Термин Август 2024 ♥ - тема 4

За Майчин дом, преди 4 години приятелка май беше питала и ѝ бяха казали,че изобщо няма представа на колко мъже им става зле по време на раждане и викат - "на него ли да помагаме, на родилката ли в този момент" и са ѝ казали, че им е излишно да си го причиняват, та това е било оправданието. Аз съм от жените, които пък изобщо не държат мъжът ми да е до мен през това време,честно казано. Особено с усложненията с първото раждане,беше ад. Като родих ми дадоха да погушкам малкия,после звъннах на мъжа ми да дойде и го заведоха да види малкия в една съседна стаичка. Мина и през мен в родилна да ме види как съм,преди да ни качат горе и ми беше напълно достатъчно това Това беше точно първия ден на пандемията, после с второто пак беше грипен/корона сезон и не пускаха вече. Сега ще видим как е през лятото. Иначе на мен много ми допада, че в следродилното не пускат бащи. Една приятелка разправяше,че преди това като е раждала се е паднала с едно момиче,чийто мъж постоянно висял горе в стаята и тя вика,аз се мъча да кърмя,той си влиза,излиза,говорят постоянно,супер несъобразителни,отделно и за вирусите не е ок, та беше ги молила да намерят начин да се виждат извън стаята на обособените места. Та сега няма мъже по стаите, спокойно е, ако искаш да се видиш с мъжа,има къде.

Pilala, в коя държава си? И в България вече не е необичайно естествено след секцио, но трябва да се преценяват особеностите на всеки случай
Не са стигали до мен злобни коментари, но не изключвам хора за злословят зад гърба ми. Това обаче въобще не ме интересува - никой друг, освен нас, не ми гледа и издържа децата. Близките ми, които знаят през какво минахме за четвърто дете, ми се радват искрено
Колата ще сменяме със седем местна, даже сме се спрели на конкретен модел, но мъжът ми нещо се бави с това.подозирам, защото харесва прекалено сегашната семейна
Аз съм се спряла на Токуда заради неонатологията и пакета за бебето. Беше хубаво предишното ми раждане там, въпреки че толкова бързо се случи, че не успях да се възползвам от екстрите на предродилна

Абсолютно е така във Вита. Базата е страхотна, екипа невероятен, но да не се налага нямат нужното ниво. Доколкото знам имат апаратурата и специалистите, но нямат разрешение така че.. Аз раждах с изцяло женски екип на смяна- много бяха мили и беше страшно шоу. Говорихме коя какво е готвила и ще готви докато ме мъчеха контракциите, разсейваха ме 😀

Amelin в Германия съм, нопроблема изхожда от там ,че тазометрия - ханш е Ок, но има една друга кост която е тясна и не позволява бебо да излезе нормално.

Привет, момичета.Надявам се всички да сте добре! Да ви се похваля вчера купихме количка,защото беше на много добра промоция в Айко и от днес отново вдигнаха цените с над 200 лева ...Надявам се да сме направили добър избор, пък времето ще покаже..Малко ми олекна да ви кажа, защото стягаме и апартамент след основен ремонт и тепърва има да взимаме сума ти мебели, монтажи и неща...Относно присъствието на бащата имам приятелка близка, която беше с Олга Дукат и екипа й в Св. Лазар болницата. Роди естествено и разказва как момента с присъствието на мъжа й на раждането не можел да се сравни с друго.Тя е и доста крайно настроена за кърменето до късна възраст, аз честно казано говорих с моя мъж и той не държи да присъства, аз също не държа изобщо. В Щерев ще съм си живот и здраве както знаете... Това с бащата много зависи и от настройката на мъжа , не бих била от жените, които карат едва ли не насила мъжа да присъства, а и без това ще ми е доста притеснено в деня,че да мисля и как мъжа ми ще е там и ще гледа.... Също ми се струва,че е по-добре да не е с мен,за да може да го пратя да донесе или купи нещо ако се наложи в последния момент...

Според мен това са невероятни глупости или по-скоро измишльотини от медицинските екипи, които осъзнават, че родилка с мъжа си може да е много по-претенциозна и визскателна. И че ще трябва да си мерят приказките - никога няма да забравя какви истории за вербално (и не само) малтретиране на родилки съм чела...
 От какво точно ще му стане лошо на таткото като 95% от процеса на раждане е в предродилна зала, където нито има кръв, нито други неприятни гледки? После за самото излизане на бебето в родилна зала нека не влиза ако е от плашливите или може просто да не гледа директно, а да стои до главата.

Това много ме изненадва! Не съм срещнала подобно отношение до сега. Да не ти казвам,че с второто раждане направо ми ,,целуваха задника", защото родих с една сестра и една стажант- акушерка, докато лекарят израждаше в съседната зала. Още ми слагаха абоката и малката реши,че няма да чака повече- родих легнала на леглото, буквално сама, но все пак те нямаше как да знаят,че ще направя от 6см до пълно разкритие за 30мин. Явно се уплашиха,че са допуснали да се случи подобно нещо и бяха още по-мили следващите дни,което си беше малко изнервящо. Но истината е, че няма такова нещо като ,,най-доброто място", или "най- добър лекар", винаги има няколко мнения по въпроса.
За секцио и естествено раждане... за мен жените,които раждат секцио по желание,или по медицински причини са героини, защото изпитвам панически ужас (на 15г ме оперираха с цезаров срез и възстановяването беше ужасно,макар че двете операции нямат нищо общо,освен среза). На ФМ ми казаха,че може да се стигне до секцио този път, защото с четвърта бременност матката е преразтегната и може да не успея да го родя. Еми...косата ми побеля и затова сега мисля за Майчин дом, ако ще се усложнявам,поне да е там.
Имам смесени чувства за таткото по време на раждане. До сега все така е ставало,че не е имало възможност. Сега има,но мъжът ми припада при най- обикновени манипулации. Да кажем,че ще се стегне и ще превъзмогне себе си,но аз няма да мога да съм концентрирана, като цяло се мобилизирам когато съм сама. Ако иска да присъства няма да го спирам, нямам намерение да раждам повече,така че....ще преглътна себе си

Бързо оздравяване на всички болни! Аз ще се опитам да се включа по повечето неща, които изпуснах.

И аз да се оплача от симптоми - едно че пак сме тръгнали да се разболяваме (дано ни подмине леко тоя път), но и всеки ден по цял ден ме боли главата. Не е силно, просто е адски досадно вече - то един ден търпиш, два дни търпиш, ама аз вече забравих от кога е така. Ама имам мигрени по принцип и не смея за това леко главоболие да пия нещо, ако пък направя мигрена и се наложи да пия пак да не прекаля. Другата седмица съм на невролог за тея мигрени (чакам час от почти половин година). И на няколко пъти ми прави впечатление, че явно кръвното ми  пада доста (то по принцип ми е ниско), но ми се замайва и ми причернява за момент, и то не от рязко ставане примерно, а просто така.

Мама, има няколко момичета, които не са писали отдавна, и аз ги мисля, дано всички са добре и да се включат по-скоро пак. Август да сме голяма група с пухкави бебета. Честито усещане на бебчо! А няма ли вариант да си вземеш количка от чужбина, ако по-лесно можеш да си намериш и на нормални пари естествено?

Гамора, на мен ще ми е второ, но поне около нас тук има доста многодетни семейства, и желанието за трето изобщо не е учудващо. В началото като разбрахме, че съм бременна, много ни се искаше да са близнаци (то и предния път също де), а роднини и приятели в България като чуха, че искаме и трето, че и четвърто евентуално са в шок. Май само кумувете ни имат три дечица и само те не го приемат като някакво чудо да искаш повече деца.

Кукличка, не спирай да вярваш и да се надяваш! С първото и ние опитвахме дори повече от година, по едно време много се бях разтревожила, че нещо не е наред. Второто обаче стана от втория опит. Та не се притеснявай, не е необходимо всяко да го чакаш толкова дълго.

Пилала, първо добре дошла! По принцип след секцио може естествено, доколкото знам дори в България не е изключено. А ако не искаш естествено все си мисля, че навсякъде има възможност за планово секцио, дори и да не се "пробутва". Аз също съм в Германия, то при нас вече и от област до област някой път има голяма разлика, но в най-страшния случай си представям, че примерно касата може да не покрива напълно, ако е секцио по желание. Да, тук навсякъде май се опитват да избегнат планово секцио по възможност, но ти като решиш, си е твое право. Така че дори и да не определят, че ТРЯБВА, ти пак можеш да си ПОИСКАШ.

Аз пък първия път много държах мъжът ми да е с мен за самото раждане, по няколко причини. Тук е разрешено и изобщо не е под въпрос, ако искам той, ако искам някой друг, или специални "дули" има даже. Каквото си искам, раждането си е мое. За секцио не знам дали щяха да пуснат всеки, който искам, представям си да има поне ограничение в бройката, ама то кой иска да ражда пред огромна публика, независимо как. До съществената част на естественото раждане така и не стигнах, така че не знам как щяха да процедират, но на секциото имаше куп персонал в залата, двама човека от които само за мъжа ми, който ми стоеше зад главата. Не им се наложи тогава да се включат, но и аз съм чувала, че на много бащи им призлява и дори припадат (включително от познати). Сега много би ми се искало пак да е с мен. То аз по принцип за много неща не си вярвам сама и имам нужда да усещам, че някой друг вярва в мен и това един вид да не разочаровам представата на другия, че мога, ме кара да се стегна. Но не виждам как би могло да се случи - ще трябва да гледа баткото, а аз най-вероятно ще се оправям сама. Свиждания има при нас в стаята, като обаче има завеси между двете легла (ако е обща стая), и поне аз лежах със съобразителни хора, и ние сме се съобразявали винаги. А майките след естествено раждане ги виждах как обикаляха навсякъде и съответно и с мъжете се виждаха не задължително по стаите. Сега се замислям за единична стая, просто защото аз съм притеснителна и ми беше супер неудобно бебето като се разплаче през нощта и аз не успея на секундата да го успокоя, че преча на другата майка и нейното бебе.

Това за малтретирането ми е странно, сега по групи и форуми не съм срещала такива коментари. Иначе и на една приятелка в Надежда ѝ скачаха на корема, мъжът ѝ разказваше,че било много гадно, което според някои е голям ужас и недопустимо. Но вербално или някой да е ударил някого в МД - никога. Даже пак казвам, бяха супер мили. С второто раждане,даже анестезиоложката ми се качи после да ме види как съм. И общо взето на всички познати, които са раждали там им е такова мнението. Сега, ако някоя родилка се е държала като каруцарка, няма как да очаква, че ще ѝ благодарят за това, така че мога да говоря само от историите около мен

Здравейте, момичета!

Изостанах много с историите ви тук. Бях в командировка 1 седмица и вече официално обучавам служител, за позицията ми. Нямам търпение след 2 месеца да си пусна отпуска и да приключа с работата. Вече съм в 17+1 и следобяд всеки ден направо ми изгасват батериите... едва избутвам до края на работния ден.

Има ли момичета тук, които са приемали вагинално Утрогестан/Прогестерон таблетки и вече са ги спрели? От три дни намалям дозата от 2 на ден до 1 таблетка дневно и започнах да имам леки спазми в корема на различни места. Нормално ли е това усещане?
Другата седмица съвсем ще спра приема и се притеснявам какво да очаквам тогава

За пипането на корема... на работа всякакви колежки се изреждат "да ме пипат за късмет". Чувствам се като коминочистач Но като знам при нас колко чакане и мъки бяха докато забременея, някак ги разбирам и не се ядосвам.

Аз бях секцио и май сега пак ще съм, ще видим.
Утрогестана май до 20-та седмица ще го слагам , но и мен ме е страх от спирането .. в тих ужас съм.Дано висчко е наред!

Здравейте да се представя. В сайта съм от години, но досега нямах успех да стигна дотук. С инвитро съм 13+1 седмица по ултразвук и термин 28 август, първа дотук успешна бременност и на 50 години. В чужбина съм (Испания) и затова не мога да дам мнение за добра болница, нито за нещата свързани с България пък и до раждане не съм стигала.Дано да успея докрай, че това за мен е последна възможност.
Да коментирам спирането на хормоналните препарати:
От миналата седмица (14ти февруари) започнах спирането на Циклогест и естрогените (Естрадиол М и Оестраклин) Засега всичко е наред, не съм кървяла или да съм имала повече болки от обичайните. Аз карах тежък грип и кашлях ужасно много. Прокървих на два пъти и не знам дали прогестерона ни спаси бебчо, но нямах отлепване. И аз съм е ужас от спирането, но няма как. Още повече, че аз започнах с ХЗТ този трансфер. Досега сме нямали успешен трансфер, този е първият. Дано да ни е късмет. Желая успех на всички и ви благодаря за споделянето и добрата атмосфера тук в групата. Най-готината е!

Да, тази дискусия не е от вчера и няма нищо лошо всеки да си изрази позицията. Аз не знам дали много държа на мъжа ми до мен в родилното, той твърди, че е важно какво искам аз или поне в момента това чувам. Иначе не е от припадащите, даже е толкова спокоен и невъзмутим, че няколко пъти са го викали да пренася мъртъвци. Е, от това по-стряскащо не знам. Поне жената като си е добре и ражда, не е толкова травмиращо, в мои очи. Абе не ги знам тези чужбински мъже не припадат ли..? Може би нашенските си нямат добра самопреценка или и аз не знам. Това трябва да се случва по желание на двамата...

Ами, има си припадащи навсякъде. Ясно ми е,че им е оправдание, но така са си преценили в крайна сметка. Иначе да, това мъжът да не иска,а жена му да го накара на сила ми е малко в повече. Ако имат желание и двамата е супер, да

Аз пък съм сигурна, че НЕ желая мъжът ми да е до мен докато раждам, не че той се е и засилил :Д
Горкият щеше да припадне, когато докторът заходи с трансдюсера за вагинален преглед, когато чакахме да видим дали има сърдечна дейност. Имаше една седмица, в която по време на стимулацията бях на 4 инжекции дневно и той не можеше да гледа как си ги поставям...
Според мен чисто еволюционно мъжете не са направени да присъстват на този момент, че винаги има изключения и те не са малко е факт. За това съм на мнението, че зависи от всяка една двойка, но е важно да има възможност да се възползват от този си избор. Дори и таткото да беше с различен подход, аз пак бих избрала да не е до мен. Аз съм си странна и повече бих се притеснила за него и от там да рефлектира върху целия процес. А и доколкото се познавам ще съм пуфтяща, ръмжаща дойна крава, разчекната на  магаре, тъй че не бих искала нито аз, нито той да ме вижда от страни :Д