Dincho благодаря за урока по правопис 🙂
Vesela аз си махнах ноктите ,когато се роди малкия и от тогава са винаги късо изрязани
Vesela аз си махнах ноктите ,когато се роди малкия и от тогава са винаги късо изрязани
- Публикувана: 19 фев. 2024, 16:16 ч.
- Последно мнение: 30 март 2024, 16:22 ч.
Красиви и след брака и детето
Гримирам се,правя си прическа и се обличам хубаво заради себе си .
Така е било преди да се омъжа ,преди детето и след него - и така ще продължавам.
Според мен има ли желание - намира се време за всичко. Важна е организацията.
Гримирала съм се,стига да съм искала да го правя и с дете на 1 година....
Относно хигиената, обезкосмяването и пр....няма какво да кажа- това не подлежи на коментар- задължително е да се намери време
Така е било преди да се омъжа ,преди детето и след него - и така ще продължавам.
Според мен има ли желание - намира се време за всичко. Важна е организацията.
Гримирала съм се,стига да съм искала да го правя и с дете на 1 година....
Относно хигиената, обезкосмяването и пр....няма какво да кажа- това не подлежи на коментар- задължително е да се намери време
Впрочем, с бебе/малко дете как ходите с дълъг маникюр?
Маникюр означава "грижа за ръцете", а не дълги и лакирани нокти
. "Хубав маникюр" е ноктите да са чисти, добре оформени и почистени от кожички. Дължината няма значение за добрата поддръжка. Периода с бебе е изключително благоприятен за поддръжка на ръцете на майката, заради честото ползване на бебешко олио и меки бебешки кремове
Аз и след като пораснаха децата продължих да ползвам бебешки продукти за ръцете си. Нагласени го разбирам с облекло, макиаж и козметика, а направени - с процедури и операции, нали така? Да уточним терминологията щом минаваме в сферата на интелекта
Понеже темата е за външен вид и естетика при млади майки, все пак, ще коментирам впечатленията ми от познати и приятелки в този житейски период. Под поддържан визирам приличен и спретнат външен вид. Като се разхождаме в парка, са с лек руж, например, гланц за устни или червило, лакирани нокти (по време на бременност избягваха да се лакират, за да не навредят на бебето). Грижат се активно да свалят наднорменото тегло, правят упражения да свият диастазата.
А, генерално, мисля, всеки има свои разбирания за нагласен, моите лични не включват интервенции (поне на този етап заради възрастта:) ). Мисля, че нещата опират до лично (себе-)усещане и чувство на естетика. Ако ще говорим за женска естетика, винаги много съм се възхищавала на перфектно гримирани, с в тяхната цветова гама и съобразен с природните им дадености грим или тоалет, с перфектен маникюр, пък нека и за повърхностна да мина.
Приятелките ми, за които тези неща са без особено значение и не държат на тях, също много си ги харесвам и не се опитвам да налагам мои виждания или да ги променям.
Това "за себе си" винаги ми е било странно. Ако човек е на пустинен остров и никой не го гледа там, няма ли да тръгне брадясал като Робинзон (мъж съм аз)?
Според мен разкрасяването винаги е за пред околните - дали жена ти/мъжа ти, колегите в офиса, потенциален нов мъж/жена, или просто минувачите по улицата, но ако никой няма да те гледа, то за кого да се правиш?
Като тук изключвам нещата, които се отнасят по-скоро към добро здраве - добро тегло, хигиена и т.н. Те са винаги необходими ако ще и на самотен остров да си. Но нещата, които просто разкрасяват са необходими според мен само за пред другите хора.
Според мен разкрасяването винаги е за пред околните - дали жена ти/мъжа ти, колегите в офиса, потенциален нов мъж/жена, или просто минувачите по улицата, но ако никой няма да те гледа, то за кого да се правиш?
Като тук изключвам нещата, които се отнасят по-скоро към добро здраве - добро тегло, хигиена и т.н. Те са винаги необходими ако ще и на самотен остров да си. Но нещата, които просто разкрасяват са необходими според мен само за пред другите хора.
Ами, не.
Когато си позволя дупка (щото не мога да си позволя депресия), когато се чувствам и изглеждам лайк а шит, сама си подавам ръка.
Душ, чиста пижама и перли за разкош
Това са на баба ми перлите и ги курдисвам хем да се надсмея на себе си, хем да си вдигна тонуса и знаеш ли - получава се.
Малко гламър и светвам.
Същото е с меметата за обезкосмяване. Ами, свикнала съм да съм гладка, та не ги разбирам. Без значение сезон, аз съм безкоз.
Когато си позволя дупка (щото не мога да си позволя депресия), когато се чувствам и изглеждам лайк а шит, сама си подавам ръка.
Душ, чиста пижама и перли за разкош
Това са на баба ми перлите и ги курдисвам хем да се надсмея на себе си, хем да си вдигна тонуса и знаеш ли - получава се.
Малко гламър и светвам.
Същото е с меметата за обезкосмяване. Ами, свикнала съм да съм гладка, та не ги разбирам. Без значение сезон, аз съм безкоз.
Естествено, че не започвам да готвя, преди да съм си сложила изкуствените мигли. Не върви той да си е облякъл официалния анцуг, а аз да вея коси без букли до него.
...
Същото е с меметата за обезкосмяване. Ами, свикнала съм да съм гладка, та не ги разбирам. Без значение сезон, аз съм безкоз.
Същото е с меметата за обезкосмяване. Ами, свикнала съм да съм гладка, та не ги разбирам. Без значение сезон, аз съм безкоз.
Един-единствен път за целия си живот си позволих да пусна малко окосмяване, защото наистина бях зле. Преди вече много години. Бях го закъсала здравословно. И третата дъщеря беше влязла в серия с болести, че и някакви празници бяха се заредили, тъкмо се бяхме преместили обратно в България и т.н. И точно тогава ми се наложи да вляза спешно в болница с гинекологичен проблем. Умрях от срам (не, че някой се е впечатлил, защото в болниците са виждали всичко и не се плашат от 20 косъма на кръст, но аз си ги виждах). От тогава - жива, умряла, на самотен остров или в тълпата - не си позволявам подобна издънка.
Това "за себе си" винаги ми е било странно. ...Но нещата, които просто разкрасяват са необходими според мен само за пред другите хора.
Правя го и когато съм сама и няма да излизам никъде. Изцяло "за себе си", така се чувствам добре.
Мъжът ми не забелязва разликата. Също не разбира нуждата от маникюр с лак. Работя от вкъщи и никой не ми гледа ръцете, правя "за себе си", пак защото така ми харесва и се чувствам добре.
Не разбира и нуждата от крем за лице, той не слага. Наясно съм, че кремовете не изпъват кожата и не подмладяват с 20 г., за него и околните си изглеждам еднакво с крем и без. Правя го "за себе си", защото ми повишава комфорта.
И т.н.
П.П. Полът няма значение. Има и мъже, които слагат крем, всеки преценява "за себе си".
Това "за себе си" винаги ми е било странно. Ако човек е на пустинен остров и никой не го гледа там, няма ли да тръгне брадясал като Робинзон (мъж съм аз)?
Според мен разкрасяването винаги е за пред околните - дали жена ти/мъжа ти, колегите в офиса, потенциален нов мъж/жена, или просто минувачите по улицата, но ако никой няма да те гледа, то за кого да се правиш?
Като тук изключвам нещата, които се отнасят по-скоро към добро здраве - добро тегло, хигиена и т.н. Те са винаги необходими ако ще и на самотен остров да си. Но нещата, които просто разкрасяват са необходими според мен само за пред другите хора.
Според мен разкрасяването винаги е за пред околните - дали жена ти/мъжа ти, колегите в офиса, потенциален нов мъж/жена, или просто минувачите по улицата, но ако никой няма да те гледа, то за кого да се правиш?
Като тук изключвам нещата, които се отнасят по-скоро към добро здраве - добро тегло, хигиена и т.н. Те са винаги необходими ако ще и на самотен остров да си. Но нещата, които просто разкрасяват са необходими според мен само за пред другите хора.
По време на Ковид имаше период, в който по улиците нямаше хора и основната част от ежедневието, включително работно, беше вкъщи. Знам, че много хора работеха по пижама, но аз така и не успях. Ставах, минавах през банята, обличах се, гримирах се и сядах на компютъра. Това ми помага да вляза в работен режим.
Също много често си обличах хубава рокля и излизах на разходка със слушалки и някой подкаст на тях - имах нужда да не съм само по спортни/удобни дрехи.
Нагласата ми за света и живота е такава. Колкото и всичко да е зле понякога, ще сложа червило и ще си кажа - Хайде, да го живеем този ден по най-добрия начин.
Умрях от срам (не, че някой се е впечатлил, защото в болниците са виждали всичко и не се плашат от 20 косъма на кръст, но аз си ги виждах). От тогава - жива, умряла, на самотен остров или в тълпата - не си позволявам подобна издънка.
То и на пустинния остров никога не се знае кога може да намине спасителна лодка, и ако си тръгнал като туземец баш тогава да те видят.