвинявайте ,че не изпитвате това майчино чувство още веднага.....има време ...то е там и ще се прояви.....

# 25 23 фев. 2024, 11:36 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Amore31 в пт, 23 фев 2024, 10:47

[/quote]Мъжът ми е изцяло зад мен. Той много иска второ дете и му е мъчно, че аз не се чувствам така. Каза, че ще ме подкрепи каквото и да реша. Друг е въпросът, че съм на 38 години и нямам много време да се чудя дали искам още деца.

# 26 23 фев. 2024, 11:56 ч.

София
Мнения: 4 144

Цитат на: Mermaid_19 в пт, 23 фев 2024, 11:36

... Друг е въпросът, че съм на 38 години и нямам много време да се чудя дали искам още деца.

В този случай ви съветвам в най- скоро време да отидете на лекар,да видите как вървят нещата и дали всичко е ОК....
След това доста сериозно обмислете решението си
Hug

Последна редакция: пт, 23 фев 2024, 12:23 от vnd

# 27 25 фев. 2024, 22:27 ч.

Мнения: 411

Според мен това, което те вкарва във филма е мнението на баща ти и може би, подсъзнателно също искаш брак за допълнителна сигурност.
Аз също забременях преди да се оженим, бяхме си купили апартамент. Таа говорили сме по темата с брака и че е важно за мен, после подписахме когато бях в 7-ми месец. Просто подпис с най-близките, почерпихме се, мама си остана недоволна, че не поканихме всички братовчеди ама май го преживя накрая 😂
Та ако си е важно за теб говорете…

# 28 21 авг. 2024, 15:51 ч.

Мнения: 1

Здравейте,започвам да пиша със сълзи в очите ,заради това,че преди 5 дни научих ,че съм бременна и от тогава изпитвам всякакви чувства,като страх,стрес,вина,тъга,но не и радост.
Бременността е планувана, точно заради това се чувствам и виновна,защото е искана и с виждането на 2те черти пълен обрат настъпи в мен.
Обвинявам се за всичко,имам голям син ,който е от 1я ми мъж,разделих се с него ,защото беше непостоянен,изневери ми,правеше си,каквото иска.
След 2 години се запознах с 2я ми мъж,на 3та година забременях ,имам прекрасна дъщеря,но и той постоянно пиеше,не се прибираше и с него се разделихме.
Знам,че съм виновна и 2те деца са при мен,давам всичко от себе си да имат всичко,грижа се за тях,обичани и обгрижвани са.
Мъжът ,с който живея в момента ги гледа като свои собствени, опитваме се нищо да не им липсва и решихме да имаме общо дете ,въпреки че много го иска той,като ме вижда така посърнала, каза че е съгласен дори на аборт,но и така ми е мъчно.
Защото си го представям като бебе,но в следващия момент се питам ами ако го оставя и така ми мине бременността,ами ако родя и не го обичам.
Направо имам чувството, че ще полудея
Извинявам ви се предварително за дългия пост,но наистина имам нужда от съвети и помощ😔
Благодаря ви!

# 29 21 авг. 2024, 16:02 ч.

София
Мнения: 4 144

Бременността е планувана ,не е първа а 3-та

Опитвам се да вляза в главата ви....
Страхувате се да не останете отново сама и то с 3 деца- така ли?
Ако е така е напълно разбираемо ,но казвате ,че мъжа до вас е разбран и ако не искате бебето да го махнете?
Не мисля ,че това ще е правилното решение- ако не той вие ще се обвинявате след време....
Оставете емоциите и помислете- искате ли да имате дете от този човек, да отгледате с него 3-те си деца.

Ако е Да- няма какво да се мисли......емоцията от двете чертички ще премине ,страха също ....
Ще обичате това дете- това е безспорен факт!

Спокойно

Препоръчани теми

Срок на годност на тест за бременност

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 87

825
Бъдещи майки

Бременност. Нова работа

Майчинството счетоводно - 99

780
Бъдещи майки

Причина:

Причина: