Моето спеше дори по 3 часа навън в количката...но само да наближа входа на блока и скачаше като ужилено.Стига да можех да си го позволя с удоволствие стоях навън.Случвало се е да моля приятелка да останем още в кафенето, защото той спи/аз не си прекарвах дните в градинките докато детето беше в количка/
А и може сега да ме оплюят- докато сина ми прохождаше,аз не бях с маратонки,чехли или джапанки, а с обичайните си обувки на ток и сандали.Добре си се чувствах и го правех заради "себе си", въпреки странните погледи на другите мамчета по площадките.
А и може сега да ме оплюят- докато сина ми прохождаше,аз не бях с маратонки,чехли или джапанки, а с обичайните си обувки на ток и сандали.Добре си се чувствах и го правех заради "себе си", въпреки странните погледи на другите мамчета по площадките.
Единствено съм убедена, че ще продължавам да имам вътрешно желание да бъда изкъпана, все пак дори животните се мият. Но осъзнавам, че ежедневното ми гримиране, изправяне и къдрене на косата, боядисване, обезкосмяване и парфюмиране идва от желание за одобрение в обществото и определено го правя за другите, не за себе си. Просто го осъзнавам. И да, след годииини, годииини гримиране и обличане вече и аз се гримирам и обличам за повдигане на самочувствието, но това е защото подсъзнателно свързвам добрия външен вид с одобрение от околните - тоест в главата ми прилично изглеждаща значи ухаеща на парфюм, омазана с крем, обезкосмена, сресана, гримирана, изгладена, с оскубани вежди. Съотвтно затова и личните възприятия и примерът около нас какво означава прилично изглеждаща толкова се различават. За някои хора да си изправиш косата и да сложиш нещо различно от анцуг се случва само на специални събития. За други анцуг се носи само на тренировки и на походи. 
