Ролята на партньора в кариерното развитие на жената

  • 4 829
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 143
Всички сме чували фразата, че зад всеки успял мъж стои една жена. А дали не важи и обратното? Според експертите по лидерство повечето успешни жени признават, че „не биха могли да стигнат до мястото, където са, без своя невероятно подкрепящ съпруг“.

Професионалният успех на една жена все повече зависи от нейния партньор в живота. Успешната кариера на всеки от съпрузите изисква истинска работа в екип, която коренно се различава от традиционното неравенство между половете. За жената е еднакво важно да договори оптимални условия както на работа, така и в дома си, твърди Кристин Нашбергер, професор в Audencia Nantes École de management *.

Участието на мъжа в домакинската работа е много важно за двойката. Без тази подкрепа за много жени е изключително трудно да балансират личния и професионалния си живот. Въпреки това неравнопоставеността в разпределението на домакинските задължения все още преобладава – по-голямата част от жените вършат две трети от домакинската работа. Следователно те трябва да полагат много повече усилия, за да следват предначертания курс. Това се отразява и на тяхното здраве, тъй като те са по-склонни да страдат от „синдрома на емоционалния бърнаут“ в сравнение с мъжете.

Тази ситуация трябва да се промени и обществото е длъжно да осъзнае това, предупреждава Нашбергер. Една жена, която трудно намира баланс между личния и професионалния си живот, трябва да може да разчита на подкрепата на партньора си в живота.

Проучванията показват, че когато съпрузите  разпределят домакинския труд по-равномерно, браковете обикновено са по-стабилни. Няма значение дали домакинската работа, която всеки от двойката извършва, е типична за пола му или не, а по-скоро дали смята разделението на труда за справедливо. Тук комуникацията и отзивчивостта на двамата съпрузи са ключови за техните отношения.

Не само редовното разпределение на задълженията е от значение за стабилността на брака, но също така е важно съпругът да е готов да подкрепя съпругата си, когато тя има по-престижна или по-добре платена работа и се нуждае от допълнителна помощ. Това включва неща като поемане на допълнителни отговорности в дома, когато съпругата е под натиск на работа, желание и умение да управлява сам домакинството, ако съпругата трябва да работи до късно или е извън града. Съществуват изследвания, че такава  подкрепа намалява брачната нестабилност.

Много мъже са скептични по отношение на това или не осъзнават неравенството в двойката, въпреки че поведението им в ежедневието се е променило. Това се доказва от все по-активното участие на мъжете в отглеждането на децата. Целта обаче е все още далеч. Например повечето французи не ползват целия си отпуск по бащинство. Това явление се обяснява с натиска върху мъжете от страна на техните работодатели, от техните връстници и от обществото като цяло.

Във Франция ценността на работата на един служител често се определя от броя на часовете, които прекарва в офиса. Ако един баща отсъства от работа, защото прекарва време с децата си, това може да се тълкува като липса на професионална мотивация. В това отношение ръководството може дори да забави кариерното израстване на мъжа. Следователно културата на компаниите трябва да се промени по примера на скандинавските страни, където хората успешно съчетават личния и професионалния си живот, което позволява на мъжете и жените да се развиват при равни условия.

Време е тази тема да престане да бъде табу, съветва Нашбергер. На първо място, нужно е да се признае за съществуването на този проблем, а за разрешаването му могат да се провеждат образователни семинари. Това е от полза и за бизнес мениджърите, тъй като семейно ориентираните компании по-лесно наемат служители.

За да се промени обществото, е необходим диалог между жените и техните партньори в живота: съпрузите трябва да се договарят помежду си постоянно, а не само по време на бременност или след раждане. Разпределението на домакинските отговорности, количеството време, посветено на семейството и приятелите, професионалните амбиции трябва да бъдат обсъждани между двамата съпрузи. Всеки от тях трябва да може да води конструктивни дискусии относно своите стремежи, желания и нужди.

Нашбергер обръща особено внимание върху възпитанието на подрастващите. Не трябва да забравяме повишаването на информираността сред децата и юношите, тъй като това може да изиграе решаваща роля в промяната на обществото, напомня тя. Родителите и учителите трябва да възпитават децата така, че общоприетите норми да бъдат променени. Целта е да изчезнат стереотипите, приписващи строго определени роли на мъжете и жените. Личният и професионалният живот трябва да се трансформират така, че двойките да могат да се развиват хармонично.

А какво е положението у нас?
Вие разчитате ли на подкрепата на партньора си?
Каква е неговата заслуга за вашата кариера?


*Dr. Christine Naschberger, FHEA, Professor in Human Resource Management, Research in Equality, Diversity and Inclusion; Speaker, Consultant, Trainer; Mentor at TUM Mentoring

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 14 720
Е ми ние лично Wink разчитаме.
Кариера - според някои "в България е смешно да се говори за кариера", пък аз съм в България.

# 2
  • Португалия
  • Мнения: 4 257
важен е погледът в една и съща посока, общите цели,и съгласие за това ,как ще се постигат
ако правим семейство, то вече не сме единица, а двойка, която прераства в 3ка,4ка...
ако ще правя кариера, то тя е съобразена с целите на 4ката
очаквам същото и от мъжа си
останалото са индивидуални подробности
забравих и планирането- тя е основополагащо

# 3
  • Мнения: 12 875
На мен ми се струва нередна самата постановка на въпроса. Мъжът да подкрепя жената в нейното кариерно развитие, като че ли жената не подкрепя неговото кариерно развитие.

Ако не приемаме подразбиране, че само жената държи патента на домашните задължения, в това число отглеждането на децата, а приемем, чисто условно, че двамата са равни, тогава имаме двама подкрепящи се според силите и възможностите си, като всеки се старае да подбутва кариерното развитие на другия, без децата и домакинството да са на произвола.

Нищо по-малко не е о.к. за мен.

# 4
  • Мнения: 364
Идеята на това да сте двойка е да се подкрепяте взаимно, да правите другия по-добър човек във всеки един аспект. Ако знам, че за жената до мен е важно тя да расте в кариерата си, с удоволствие ще я подкрепя, макар и да съм на мнение, че бесния кариеризъм е ужасно нещо и пречи на семейството. А домакинската работа си е за дома - не виждам как е свързано - дори и жената да не е кариеристка, това не значи да върши всичко тя - все пак не ми е майка.

# 5
  • Мнения: 12 875
Кариеризмът е бесен и ужасно нещо, когато жената прави кариера ли?
А когато мъжът прави кариера, тогава какво е и не пречи ли на семейството?

# 6
  • Мнения: 364
Кариеризмът е бесен, когато жената прави кариера ли?
А когато мъжът прави кариера, тогава какво е?
Беснотията не идва от пола на кариероправяча, а от "страстта" която се инвестира в това. Тоест без значение дали си мъж или жена - ако работата ти е по-важна от семейството - кофти. Ако трябва редовно да оставаш след работа и да отсъстваш от важни събития за семейството ти, значи не правиш нещо като хората СПОРЕД МЕН. И това няма значение дали си майката или бащата в семейството, защото домът има нужда и от двамата.

# 7
  • Мнения: 12 875
Много си прав, ТаткоГризли.

# 8
  • Португалия
  • Мнения: 4 257


Ако не приемаме подразбиране, че само жената държи патента на домашните задължения, в това число отглеждането на децата


не приемаме, че държи патента- жената Е основата ,началото и края на едно семейство
в това число, и отглеждането на децата
по нейна инициатива, с нейно съгласие и с нейна основна роля, въобще това става възможно

# 9
  • Мнения: 35
Според мен голяма част от хората са научени, че мъжа трябва да е успешен бизнесмен, а жената добра домакиня и масово продължават да се насочват в тази линия, колкото мъже подкрепят "кариерното развитие" на жената е много относително. Но пък сегашните момченца се опитват да обърнат нещата, всеки си търси богато и образовано момиче с ясни цели, готови ако се налага да си стоят вкъщи и да я чакат да се прибере. Какъвто и да е мотива без мотивация от най-близките човек е склонен да се отпусне и да не иска това издигане. People Information Desk Person

# 10
  • Португалия
  • Мнения: 4 257
аз приемам,че сме различни-
някои са добри домакини, и в това няма нищо лошо
някои искат семейство, и да са главнокомандващи/и успяват/ , и в това няма нищо лошо
някои искат кариера / и успяват или не, спрямо положените усилия, и доза късмет/ и в това няма нищо лошо
но, светът,колкото и да се опитва/в последно време ,дори повече от преди/ да ни убеди,че е мъжки- лежи на раменете и гърдите на жената
така че, уча и подкрепям своите дъщери само в едно направление- да търсят и да изяснят своите желания

# 11
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 457
Това продължение на осмомартенската тема за добрите мъже ли е? Конкретно да им благодарим, че ни разрешават да имаме кариера? Ми то ако жената си е избрала такъв, да си сърба попарата и да продължава му иска разрешения нон-стоп, но ако съдим по разискванията в раздела за СО то това не се харесва особено на доста жени и по-скоро има отпор. Би трябвало такива отношения да са отживелица, за мен този въпрос не е актуален и е доста странно зададен.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 4 081
В нашето семейство относно разпределение на работата бих казала, че и двамата участваме по равно в домакиснките задължения.
Относно кариерно развитие - всичко съм постигала сама. Имало е и моменти, когато може би съм очаквала повече подкрепа (период в който бях без работа и търсех такава), но може би не е осъзнавал напълно колко ще продължи този период или колко е трудно самото търсене в период на криза.

# 13
  • Мнения: 2 109
Ние сме равнопоставени партньори, подкрепяме се да постигаме целите си по отделно и заедно като семейство.
Преди децата и двамата работехме много, като се роди големия забавихме темпото. Аз имах възможност да се преквалифицирам по време на първото майчинство и да започна работа от вкъщи, понеже имах пълната подкрепа на мъжът ми, който си смени работата, за да може да има достатъчно време за семейството и домакинството.
И преди децата домакинските задължения бяха обща отговорност, но нормално след децата се увеличиха доста.
Сега използвам времето на второто майчинство да се преквалифицирам отново.
Със сигурност не бих имала време и енергия за това, ако трябваше сама да се грижа за децата и дома. Има моменти, в които той поема почти изцяло всичко, за да мога аз да се съсредоточа върху моите неща. Както и има период, в който той е по-натоварен в работата си и аз поемам.
Мисля, че успяваме да балансираме добре и двамата, без никой от нас да изпушва.

# 14
  • Мнения: 6 659
Нищо интересно. В кариерното развитие е като в бриджа и като в секса. Ако нямаш добър партньор, хубаво е да имаш добра ръка.

Общи условия

Активация на акаунт