![Smile](/img/emojis/faces/smile.png)
![Smile](/img/emojis/faces/smile.png)
![Smile](/img/emojis/faces/smile.png)
* в болничната стая, когато си сложи главата на рамото и сякаш позволи да поеме всичката натрупана умора, отговорност за сестра й и че не трябваше да е силната. Сега като съм изгледала сериала, мога да открия травмите им от детството й още тук в болницата, като търсеше вината за случилото се винаги в нея!!!!! Връща се в детството и реагира първосигнално, неосъзнато.
* на масата с децата - разговорът им с тях, тръгнал като на шега, предизвикване, но предначертал пътя им - предложение, сватба, деца, влюбване.......
* когато Аслан й разказа за баща си - смятам, че това беше първата му крачка към нея истински. Беше видял, че тя е светлината, която може да го изведе на светло.......трудно, цял първи сезон се бори със себе си и с това да поставя семейството си на първо място.
![](https://cdn.bg-mamma.com/tJuw/IgQ7w.jpg)