Деветокласници 2024/2025

Дъщеря ми никога не е имала родителски контрол на телефона. Чатове също не чета. По-важно ми е да си имаме доверие една на друга отколкото да си играем на стражари и апаши.
И двете имаме приложение на телефоните за проследяване на локцията. Имаме и тефтер, в който и тя, и аз записваме user name и пароли за всякакви сайтове, приложения, пощи.
Преди да стане на 14г имаше карта към моята банкова сметка. От няколко месеца има сметка и карта на нейно име. Зареждам джобни по 50лв за седмица.

Никога не съм следяла нито телефон, нито за какво си харчи парите. Ама тя много споделя, знам всичките ѝ приятели, винаги ми казва къде и с кого е. Иначе е от разумнохарчещите - има банкова карта на нейно име за стипендиите и от време на време джобните превеждам по нея, ако не ги иска кеш. Т.к. си носи в повечето случаи храна от вкъщи, джобните и парите от баба/дядо се харчат за книги и за подаръци за рождени дни на приятелите, даже и за излизания не иска допълнително.
А аз се броя като "много кул мама", защото не съм забранявала нищо, няма и вечерен час, ама то какво като тя няма, като другите си имат, може да си кани приятелки вкъщи с преспиване, ако техните родители позволят без ние да сме вкъщи. Ама никога не ми е давала повод да се съмнявам и да се налага да я следя. Оценява доверието, което ѝ е гласувано и гледа да го оправдава.
Ще видим с малката дали ще има същия ефект или ще се налага намеса, че тя е различна, има моменти, в които нито се води, нито се кара.

Родителския контрол го махнахме след 7 клас. Сега ползвам приложението единствено за локация, ако не успея да се свържа с младежа по телефона и закъснее вечер. Джобните също не му ги следя, но като знам колко яде, предполагам, че по-голямата част отиват за хапване. За чатовете и през ум не ми е минавало, но до момента не ми е давал повод да се притеснявам за каквото и да било.

Никога не са имали родителски контрол, не следя чатове и разговори, понякога като гледа нещо или чете се заседявам, за да имам поглед все пак какво прави и къде. Не познавам отблизо приятелите й, съученици са, но знам с кого и къде е, когато излиза. Няма карта все още, харчи за храна, скицници, стикери, дреболийки разни и др. Подобни.
Изчете част от задължителната литература, без ентусиазъм, и с почти симултанен превод от моя страна на част от произведенията.

Нищо не следя по телефоните и чатовете. Ако нещо има да се крие от мен, то ще се скрие, колкото и да дебна. Никой не ми е следил чатовете, локацията и джобните пари, защото отраснахме в аналоговото време. Затова ми се струва редно и аз да поставя границите на личното пространство там, където съм ги получила и аз на тези години. Имаме съвестен и свестен класен ръководител (може би единственото добро нещо в това училище) и той гледа да ни държи в течение за извънредни неща, които трябва да стигнат до родителите - това за училищно време. Единствено ми се искаше да имаме онлайн достъп до банковата сметка, за да покажа едно-друго и все пак там да следим нещата, но картата е без такава услуга.

И аз съм израснала в аналогово време, но времената много се промениха.
В моето време никой не ни е предлагал наргиле и балони в дискотека организрана в 18.00 часа.
В моето време, не хващаха всеки 5-ти да кара надрусан. Случи ми се на светофар младежа в колата до мен да дърпа балони със страшна скорост.
По моето време всеки учител би информирал родителя ако за бележи нещо у детето. Днес повечето биха си замълчали, че луди родители колкото искаш.

Чудя се, дали на нашето не даваме твърде много свобода и не очакваме от него, твърде голяма отговорност за собственото му АЗ.
Че аз даже локацията му я нямам. Ако той ми каже, че е в Младост, аз ще занам че е там....през това време може да си лепи листчета у Люлин.

На един от приятелиете му една красавица му завъртя главата - детето не мога да го позная в момента....

Мислех си, че само аз не следя локация, не знам как просто, но моето и не излиза. В нашия град от единия край до другия най-дългото разстояние е 3км. На телефона ми се иска да сложа някакъв контрол, но май момента е изпуснат, като малка никога не е имала. Но тя тогава не не проявяваше интерес към него, играеше си по цял ден на площадката пред блока, вкъщи си се занимаваше с рисуване, апликации и подобни и пристрастяването й стана неусетно през пубертета по време на едно от затварянията за ковид. Питах я какво прави най-много на телефона, каза ми, че гледа клипчета в ютуб и тик ток, а моята сестра ми каза, че точно те са най-зарибяващи. Поне не качва нищо. Карта има на ДСК, но трябва тези дни да идем до банката, понеже май чипа е дефектен, може само да тегли пари и да плаща на ПОС устройство след въвеждане на код, а ние искаме поне да може да плаща безконтактно в супера например, без да трябва да се вкарват кодове. Звънях на кол центъра, направихме всичко, което ни казаха и не се получи, така че остава да идем на място. Иначе аз в къщи винаги държа пари в брой, малки суми, но гледам да има, дъщерята също си има касичка с дребни спестявания и съм й казала, ако нещо й се наложи докато съм на работа, да вземе от моите, само да ме информира. Досега не й се е налагало, тя е дори прекалено икономична. А вашите деца имат ли активно интернет банкиране? Моята като че ли няма желание, като си хареса нещо за онлайн поръчка, ме кара аз да й поръчам. От една страна е добре, защото ако тя го прави, не знам да не забрави да изтрие после номера на картата, но от друга страна, не знам кога е момента да се започне.

Е, явно аналоговите ни времена са били различни. По мое време беше 90-те години в центъра на София. Освен, че се предлагаше какво ли не, къде ли не, по всяко време на денонощието, също така ни "бомбеха", тоест сваляха ни дори обувките и обеците по подлезите, и какви ли не още красоти. Алкохол се пиеше в заведението пред супер елитната ни гимназия от 7 сутринта. За който желае. Детето ми е вече на години, в които, както казах, ако иска да скрие, ще скрие. Нито с локация, нито с четене на чатове мога да го предпазя. Методите са други - като за голям човек. Говорене, доверие.

Още в седми клас й махнахме Фемили линка, че и блокираше доста неща на телефона, после взехме нов телефон. Не съм включвала локализиране. Чатове не чета.

Писала съм и по-рано, но пак, че е по  темата: дойдох в студентски град  сама на общежитие малко преди да стана на 17. Телефон на входа, ако ме викнат или в пощата, когато стигна до там. Как са се справили майка и татко с притесненията си, само те си знаят... ( началото на 90-те). Оцеляла съм някак, а и те

ПП: един виц за аналоговите времена
"Препрочитайки скоро "Война и мир" се натъкнах на фразата: "Пиер Безухов разпечата писмото". Пет минути се чудих откъде е намерил принтер..."

Пропуснах и следенето на локация. Няма го и не го е имало. Наскоро разказвах за телефона извън обхват, докато бяха на поход из Пирин при прогнози за ужасно време. Намерила беше начин да се чуем и се бяхме разбрали да звъни само тя. Нормалното за възрастта чувство за криндж.
Също така съм споделяла и за времето, когато я накарах  за мине на смарт телефон -в шести клас. Беше пробвала да си инсталира контрол. Тогава си обясняваме за доверието. У дома всеки знае достъпът до устройствата на другите. Само на нейния телефон отказвам да го научавам. И на игрите им с баща й не искам да им знам нещата.
Пари харчи по-малко от джобните, дрехи и обувки купуваме заедно, когато иска нещо. Или когато видим нещо и се хареса.
През ваканцията се срещаха с приятелка извън София. Там дядото имал съображения за градския им парк. Възрастните от двете страни се разбраха така, че да няма притеснени,  а девойките се срещнаха без надзор. Нормални неща, когато се изговорят и се прояви съобразителност.

Ние семейно си споделяме локациите на телефона, друг контрол нямаме, но ми е по-спокойно да знам къде е. Надявам се да останем така. Големият син ме отряза преди години за локацията и тия дни бях пред припадък когато за пореден път забрави да ми се обади след интересно пътуване...ех дечица.

Синът ми никога не е имал родителски контрол на телефона, виж Лайф360 има, когато не ми вдига, признавам, поглеждам къде е . Джобни давам на седмица и не следя, в картата влиза стипендията и не знам какво се случва там. Чатове никога не съм чела на децата си, голямата споделя, на малкия с ченгел му вадя думите, ама все пак съм що-годе информирана, или поне така си мисля .

peneva_a, Със сълзи за разпечатаното писмо

такъв поздрав от Life 360 имате ли

Вчера, в популярен сред тийновете магазин за дрехи и аксесоари в мола, с дъщеря ми станахме свидетели как продавачите хванаха девойка (горе-долу на годините на нашите) в опит да открадне кейс за телефон и слънчеви очила. Момичето не изглеждаше като да не може да си позволи да си ги купи, но явно ей така, за спорта. Не ми беше хрумвало и за такива прояви на героизъм да говорим.

За наборчетата като моето, които още не са стигнали до "Евгений Онегин", предлагам това :
Случайно попаднах на него днес в Замунда, мисля да го изгледаме тези дни с девойката.
Допълвам се, понеже се разтърсих сега и открих и екранизация по "Мадам Бовари" от 2014,която е с добри отзиви.

Аз набелязах за девойката Last dance за Чикаго Булс и Майкъл Джордан. Нека погледа какви усилия са нужни, за да постигнеш успех.