Дискова херния - 23

  • 37 691
  • 749
  •   2
Отговори
# 660
  • София
  • Мнения: 10 243
Здравейте!
Записвам се при вас и се надявам да намеря полезна информация и кураж,защото определено го губя.
Вчера ме изписаха от болница. След  жестоки болки в крака отзад, изтръпване и невъзможност почти да ходя, ми направиха ЯМР. Откриха ми три дискови хернии, едната от които доста голяма, защипала и възпалила много сериозно седалищния нерв.
За пет дни системи, инжекции с вит в , състоянието ми е почти същото, с тая разлика, че вече мога да лежа без болка. Ходенето ми е ужасно затруднено. Сутрин е някакъв кошмар и се отчайвам. Лекарите казват, че трябва време. Объркана съм и не знам какво да правя
Вчера ходих на много препоръчан от познати със същия проблем кинезитерапевт, макар че лекарите не препоръчват в момента. Не знам дали не сгреших, но човекът си работи и с невролози, направи ми  съвсем лек и отпускащ масаж на кръста. Обясни ми, че не може да ми помогне от първия път, че задължително трябва да си спазвам изписаното консервативно лечение,за да се намали отока.
Просто съм адски объркана и уплашена. Очаквах след първия ден системи едва ли не да хвръкна. Аз съм с много висок праг на болка и наистина за да кажа боли ме, нещата са излезли извън контрол.
Имам голяма дъщеря с увреждания, не физически, с ментални, и трябва да се оправя, защото е момента не мога даде грижа нито за себе си, нито за нея. Съпругът ми е поел всичко сега, но скоро трябва да се върне на работа.
Не зная някакви добавки дали биха помогнали, чета за куркума с чер пипер.

Съжалявам за объркания пост !
Ще чета доста в тази и предната тема, но ще съм благодарна за съвети или просто за кураж, защото мисълта, че не мога да си гледам детето, ме побърква.

# 661
  • Sofia
  • Мнения: 5 134
Валенцето, съжалявам да те срещна в тази тема. Надничам във вашата наборна, от следващия набор е синът ми, и почти ви познавам.

Не ти ли предложиха операция? Моята беше на 10.12.2024г. и смея да кажа, че след нея съм много добре. Тогава се притеснявах и питах доцента "колко време след операцията няма да съм човек", а той ме попита "ти сега човек ли си?" - прегъната на две и без възможност да стъпвам на левия крак. Болничният ми престой беше 5 дни, веднага след операцията станах на крака и бях изправена, до 12-тия ден след операцията кракът ме болеше, след това болката премина и остана изтръпването.

Всички казват, че операцията е крайна мярка, но за мен тя беше спасение. Никога не бях чела по темата, защото не съм си мислила, че проблемът ми е или пък може да стане толкова сериозен (даже не съм правила и изследване, мислех си - сецнала съм се). Цяла година се влачих с болки, самолекувах се с Милгама и Диклоневровит, посещения при този и онзи, препоръчан от някого терапевт и чак през октомври отидох за първи път на лекар. Тогава ми направиха скенер, видя се хернията, но не и колко е притиснат нервът, изписаха ми Уримил и Диклопрам и 6 процедури физиотерапия. Не почувствах някакво подобрение, но чаках... Докато не се "довърших" с вдигането на едни супер тежки пазарски торби. Писала съм 2-3 страници по-назад.

# 662
  • София
  • Мнения: 10 243
AniK, благодаря за отговора,
, докторите казват, че ще е с лекарства първо, следваща стъпка била операция. Но не, ужасно ме е страх, цял живот слушам, че операциите са опасни. Аз в момента и не мога да мисля  нормално. Но ми се струва, че при положение че за първи път ми се случва това, нормално е да се лекува консервативно, знам ли . Казват да лежа и да почивам, аз това и правя,защото друго не мога. Казват, че е нормално да минава толкова бавно. Не знам просто .

# 663
  • Мнения: 40 720
Да, нормално е да е бавно.
Аз не помня колко пъти като ме е боляло съм била на легло месеци.
Чорапите са ми обували, обувките, миели са ме в банята.
Всяка сутрин по половин час ми отнемаше да стана от леглото. И даже с помощта на патерица.
Ако може Валенце си намери патерица да се подпираш.
Това което ме спаси са упражненията, но едно ми стопира завинаги това да се възпали така, че да лежа месесци.
Вися на лости. Преди това винаги малко загрявам. Но си сложих лост в коридора. Всяка сутрин вися за малко.
Първия път висях няколко пъти на ден. За 3 дни имах огромно подобрение.
След това всяка сутрин го правех задължително, без значение имах или нямах болки.
Хващам се с ръцете, повдигам леко краката,  така че да вися на ръцете си. След това бавно въртя наляво и после бавно надясно. Като приключа стъпвам с много плавни движения и пускам ръцете от лоста.
Преди това леко врътвам ръце, рамене,  правя и това
https://www.youtube.com/watch?v=O8zo5D0L9tM
Което също разтяга.

# 664
  • София
  • Мнения: 10 243
Благодаря,Елора!
Засега никакви упражнения не смея да правя. Аз съм и с доста наднормено тегло, което също пречи. Е, баща ми е вейка, но цял живот живее с мъки и дискови хернии. Но със сигурност теглото много пречи .Вчера даже много се чудих дали да ходя на кинези, лекарите нали забраняват, мисля си ще вземе нещо да ме довърши съвсем. Въобще нямам идея правилно ли правя нещата, какво правя въобще.
Не знам, ужасен страх ме е сковал освен болката,защото дъщеря ми е напълно зависима от мен. Трябва да се оправя.

Но признавам, че като пета, че е нормално да минава бавно,се успокоявам. Просто аз мислех, че от системите веднага ще ми мине

# 665
  • Sofia
  • Мнения: 5 134
Да, нормално е да е бавно.
Аз не помня колко пъти като ме е боляло съм била на легло месеци.
Чорапите са ми обували, обувките, миели са ме в банята.
Всяка сутрин по половин час ми отнемаше да стана от леглото. И даже с помощта на патерица.

Аз точно ей това не знам колко човека могат да си го позволят и то нееднократно. Елора, не визирам теб, а по принцип, защото и в една група във ФБ чета подобни случаи. В момента не мога да си позволя да не съм на линия със седмици. Също и не знам как бих отделила време за балнеолечение, но ще мисля някакви варианти (разбрах, че трябва да минат два месеца от операцията).

Чета също и че упражнения във фаза на криза не са ОК. Физиотерапевтите (Неоклиник) ми показаха едно упражнение - хващам се с две ръце за шведска стена с лице към нея, издърпвам таза назад с извит гръб и започвам да го въртя наляво-надясно - изпитвах адска болка, направо си мисля, че то допринесе за задълбочване на проблема.

Валенцето, ако имаш доверие на лекарите, които в момента те лекуват, изпълнявай техните препоръки. Сваляне на килограми, гимнастика, ходене ще приложиш след преминаване на кризата. На съседката по легло в болничната ми стая ѝ направиха "блокада" на нерва. Тя веднага изпита облекчение. Нямам идея дали е приложимо и доколко е положително като процедура.

# 666
  • София
  • Мнения: 10 243
Ани, не знам доколко имам доверие на лекарите,за момента да, но някак набързо обясняват, все нямат време да говорят.
Казаха ми да се ръководя по тялото си. Аз мислех, че трябва да се насилвам да  ходя,за да се раздвижа, но ми обясниха, че не. Като ме заболи, лягам, а не да насилвам. Засега това ще правя.
И на физиотерапия ще ида по натам, и на санаториум, няма проблем за това, аз на работа не ходя, ще идем заедно с детето. Въпросът е да премина през този етап, е който аз съм тотално....мразя тая дума, но съм като инвалид .
Иначе съм деен човек, разхождам се, пролетно летния сезон съм си постоянно на село, имам си градина със зеленчуци, гледам си я с огромно желание, карам колело там всеки ден. Какво стана сега просто не мога да си обясня .
Ще чета лека полека всички теми, знам колко е досадно нови потребители да задават едни и същи въпроси, но наистина благодаря,че писахте❤️

Последна редакция: чт, 09 яну 2025, 11:47 от Валенцето

# 667
  • Мнения: 40 720
Да, има слаби хора с дх, но това теб не би трябвало да те интересува.
Трябва да оправиш това, което ти пречи.
И аз бях 30 години дебела.
Свалих 55 кила и ги поддържам.
Много лекари ми казваха да отслабвам, та съм търсила начини и съм го направила.
Разбира се това е само част от облекчението.
После като се отслабне трябва да се спортува, да се поддържат мускулите, но трябва и да се прави внимателно, защото не всеки спорт е подходящ за хора с дх.
Трябват ежедневни упражнения за дх и правилна позиция на тялото ако се работи в офис. Плюс и редовно раздвижване на работа правя.
Лекар ми каза за упражнението с лоста.
Нямах лост вкъщи тогава логично, но имаше малка футболна врата отстрани на блока.
С патерицата за 20 минути отивах, разтягах се и се прибирах.
Иначе за 2 минути се отива, смятай колко зле съм била.
Колежката ми е с дх, с много килограми.
Не прави нищо. Кара на хапове, мрънка, не прави никакви упражнения. Ще рече човек, че я караш да се поти, ама не. То това са елементарни упражнения за 10 минути. И логично я няма по 2-3 месеца.
Аз и сега имам драми с кръста, но тъй като се поддържам не излизам болнични и ми отнемат много по-малко време, а и дори да ме боли, съм работоспособна.

# 668
  • София
  • Мнения: 10 243
О, да, килограмите са голям проблем за здравето като цяло, не само за кръста.
Боря се с тях, имам Инсулинова резистентност, цял живот, от дете,  хормонални проблеми, редовно се следя при ендокринолог. Много са нещата, които влияят на кг ми, психиката и напрежението са едно от тях. Като при всеки човек.

Тая сутрин мъжът ми ми е взел от аптеката тая добавка. Надали ще има кой знае какъв ефект, но ще пробвам
https://apteka.framar.bg/30115567/%D1%83%D0%B5%D0%B9%D1%82-%D1%8 … %D0%B8-180-125243

# 669
  • Мнения: 40 720
И аз съм с ир, хашимото и хипофункция.
Започнах да чета, оправих си храната и отслабнах.
Съсредоточи се върху решенията на проблемите си.
Проблеми винаги ще имаме. Научи да реагираш правилно на тях.
Но храната е основата. Винаги е основата.
Въпросната добавка нали не мислиш, че ще те изправи на крака за 3 дни? Grinning
Не съществува такава добавка по света.

# 670
  • София
  • Мнения: 10 243
Тая добавка е по скоро с плацебо ефект, но явно в момента и от това имам нужда .😁
За другото съм напълно съгласна с теб.🙂

# 671
  • Мнения: 40 720
Виж клипа и почни поне с него.
После намери някъде да висиш.
Точно обездвижването влошава нещата още повече.

# 672
  • Мнения: 795
докторите казват, че ще е с лекарства първо, следваща стъпка била операция. Но не, ужасно ме е страх, цял живот слушам, че операциите са опасни. Аз в момента и не мога да мисля  нормално. Но ми се струва, че при положение че за първи път ми се случва това, нормално е да се лекува консервативно, знам ли . Казват да лежа и да почивам, аз това и правя,защото друго не мога. Казват, че е нормално да минава толкова бавно. Не знам просто .

За съжаление няма връзка между това за кой път се случва и колко е тежко, съответно как трябва да се лекува. Дискова херния може да стане и за миг и да трябват бързи и крути мерки (дано да не е така). Според образната диагностика и оплакванията лекарят преценява какво лечение е нужно. Повечето кризи при повечето хора наистина минават с консервативно лечение, колкото и драматични да са усещанията, но уви, не става бързо (при щастливците или нервът свиква и не реагира вече толкова бурно, или тялото резорбира част от хернията, или и двете. Хубавото е, че това се случва при почти 90% от хората).
Упражнения и физиотерапия наистина препоръчват за втора фаза, след острия период (в острата фаза имат потенциал да задълбочат проблема). Раздвижването е полезно във всички случаи, но не трябва да се дразни допълнително притиснатият нерв - човек най-внимателно трябва да слуша тялото си и да не прави упражнения, които усилват болките.
От хранителни добавки аз лично не съм видяла абсолютно никаква полза. Както е казал поетът, все едно да шепнеш срещу ураган. Логично, притискането на нерва от хернията е механичен проблем и влиянието на добавки върху него е... да кажем, силно ограничено.
П.П. Операциите са с известен риск, да, но в огромен брой от случаите спасяват от тежки увреждания и непоносими болки.

# 673
  • Мнения: 22
Здравейте.
На 32 години съм.От около 2 години имам известни проблеми с ръката, които ту се обострят, ту се укротяват, като усещанията са различни и странни.
Напоследък обаче нещата като че ли се влошават.Изкоментирах с личният лекар, каза че е нерв и че трябва да се доуточним за снимка и по-нататъчни прегледи.
Открих,  че някои от симптомите ми се припокриват с тези на ДХ и реших да се допитам до вече запознати с диагнозата.
Работата ми е на компютър, доста интензивно писане, почти непрестанно, с минимално движение по време на работния ден.
Още преди по-сериозните симптоми съм имала изтръпвания от лактите надолу, но само и единствено това.
Всичко започна със едно странно усещане за студено и изтръпнало между двете плешки.
Последва(след месец) събуждане със усещане за изтръпване и дискомфорт в предмишницата.
После нещата взеха да се местят към бицепс, рамо, пръсти.При обръщане (напр. в колата от предната седалка към задната) рамото се усещаше ограничено и болезнено.
Започна усещане за слабост и болки в мускулите, парене, нощно изтръпване, усещане за бодлички по пръстите
Сега нещата са стигнали до лопатката, откъдето тръгват паренето и болката, минава в предната част на рамото, бицепса, лакет и надолу до самата китка и пръсти, които се усещат сковани и болезнен, особено палеца и показалеца.
От студеното цялата ръка се сковава
Имам и треперене и мускулни потрепвания, което пък ме плаши по други линии.
Паренето и тръпненето понякога се качва и към врата.
Понякога след работа цялата ми горна част от лопатките до целите ръце боли и гори.
Имах период с някакви симптоми в крака от страната на ръката, като парене и усещане за слабост,  но ми откриха скъсан менискус и не знам дали няма общо с тази травма.
Та, дали да търся проблема в тази насока или е нещо по-различно?
Имам ЯМР на глава месец преди проблемите с ръката заради други проблеми, там нямаше нищо нередно.
П.С.Не очаквам диагноза 😁, а насока😊.
Благодаря предварително.
Желая здраве на всички 🍀😊

Последна редакция: нд, 12 яну 2025, 16:48 от blu_orchid92

# 674
  • Мнения: 550
Здравейте.
На 32 години съм.От около 2 години имам известни проблеми с ръката, които ту се обострят, ту се укротяват, като усещанията са различни и странни.
Напоследък обаче нещата като че ли се влошават.Изкоментирах с личният лекар, каза че е нерв и че трябва да се доуточним за снимка и по-нататъчни прегледи.
Открих,  че някои от симптомите ми се припокриват с тези на ДХ и реших да се допитам до вече запознати с диагнозата.
Работата ми е на компютър, доста интензивно писане, почти непрестанно, с минимално движение по време на работния ден.
Още преди по-сериозните симптоми съм имала изтръпвания от лактите надолу, но само и единствено това.
Всичко започна със едно странно усещане за студено и изтръпнало между двете плешки.
Последва(след месец) събуждане със усещане за изтръпване и дискомфорт в предмишницата.
После нещата взеха да се местят към бицепс, рамо, пръсти.При обръщане (напр. в колата от предната седалка към задната) рамото се усещаше ограничено и болезнено.
Започна усещане за слабост и болки в мускулите, парене, нощно изтръпване, усещане за бодлички по пръстите
Сега нещата са стигнали до лопатката, откъдето тръгват паренето и болката, минава в предната част на рамото, бицепса, лакет и надолу до самата китка и пръсти, които се усещат сковани и болезнен, особено палеца и показалеца.
От студеното цялата ръка се сковава
Имам и треперене и мускулни потрепвания, което пък ме плаши по други линии.
Понякога след работа цялата ми горна част от лопатките до целите ръце боли и гори.
Имах период с някакви симптоми в крака от страната на ръката, като парене и усещане за слабост,  но ми откриха скъсан менискус и не знам дали няма общо с тази травма.
Та, дали да търся проблема в тази насока или е нещо по-различно?
Имам ЯМР на глава месец преди проблемите с ръката заради други проблеми, там нямаше нищо нередно.
П.С.Не очаквам диагноза 😁, а насока😊.
Благодаря предварително.
Желая здраве на всички 🍀😊
Страдате ли от често главоболие? Мен ме болеше само едната половина на главата, тази към проблемната ръка. Бих Ви препоръчала да си направите ЯМР на шийни прешлени и да се консултирате с невролог и неврохирург. Имах същите симптоми +ужасно главоболие. И моята работа е главно пред компа и почти не се движа. Вратът и плешките не са ме боляло силно, бих го определила като дискомфорт. Размачквах си врата и си мислех, че е от стоенето цял ден. Ако имате повече въпроси питайте.

Общи условия

Активация на акаунт