Красиви и след брака и детето

Абе доста фактори са включени в играта. Генът. Начинът на живот (като възможност за качествена почивка, достатъчно сън, пари за качествена козметика, храна и т. н.). Начинът на хранене. Примерът от майката (тя колко се е грижила за външния си вид). Средата - как се поддържат другите около теб. Партньорът - той занемарен или отпуснат ли е или е спортен тип и държи на външния си вид. Възрастта. Броят деца (и тяхната възраст). Къде работиш - в някой завод или в офис. Здравословно състояние. Състояние на психиката - доволен ли си от живота или не особено. И всичко това е в такива неповторими комбинации, че всеки си е прав за себе си и всеки си знае...

Аз имам дете и лайкнах Руми. На 100 % съм съгласна с нея. Аз обичам да готвя и да ям. Ама си броя калориите и това почти цял живот. От известно време имам нова работа и пътувам до съседен град. Ами ставам рано, доста рано, но времето за утринна рутина не съм го съкратила. Ген имам, ама без дисциплина не става.

Аз пък смятам, че сънят е изключително важен за здравето и общото състояние на човек и не бих си намалила часовете за сън доброволно. Важно ми е за адекватното функциониране, по-важно от грим и правене на прическа.

Гените - да, определено. Сън и храна, качество на живота - и това има огромно влияние, макар че с наличието на средства вече минава към личен избор. Според моите разбирания някои от познатите ми с повече финансови възможности се хранят нездравословно и това си личи, не се скрива с никаква козметика.

И едва ли едно раждане ще ги промени коренно. А от бременността наистина не е задължително да останат стрии и коремът да се отпусне. И без бременност на 40 няма да е като на 20, но пък не е гарантирано, че точно раждането и кърменето водят до отпусната кожа, стрии, напълняване.

Имам коренно различни навици и разбирания за грижата за себе си в сравнение с майка ми. Тя едва ползва някакъв крем вечер на лицето, даже не всяка вечер. Никога не е ходила с маникюр, откакто сама ходя на фризьор, и прически, и грижа за косата са ни различни. Може би защото като дадености на природата се различаваме.

Всеки си има малки мании - аз не мога да се оттърва от усещането, че жена без педикюр (не задължително изрисуван и от салон) не изглежда добре, както и жени, които си веят развлечените посивели коси. Да, знам, че не е задължително всички да се лакираме и фризираме, и че Анди Макдауъл си остави бялата коса, обаче ми е трудно да го приема за красиво.

И много голямо значение има къде работиш или къде си работил до раждането. Работа с нощни смени, физически труд, ранно ставане, в производството, няма как да се сравни с ходенето до офис за 8, че дори и за 9 часа. Едва ли раждането ще те промени коренно, поне не и след първите месеци, когато започнеш да изграждаш някакъв режим. Често чувам от разни офисни дами "Ама колко много работя, нямам време за нищо", обаче те наистина не знаят какво е да ходиш на работа за смяна в 5 в някой склад, до който се пътува половин час, да се прибираш физически изтощен и да се налага да вършиш куп домакинска работа, без да имаш възможност за помощник - било машини, било хора. Ами тя офисната мацка с многото работа намира винаги време за изряден маникюр, грим, прическа, да си избере и да си купи хубави дрехи, ама не да носи едни и същи години наред.

И гримирането, и прическата могат да отнемат минимално време.
Прическата зависи много от подстригването, а бързият ми грим отнема 3 минути – серум, околоочен крем, слънцезащита (която изпълнява ролята на обикновен крем и дава цвят), цветен балсам за устни и цветна спирала за вежди. Нищо от това не отнема от съня ми – така или иначе ще сложа крем и слънцезащита, но в случая ползвам продукт, който съчетава и двете и пести време, така или иначе ще сложа балсам за устни, в случая има цвят, което не отнема време, спиралата за вежди е 15 секунди. "Грим" не означава задължително "тежък грим/много продукти".

По принцип и на мен ми отнема малко време, но аз не се правя с преса, а и отдавна не слагам пълен грим. Става дума, че отвсякъде ти обясняват, как ако не ти стига времето, трябва да ставаш 2 часа по-рано, за да правиш някакви неща, дето някакви хора са решили, че всички трябва да ги правят. Ами не трябва. И достатъчният сън е много важен за здравето и за нормалните нива на хормоните. По-важен от грим и спорт, дори.

Аз изглеждам по-млада от възрастта си - никаква полза няма от това. Нашата култура издига в култ младостта, но реално полза би имало само, ако вземеш да си търсиш партньор в по-ниска възрастова група. Което нямам намерение, едно, че не ми са налага, а и да ми се наложи, не бих си търсила повече мъж, ако не искам да съм сама в дома си, по-скоро бих живяла  с някоя жена.
Полагат се някакви невероятни, кански усилия на 50 да изглеждаш като на 40 (на по-малко ще ме прощавате, ама няма как), напълно безсмислено. А пък на 60 да имаш вид като на 50 е още по-безумно, то и без това видима разлика е трудна да се регистрира.

Според мен обсебени от младостта и визията, като в поста на Руми, са предимно хора, които са още млади и чувстват, че нещо им се изплъзва, а те трябва да го задържат, което наистина изисква много усилия и дисциплина. Но просто ще се наложи да го пуснат, защото  тялото на човека е така съддадено, че се изхабява, и вътрешно, и външно.

Другото, което ми направи впечатление по-назад е изискването към партньора и декларациите как не би понесъл партньорът ти да се занемари, надебелее, оплешивее. Ще надебелее и оплешивее, гаранция, и пак ще си го обичате.

Да, това казвам и аз. Независимо от грижата ни към нас, спортният ни режим и дори гените ни, няма как да сме същите и слава Богу. Би било неестествено ако животът не оставяше отпечатък върху нас. И най доброто, което можем да направим е да го приемем и да сме в мир с това.
Странни са ми хората, които казват, че се чувстват на 20. Аз се чувствам на 40 (на 39 съм, но не обичам 9ките, не съм продукт на промоция). Ще е дори обидно за мен да твърдя, че тези 20 години не са оставили отпечатък. Че не са ме научили на нищо и че нищо не са ми дали. Твърде силни емоции съм имала (и хубави и тъжни) за да ги отричам. Мои са си. И съм щастлива, че съм живяла.

Вярвам, че хубавата жена е щастливата жена. Независимо от възрастта ù, нито от теглото ù. Щастливите хора имат особена аура. В свят с толкова много нещастни и съответно кисели, завистливи, коментиращи и желаещи да се наложат хора, би било добре да има повече щастие. По добре се живее.

Или поне това е правилната, в смисъл  позитивната гледна точка, защото другото е просто невъзможно. Хубаво е да се чувстваш млад, още по-хубаво е наистина да си млад, но  засега поне няма как телата да регенерират.

Или си носиш бръчките и телесата с достойнство, или  влизаш  в неравностойна битка с природата за всяка педя сбръчкана кожа, килограм и косъм, чудно ли е, че много хора просто не  могат да си го причиняват.

Ако го правят за здраве и удоволствие, няма да си го "причиняват", а ще им носи наслада и с нетърпение ще следват рутината си.
Любовта към себе си е в основата на всичко.

Ето, колко сме различни хората. Аз на слънцезащита, крем и балсам за устни не му казвам грим. Примерно ски инструкторите носят такива заради силното слънце.
А пък за човек с видими недостатъци така или иначе серумите, спиралата и бб кремът нищо не правят освен да не изглеждаш съвсем тръгнала с нищо по лицето. Аз примерно с молив за вежди, спирала и крем си ходя вкъщи.

Значи, ако някой си го прави за удоволствие, това е друга работа, хобитата на хората са различни, един изпитва удоволствие от едно, друг от друго. Виждам цял подфорум, в който хората си общуват, разменят, купуват, огромни индустрии работят и  хилядна армия си изкарва хляба с маникюр, гримиране, коафиране и подобрения по жените, те също трябва да живеят.

Просто казвам, че не бива да се поставя като някакво изискване и стандарт, който, ако не се спазва, направо си извън борда. В 99 процента от случаите спокойно  можеш да си живееш напълно щастливо и без да се "поддържаш". Нито ще забележи някой, нито ще побегне с писъци. А го казвам единствено, за да не си поставят младите майчета, като пусналата темата, още един товар на раменете напълно излишно, в борба за тиквения медал.

Ха, ами на това казвам, че съм гримирана, защото съм добавила някакъв цвят към лицето си. Ако сложа продукти със същата функция, но без цвят в тях, ще се пиша "негримирана" Иначе вечер ми се е случвало да сложа пълен грим. И в двата случая считам, че имам грим.

Както "поддръжка", така и "гримиране" видно са отностителни понятия и включват различни неща за различните хора. За мен поддръжка се отнася основно до здравето, което води и до здравословен вид. Според мен хората, които не се поддържат в това отношение, може да се чувстват добре в даден момент, но после не само вида пострадва, но идват и разнообразни болести и болежки, които няма как да направят живота "щастлив". Разбира се, алтернативата не са крайности що се отнася нито до здравословно хранене, нито до естетически процедури. Тази крайност може да е не по-малко вредна, просто проявленията са други.

Всичко идва от това, че хората са различни и имат различна представа за поддържане.
За някой поддържан е да ползва подходяща бяла козметика, косата му да е чиста и сресана, да е с чисти, оформени нокти, със, без лак, няма значение, чисти дрехи, добра хигиена.
За втори е важно да има и ББ крем.
За трети, + спирала.
За четвърти и червило към горното.
За пети и косата да е мината през преса или сешоар.
За шести да сложи и лек грим.
За седми - по-тежък.
За осми - да има филъри, устни.
И т.н.

Тогава, когато например, условно наречения "втори", срещне "трети", ще си каже - тази жена е поддържана и след детето/децата (въпреки че не се познават и не знае как е било преди това). Но ако шести срещне същия този "трети", ще си помисли - ужас, толкова ли не може да отдели 5 мин. да си направи прическа, да си мацне червило, спирала, сенки...

И всичко това, защото всеки изхожда от това кое е важно за него. Какво харесва отсрещната страна не се отчита...
За себе си смятам, че не ми е работа да определям кой е поддръжан и кой не. Всеки е свободен да се облича и маже с каквото му харесва и му носи душевен комфорт. Моите виждания са си мои, те не биха свършили работа на друг и не би се чувствал добре по моите "правила". И обратното.