...
Тя си е решила да живее в този вечен страх...
Тя си е решила да живее в този вечен страх...
- Публикувана: 14 март 2024, 12:15 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2024, 11:23 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 155
Тук вече съм 100% съгласна с теб
И на мен ми се струва съзнателен избор. Но това е много нездраво поведение. Правиш даден избор, виждаш, че е лош, продължаваш да го правиш и продължаваш да мрънкаш от избора си. Непрекъснато избираш да си жертва.
Продължавате да храните трола.
Омъжвахме се след училище. Простимо да не сме зрели и опитни.
До децата няма проблем толкова, но тях защитаваме и се почва.
Важно е какво мислят за теб, колкото да не ти пука се влияеш и дразниш.
Но пораснахме и си решавахме проблемите един по един.
Ако имаше този форум тогава ,да ми начукат канчето, може би доста неща щяха да са други. Колежки имах и споделях с тях, възрастните ми натискаха парцалите да трая , на моите години дето бяха - ами аферим, осъзнали се и командват мъжете си , от там другото.
Та дали ми помагаха, 5 жени бяхме, две на две и аз.
Но веднъж и те се стреснали , та говорили с един колега-шеф с авторитет ,да обясни на мъжа ми някои неща. Бях стигнала да не знам къде съм.
Нерви и рев, докато се взех в ръце и или игнорирам, или директно /овен съм, не владея дипломация/ се отръсквам и заминавам. Няма само аз да оставам с отворена уста като препарирана от удивление.
Ами 32 години, и още три след мъжа ми изкарахме. Всякак ,няма равно , все с лъкатушене и турболенция , но заедно.
И по-малко внимание кой какво казал, стига да не действа в ущърб. Пък и голяма работа да действа. Прескачам и заминавам дето съм тръгнала.
Това е , или мълчиш, или отговаряш ясно и си действаш.
Всеки има право да се оплаче. Но е странно преди женитба/че и годеж няма/, преди деца , да се натрупва толкова и без решение. А после какво?
И не сте на 18-19.
До децата няма проблем толкова, но тях защитаваме и се почва.
Важно е какво мислят за теб, колкото да не ти пука се влияеш и дразниш.
Но пораснахме и си решавахме проблемите един по един.
Ако имаше този форум тогава ,да ми начукат канчето, може би доста неща щяха да са други. Колежки имах и споделях с тях, възрастните ми натискаха парцалите да трая , на моите години дето бяха - ами аферим, осъзнали се и командват мъжете си , от там другото.
Та дали ми помагаха, 5 жени бяхме, две на две и аз.
Но веднъж и те се стреснали , та говорили с един колега-шеф с авторитет ,да обясни на мъжа ми някои неща. Бях стигнала да не знам къде съм.
Нерви и рев, докато се взех в ръце и или игнорирам, или директно /овен съм, не владея дипломация/ се отръсквам и заминавам. Няма само аз да оставам с отворена уста като препарирана от удивление.
Ами 32 години, и още три след мъжа ми изкарахме. Всякак ,няма равно , все с лъкатушене и турболенция , но заедно.
И по-малко внимание кой какво казал, стига да не действа в ущърб. Пък и голяма работа да действа. Прескачам и заминавам дето съм тръгнала.
Това е , или мълчиш, или отговаряш ясно и си действаш.
Всеки има право да се оплаче. Но е странно преди женитба/че и годеж няма/, преди деца , да се натрупва толкова и без решение. А после какво?
И не сте на 18-19.
Аз да питам 
, понеже наближава Великден . Да изпратя ли мъжо и бебето за 1 час при родителите му за обяд ( защото свекървата няма да се спре да го пита " ще дойдете ли " и буквално живеят на 2 пресечки ) , а аз да не ходя ??Наистина са ми прекрачили границите и нямам желание дори на снимка да ги виждам .
Плюс цялото мрънкане ,ще е в това ,че как така няма да има баба снимки от Великден с внучето, които да изпраща после на приятелки у фейса ... ( Не толкова ,че са много набожни
)
, понеже наближава Великден . Да изпратя ли мъжо и бебето за 1 час при родителите му за обяд ( защото свекървата няма да се спре да го пита " ще дойдете ли " и буквално живеят на 2 пресечки ) , а аз да не ходя ??Наистина са ми прекрачили границите и нямам желание дори на снимка да ги виждам . Плюс цялото мрънкане ,ще е в това ,че как така няма да има баба снимки от Великден с внучето, които да изпраща после на приятелки у фейса ... ( Не толкова ,че са много набожни
) 
Защо ти е толкова важно да не може без теб?
Примерно аз и казвам " не давай повече мляко " , тя чува " дай още толкова " . Не дръж така бебето ,защото се изнервя .. тя " Абе нищо и няма " . Е такива неща вече ми гърмят главата
Щом не слуша какво й се казва относно бебето, значи няма да бъде с бебето, докато не започне да изпълнява каквото ти смяташ за правилно. Това е правилото. След тези пояснения, не бих ги оставила сами. Или и аз отивам и контролирам, или никой не ходи. Бебето си няма да дам на човек, на който нямам доверие, че ще ми изпълнява вижданията за отглеждане.
Защо ти е толкова важно да не може без теб?
Примерно аз и казвам " не давай повече мляко " , тя чува " дай още толкова " . Не дръж така бебето ,защото се изнервя .. тя " Абе нищо и няма " . Е такива неща вече ми гърмят главата