Развенчаване на традиционните митове за приучването към гърне

Не можем да отричаме, че за западните родители образът на бебе с памперс се е превърнал в неразделна част от щастливото майчинство. Самата идея да лишим детето си от памперс преди да е навършило 1.5 - 2 години, може да се стори груба и жестока на много от нас. Дори родителите, които изповядват нежен и внимателен подход, отзивчивост и уважение, предпочитат да сложат памперс на детето си.

Сама по себе си идеята за Естествената Бебешка Хигиена (ЕБХ) може да ви се стори особено странна в следните случаи:

-   Ако вече сте отгледали едно или повече деца с памперси;
-   Ако сте свикнали да не разсъждавате и да следвате общественото мнение;
-   Ако сте свикнали с общоприетия модел и никога не сте се замисляли, че са възможни варианти;
-   Ако постоянно гледате реклами, които отразяват интересите на производителите на памперси;
-   Ако цялото ви семейство не разбира идеята за ЕБХ.

В тази глава обяснявам как са възникнали идеите за необходимостта на памперсите и с какво “цивилизованите” методи се отличават от метода на ЕБХ.

Откъде възниква митът за необходимостта да се изчака?

Началото на ХХ век: Европейските родители изхождат децата си.
В началото на ХХ век изхождането (ЕБХ) е разпространено в цял свят. Достигналите до нас източници потвърждават: в началото на ХХ век европейските и американските родители изхождат дечицата си така, както до ден днешен го правят родителите от Африка и Азия. Достатъчно лесната за приложение методиката е била еднаква навсякъде.

През 20-30-те години на ХХ век светът се потопява в рамките на различните предписания и инструкции. За съжаление тази тенденция не подминава педиатрията. Педиатрите започват да предписват достатъчно строг контрол над детето от страна на родителите. Изобретена е популярната система за хранене на бебето под час (в 9:00, 12:00, 15:00 и т.н.), която няма нищо общо с реалните потребности на всяко едно уникално бебе. Инструкциите не оставят без внимание и естествените нужди на бебето!

През 1932 г. Департаментът на американското здравеопазване публикува “Инструкция за отглеждане на новородено”. Освен всичко друго, инструкцията предписва на майките да започват “тоалетното обучение” от раждането на бебето и да го завършват към 6-8 месечна възраст. В самата идея няма нищо лошо, тя се е вписва в общоприетата практика по света. Проблемът е другаде: в прекалено твърдия, формализиран подход. След като обуславя кърменето с формално разписание, инструкцията тръгва още по-далеч; съставен е график, според който бебето трябва да облекчава естествените си нужди. Така то е трябвало да свърши “голяма работа” строго “два пъти на ден след сутрешното и вечерното къпане, не по-късно от 5 минути след баня”. Ако бебето се отказвало да ака по график, майката е била длъжна да пъхне в дупето му парченце сапун и да стимулира ануса, докато не се изходи. Предполага се, че след като “уреди и узакони” твърде личните и чувствителни аспекти от живота на бебето: кърменето и естествените нужди, обществото помага на майките, облекчава “тежкото бреме” на отглеждането на бебето.

Това води до противоположни резултати т.к. е нарушена важната лична връзка между бебето и майката. Жестоките, насилствени методи водят до развитието на неврози при децата, а също изтощават и разстройват самите родители. В масовото съзнание възниква стереотип, че ранното тоалетно обучение на детето не е необходимо т.к. е абсолютно нехуманно. Независимо от това, че отделни смели майки, запазвайки традициите от миналия век, изхождат успешно съвсем малки бебета, самият термин “ранно приучване към гърне”, се оказва неприятен за обществото, т.к. е свързан с негативни впечатления. Специалистите от следващото поколение, в това число и Бенджамин Спок се устремяват в търсенето на нови пътища. Обществото жадува нов подход.

Доктор Базелтон и теорията за “готовността на детето”.

През 1962 г. педиатърът Т. Берри Базелтон предлага нова теория за приучването на детето към гърне. Неговият метод, наречен “Приучването към гърне – метод ориентиран към детето”, е публикуван в Pediatrics – официалното списание на Американската Академия на педиатрите. Препоръките му, коренно различни от общоприетите в Америка, установяват нов стандарт, който до ден днешен се запазва по света, благодарение на усилията на рекламодателите. Базелтон въвежда ново понятие “Готовност на детето за тоалетно обучение”. Базелтон предполага, че дете, което не може съзнателно да обясни с думи, че му се пишка, не е готово да се обучава, затова е необходимо да се изчака. Неговите намерения изглеждат меки и хуманни. Удивително е, че общественността ги приема без доказателства! Педиатрите, най-консервативната професия, приемат новия подход без каквито и да било допълнителни изследвания. Педиатрите започват да препоръчват памперси на бебетата, въпреки очевидните факти, които по онова време са налице дори в Америка. Приблизително в същото време крупна американска корпорация, произвеждаща пелени за еднократна употреба под търговската марка Pampers (на този етап първите и единствени в света) активно се сприятелява с доктор Базелтон.

Базелтон издава няколко книги за отглеждането на детето. В книгите си той посочва “списък от признаци, които показват, че детето е готово да се обучава”. Въпреки очевидните факти, (свидетелства за готовността на дечицата от раждането могат да се видят и сега във всички страни на планетата), списъкът на доктор Базелтон до ден днешен се публикува във всички книги, посветени на отглеждането на детето, а също и детските интернет-сайтове.

Пари, печалба и бебе без памперс.

Производството на пелени за еднократна употреба е печеливша и огромна индустрия. По сметките на Тереза Фаризи всяка година от пребиваването на детето в памперса струва на родителите му около хиляда долара. Ако разберете колко деца живеят във вашия град, ще видите каква огромна печалба получават големите транснационални корпорации. Безспорно е, че те правят всичко за да накарат тези бебета да носят пампреси колкото е възможно по-дълго.
От бебето, което живее без памперс и се храни с майчино мляко, е абсолютно невъзможно да се спечели. То е весело и щастливо и се чувства много комфортно. Но това бебе никога няма да бъде излъчено по телевизията – за какво? В това няма никакъв финансов интерес. На производителите им е изгодно да показват изкуствен образ на бебето, което е щастливо само защото има биберон, дрънкалка и памперси от последното поколение. Никой не се вълнува от това, че всъщност бебето се нуждае само от мама: нейното млекце, нейната топлина, нейното добро сърце, нежен поглед и грижовни ръце.

Лично на мен ситуацията с памперсите ми напомня темата за кърменето. Привържениците на изкуственото хранене също твърдят, че освобождават майката от излишните грижи. А всъщност грижите стават много повече. Дечицата започват да боледуват по-често, а майките се чувстват безпомощни. Те са лишени от възможността да решат всеки проблем чрез магическото докосване на бебето до гърдата. Кърмещата майка има уникална дарба: това са нейните гърди.

Всевъзможните усъвършенствания на естествените, природни знания често пораждат проблеми. Майките от традиционните племена, които действат полагайки се единствено на своите инстинкти, топлото живо млекце и уверени, силни ръце, отглеждат децата си без особени усилия. “Цивилизованите” майки, заобиколени от всевъзможни неживи помощници, все по-често се признават за безпомощни и казват, че не знаят какво да правят с бебето.

През 70-те години американското списание Pediatrics публикува сбор от официални препоръки по приучването на децата към тоалетната. Тези официално приети, утвърдени и препоръчани инструкции гласят : НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА тоалетното обучение да започва преди навършването на две години (24 месеца), освен това се прилага списък от определени признаци, че детето е готово да се обучава. Само детето, което проявява всички или повечето от указаните признаци е готово да се обучава.
Какъв е този списък? От кои специалисти е съставен? С това се занимава Родителският Институт на Педиатрията Pampers, финансиран от компанията Proctor&Gamble. Подписвайки се скромно само с един ред в края на препоръките, без дори да сложи името си на първа страница, Институтът на Педиатрията Pampers съставя огромен списък от препоръки и съвети, насочени към педиатрите – хората, призвани да се грижат за здравето и възпитанието на децата. Фактически, целият този брой от официалното издание Pediatrics, е финансиран от компанията Proctor&Gamble.

Няма нищо учудващо в това, че доктор Т. Берри Базелтон, сътрудничащ с корпорацията, се оказва в челните редици на Родителския Институт на Педиатрията Pampers. Интересно е, че неговата статия за готовността на детето се появява през годината, когато Proctor&Gamble пуска на пазара първите в света пелени за еднократна употреба Pampers, след шестгодишни изпитания.

Списъкът на доктор Базелтон.

1.   Детето започва да подрежда вещите по местата им.
2.   Детето става социално, иска да зарадва родителите си.
3.   Детето проявява независимостта си с помощта на думата “не”.
4.   Замърсените пелени предизвикват дискомфорт и детето настоява да бъдат сменени.
5.   Детето проявява интерес към тоалетното обучение, например, отива с вас до тоалетната.
6.   Детето е способно да почувства необходимостта да отиде до тоалетната и може да изрази това желание по някакъв начин.
7.   Детето ходи уверено, може да сяда, да се навежда, да вдига малки предмети.
8.   Детето умее да сваля и да обува панталонките.
9.   Детето е способно да остава сухо в продължение на не по-малко от два часа или се събужда сухо след следобедния сън.
10.   Изхожданията са станали редовни.
11.   Детето разбира обърнатата към него реч, може да изрази прости желания, произнася първите си думи.

Списъкът е доста нееднозначен. Например, точка първа гласи “Детето започва да подрежда вещите по местата им”, намеквайки, че детето вече знае къде се намира гърнето и е способно да го намери. Новороденото бебе не може да знае къде се намира “тоалетното място”, но със сигурност знае, че трябва да попита мама за това. Точно затова бебето “сигнализира” – защото мама знае къде се намира “правилното” място и защото през първите 6 месеца това място може постоянно да се променя, докато мама се движи с бебето на ръце. Точките втора и трета явно си противоречат. Интересно, как трябва да се държи дете, което вече е социално и иска да зарадва родителите си, но вече може да казва “НЕ”. Тук е заложен конфликт на интереси; дочаквайки тази възраст, родителите често се сблъскват с дете, което сериозно се съпротивлява срещу опитите за приучване към гърне. Всички деца са социални от раждането си, от първите си дни разбират дали родителите им са доволни от тях. Точка четвърта “замърсените пелени причиняват дискомфорт” еднозначно е жестока. Базелтон предполага, че преди да навърши 18-24 месеца детето не е способно да изпита дискомфорт от мокрите или мръсни пелени, но това е напълно погрешно. Децата изпитват дискомфорт много по-рано (особено силно децата с раздразнена или възпалена кожа) и са способни да го обяснят. Просто западните родители, които от самото начало са се отдалечили от бебето и са го сложили в детско креватче, започват да разбират детските сигнали, едва когато детето започва да говори и да проявява независимостта си чрез думата “не”. В редица случаи е възможно бебето да бъде приучено да не забелязва мокрите или мръсни пелени, но си представете колко “лесно” ще мине отучването след това.
Точките пета и шеста се отнасят към същата тема: от самото начало, от раждането си децата проявяват интерес към тоалетното обучение. Те са способни да обяснят своята потребност и отчаяно се опитват да го направят, просто не са разбрани от “необучените” възрастни. Западният възрастен, заградил детето си с балдахин, запушил устата му с биберон и му връчил дрънкалка в ръцете, потиска природната способност на детето да се обяснява и да разпознава сигналите на собственото си тяло. Възрасният чака докато детето започне да “разбира обърнатата към него реч, да може да изразява прости желания, да произнася първите си думи” (виж точка 11), само че не е ясно защо това трябва да се случи след навършването на две години. Майките в по-малко цивилизовани държави разбират дечицата си от раждането. Това се случва в целия свят.
   
Способността да си свали и обуе панталонките не се отнася към готовността за обучение. Тук много по-важна е природната способност да управлява мускулите на сфинктера, координирайки важните естествени нужди. Въпроса с дрехите на първо време се решава от майката. Когато поотрасне детето поема отговорността за естествените си нужди, но дълго време (до около две години) вика мама на помощ за да му събуе панталонките.
Способността да ходи, да сяда и да се навежда също няма нищо общо. В Африка изхождат новородените в полулегнала поза в ръцете на мама. По-голямото бебе може да се изхожда над мивката или гърне в поза “седнало на ръце”.Тук наистина има много различни позиции и възможности. Важно е друго – това, че детето може да контролира мускулите на сфинктера още преди да може да се обръща или седи.
Останаха още две точки: 9 и 10. Изпражненията на обучените бебета стават доста предсказуеми вече след 3-6 месеца. Във всеки случай, мама може да ги предскаже. На същата възраст обучените бебета вече могат да “задържат” нуждата в случай на необходимост и винаги се събуждат сухи – през деня и през нощта.

Децата са готови от раждането си!

Сравнителна таблица на характеристиките на Метода на Естествената Бебешка Хигиена (ЕБХ) и “цивилизованото” обучение на по-големи деца.



Теория базирана върху предположения.

Всяка теория започва от предположения. Доктор Базелтон охотно се съгласява, че в основата на неговата теория стоят “някои догадки и допускания”. Едновременно с това, за внедряването на една теория на практика (особено в медицината) са необходими научни доказателства. “Теорията за готовността на детето” си остава само теория, тя не може да приведе доказателства или научно потвърдени факти.
Базелтон предполага, че детето не може да бъде обучено на тоалетни навици, докато не се научи да ходи, кляка и говори. В началото на статията си той пише за това, че “способността рефлекторно да осъзнават мускулите на сфинктерите си при децата се появява около 9 месеца”, а “желанието доброволно да си сътрудничат с родителите възниква в периода от 12 до 18 месеца”. Въпреки това, към края на статията той неочаквано стига до извода, че “не се препоръчва обучението да започне преди 18 месеца”.
Базелтон смята, че е необходим нежен подход към детето, и неговите идеи срещат разбиране в обществото, което се нуждае от хуманност. Но след това Базелтон стига още по-далеч, като твърди, че ранното приучване към гърне е принудително и насилствено. Базелтон уверява читателите (родителите и педиатрите), че детето не е готово психически, докато не осъзнае желанието си да управлява вътрешните си мускули и докато не може да поддържа разговор за гърнето. Той смята, че само порасналото дете може да бъде достатъчно социално, да прави компромиси и да се бори за своята независимост, но той забравя за природното желание на детето да се учи, независимо от външното одобрение или неодобрение.
В отговор на това, защо детето не може да започне да се обучава на 9 месеца т.е. когато “започне рефлекторно да осъзнава муслулите на сфинктера” и защо трябва да се чака до 18 месеца, Базелтон отговаря, че детето трябва първо да се разивие в други области – нпример, да се научи да ходи. “Това е особено важно, - подчертава той, - защото приучването към гърне е комплексен процес”. Не става ясно какво се разбира под думата “комплексен”, не се привеждат никакви обоснования. Странно е, че приучването към гърнето е по-комплексен процес, отколкото прохождането или други аспекти от развитието на детето.
В тълковния речник на Колинз думата “теория” има два значения. Едното от тях е “Система от правила, закони, и процедури, необходими за получаването на резултат”, а другото е “Предположение, умозаключение, идея”. Теорията за готовността на детето е точно втория случай: предположение в чист вид, без доказателства.
Въпреки това, с помощта на мощна рекламна подкрепа, идеята на доктор Базелтон завоюва континента. Практически всеки западен родител мигновено може да обясни защо трябва да се изчака, защото детето “все още не е готово”. Фактически много американски и канадски деца могат да изговорят фразата “контрол над мускулите на сфинктера” и в същата възраст не могат да го осъществят на практика.
Предполагайки, че детето “не е готово”, вие няма да забележите опитите на детето да ви обясни, че това не е така. Ще игнорирате ясните “сигнали” и доказателствата за готовността на вашето дете. В резултат на това вече порасналото дете още дълго ще си остава “не готово”, опитвайки се интелектуално да осъзнае и идентифицира сензорните усещания на тялото, които са били потиснати и забравени.
В продължение на 10 години Базелтон наблюдава 1170 деца, чиито родители са помолени да изпитат метода на практика. В хода на експеримента родителите започват приучването към гърне строго на възраст 18 месеца, нито един родител не започва обучението на 12 месеца или по-рано. Към година и половина способността да “сигнализират” и да разпознават усещанията си е останала далеч в миналото, идеалното време за обучение е приключило. Записките на Базелтон показват следните резултати: от 1170 деца 22% не завършват обучението си към 3.5 годишната си възраст. Средно децата остават сухи през деня и през нощта към 2,9 год, а сухи само през деня – на около 2.5 год. Резултатите уверено опровергават предположението, че порасналото дете може да се обучи мигновено, “щом стане готово за това”. По принцип, когато практическите резултати опровергават теорията, теорията трябва да бъде отменена или коригирана. С теорията на доктор Базелтон не се случва нищо подобно.

*******************************************************************************

Преведе Duol от книгата на Ингрид Бауер "Свобода от пелените! Нежната мъдрост на Естествената Бебешка Хигиена."

Официален сайт на Ингрид Бауер: http://www.natural-wisdom.com/about.htm

*******************************************************************************

Теми от форума за Естествената Бебешка Хигиена (ЕБХ):

За изхождането, закаляването, кърменето на поискване   
Естествената бебешка хигиена: как да започнеш с бебе над 6 месеца
Естествена Бебешка Хигиена (ЕБХ) - помощни средства     
Как да отгледаме бебето без памперси
Деца без памперси