Здравейте,започвам да пиша със сълзи в очите ,заради това,че преди 5 дни научих ,че съм бременна и от тогава изпитвам всякакви чувства,като страх,стрес,вина,тъга,но не и радост.
Бременността е планувана, точно заради това се чувствам и виновна,защото е искана и с виждането на 2те черти пълен обрат настъпи в мен.
Обвинявам се за всичко,имам голям син ,който е от 1я ми мъж,разделих се с него ,защото беше непостоянен,изневери ми,правеше си,каквото иска.
След 2 години се запознах с 2я ми мъж,на 3та година забременях ,имам прекрасна дъщеря,но и той постоянно пиеше,не се прибираше и с него се разделихме.
Знам,че съм виновна и 2те деца са при мен,давам всичко от себе си да имат всичко,грижа се за тях,обичани и обгрижвани са.
Мъжът ,с който живея в момента ги гледа като свои собствени, опитваме се нищо да не им липсва и решихме да имаме общо дете ,въпреки че много го иска той,като ме вижда така посърнала, каза че е съгласен дори на аборт,но и така ми е мъчно.
Защото си го представям като бебе,но в следващия момент се питам ами ако го оставя и така ми мине бременността,ами ако родя и не го обичам.
Направо имам чувството, че ще полудея
Извинявам ви се предварително за дългия пост,но наистина имам нужда от съвети и помощ😔
Благодаря ви!
Бременността е планувана, точно заради това се чувствам и виновна,защото е искана и с виждането на 2те черти пълен обрат настъпи в мен.
Обвинявам се за всичко,имам голям син ,който е от 1я ми мъж,разделих се с него ,защото беше непостоянен,изневери ми,правеше си,каквото иска.
След 2 години се запознах с 2я ми мъж,на 3та година забременях ,имам прекрасна дъщеря,но и той постоянно пиеше,не се прибираше и с него се разделихме.
Знам,че съм виновна и 2те деца са при мен,давам всичко от себе си да имат всичко,грижа се за тях,обичани и обгрижвани са.
Мъжът ,с който живея в момента ги гледа като свои собствени, опитваме се нищо да не им липсва и решихме да имаме общо дете ,въпреки че много го иска той,като ме вижда така посърнала, каза че е съгласен дори на аборт,но и така ми е мъчно.
Защото си го представям като бебе,но в следващия момент се питам ами ако го оставя и така ми мине бременността,ами ако родя и не го обичам.
Направо имам чувството, че ще полудея
Извинявам ви се предварително за дългия пост,но наистина имам нужда от съвети и помощ😔
Благодаря ви!
А за този мъж това първо дете ли ще е?
Ако наистина за него е по-важно как ти се чувстваш и дори би приел аборт пред това да си нещастна, това определено е знак, че наистина те обича. А това, че не е потръгнало с предишните татковци, е напълно нормално сега 3-тото бебе да те плаши. А има и жени, които са самотни майки с 3 деца от 3 различни мъже. Не им е лесно разбира се, но има такива, изтеглили късата клечка, и то не веднъж, и все пак се справят и отглеждат добре децата си.
Ако наистина обичате този мъж и искате да сте с него, няма ли да съжалявате после, ако точно от този мъж нямате дете? За мен това би било още по-плашещо...
