Уж ми е рано да мисля за бал, дъщеря ми е в 9 клас, но като гледам как лети времето...
За дълги години мнението ми, че няма да правя семейно/приятелско тържество, все още не се е променило. Това, че ще изкласи едно училище, не е кой знае какво постижение и повод за еуфория. Слава богу, дъщеря ми каза, че не разбира защо трябва да присъства на евентуално празненство и да се налага да стои с нашите приятели, нямала нищо общо с тях. Балът бил нейн, а не мой или на татко й. Тя завършвала и съответно тя е тази, която ще празнува. Харесва ми как разсъждава и дано така да си остане.
Пари и подаръци от роднини и приятели не ме вълнуват, ние ще й дадем пари, които да похарчи за пътешествие с приятелите й.
Относно роклята й и всичко останало, живот и здраве, няма да съм пестелива. Все пак ще е нейният празник. Нека да блести детето и да се кефи.
. Самата рокля е дадена за корекции и чакаме резултата. Вчера времето ме уплаши направо, но днес е по-приемливо. Два дни преди бала съм резервирала маса в заведение. Ние сме около 15 души - роднини и три близки на мен и абитуриентката приятелки. Не съм канила нейни приятели, защото нямаше да има място (запазих масата наистина в последния момент, но пък се успокоявам че е в хубав ресторант, с хубава атмосфера и храна). Мислех даже да не правим такова събиране, но не мога да направя същото за тези хора в апартамента ни. Повечето й приятелки са с големи партита и много гости и си се канят помежду си. Аз не съм против, който както иска така да празнува, единственото което ме дразни е че повечето са преди матурите. Ден през ден парти