С какво ви дразнят свекървите? – 155

  • 37 516
  • 748
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 38 414
Аз оня ден бях свидетел на батал сцена за разпределение на наследство. При живи родители.
Истина е това, от оня ден ги мисля нещата, колко човешки празен трябва да си.....единия вече се чувства ощетен, истински!

# 121
  • Мнения: 7 349
И такива родители какво ли си мислят? Дали се чудят на кое дете да оставят заветния имот, или си мислят как някъде са сгрешили при възпитанието им.

# 122
  • при късмета
  • Мнения: 25 713
За да е такова положението, често възрастните са виновни. Вероятно цял живот набиват в ума на децата и да, предимно сина, ако са разнополови, че той къща си има, че трябва там да "доведе" снаха, че е негово приживе и т.н. Децата, макар и пораснали, не са си го измислили това сами, тези планове са им заложени във възпитанието, направо обещано от родители, набито им е в главата като даденост. Такива "деца" не искат да се местят за нищо на света, дори и жена да е. Единственото, което може да ги отрезви и промени нагласите е партньор. Но, ако той е с коренно противоположно мнение и някак двамата успеят да намерят компромис. Ако такъв син се събере с някоя като Теди, която изначало е приела всичко това за нормално и е набито и в нейната глава или пък успее да го набие мъжа, то тогава ще има още едно поколение възпитано по този начин

# 123
  • София
  • Мнения: 38 414
Родителите доколкото имам наблюдение са честни, работни, отговорни хора и винаги са давали по равно и на сина и на дъщерята.
Обаче, ето, че ги стяга чепика офспринга и не знам защо станах пряк свидетел на това…
Абсолютно никога не е имало наченка на нещо такова.

# 124
  • Мнения: 2 155
Боже, наследство...все едно Рокфелер ще наследяват. Искрено се радвам на порядките в чужбина- купуваш си жилище сам, като остарееш си го продаваш и си плащаш частен старчески дом. И никой не те чака да умреш, за да ти вземе панелката- нито родните деца, нито чуждите.

# 125
  • Мнения: 24 676
Не знам кой как мисли, един път   ми каза единия син за Брат си ,да видим той каква снаха ще ти доведе.
 Ококорих се, за какво ми е на мен да ми води някого, "да ми доведе" ме втрещи.
 Да си води на себе си кой кого иска. Където иска, не при мен докато съм жива.
 Водят се гаджета да се запознаят, снахи не се водят, зетьове - също.
 Ама и гаджетата са интересни до определена бройка и години, нататък не знам какви са.

# 126
  • София
  • Мнения: 36 064
За да е такова положението, често възрастните са виновни.
Скрит текст:
Вероятно цял живот набиват в ума на децата и да, предимно сина, ако са разнополови, че той къща си има, че трябва там да "доведе" снаха, че е негово приживе и т.н. Децата, макар и пораснали, не са си го измислили това сами, тези планове са им заложени във възпитанието, направо обещано от родители, набито им е в главата като даденост. Такива "деца" не искат да се местят за нищо на света, дори и жена да е. Единственото, което може да ги отрезви и промени нагласите е партньор. Но, ако той е с коренно противоположно мнение и някак двамата успеят да намерят компромис. Ако такъв син се събере с някоя като Теди, която изначало е приела всичко това за нормално и е набито и в нейната глава или пък успее да го набие мъжа, то тогава ще има още едно поколение възпитано по този начин
В момента наблюдавам точно това при родителите на приятелка и сестра ѝ.
Родителите обясняват "това за този внук, онова – за онзи...". Това "програмиране" такъв номер ще им извърти...

# 127
  • Мнения: 2 680
Много е грозно, познавам такива хора. Ощетени са си, но интелектуално и душевно. Аз мисля, че се възпитава. Поне от моите наблюдения. То няма и как да си вътре и да знаеш, но така ми изглежда.

# 128
  • Мнения: 22 668
Всички имотни драми за наследства, за които се сещам, са имали своето обяснение вътре в семейството, още в поколението на родителите.

# 129
  • France
  • Мнения: 16 636
Няма нищо по тъжно от това да получиш наследство. На никого не го пожелавам.

# 130
  • Варна
  • Мнения: 38 685
Сякаш заветното жилище ще компенсира липсата на родител... Аз живея в ужас от този момент, хич не мисля какво ще наследя, искам си ги тях.

# 131
  • при късмета
  • Мнения: 25 713
И аз съм се хващала в моменти, в които казвам на детето, че може той да живее тук. Правим ремонт на вилата, като се нанесохме в този апартамент също правихме и почти винаги за някакви интериорни решения сме го включвали в разговора. Питаме го какво му харесва, какво иска, особено за неговата стая, която всъщност по случайност беше ремонтирана и боядисана в любимия му цвят. Сега за вилата има претенции само как да изглежда зиданото барбекю. Той обаче, като му кажа, че евентуално това би било неговото самостоятелно жилище, от как беше на 10 все ми казва "аз като стана на 18, с Денис се изнасяме на квартира. Той ги прави месец след мен и ще сме си намерили квартира предварително". Joy
Та мисълта и примера ми беше за това, че има голяма разлика дали ще му го набиваш в главата като даденост и ще го включиш във възпитанието и "програмирането" умишлено или ще оставиш детето само да си взима решенията. От рано. Ето, че нашия и да се опиташ да му набиеш нещо в главата, вече си има мнение стратегия. Аз бях същата и също от много ранна възраст

# 132
  • Мнения: 1 257
Познавам една жена, която така разпределяше имоти - по-хубавите и по-големите на сина, по-малките и по-невзрачните - на дъщерята. Защото, нали, той ще "доведе" снаха, и трябва да има къде да продължи рода, а тя само трябва да се омъжи "добре", и другаде ще си отглежда децата. На думи беше подредила всичко до десето коляно, много оправна. То едни имоти, чудо  - "новата къща", "старата къща", "големия парцел", "малката нива". Запустял край, и за еко-туризъм не става.
Сега кукува сама - сина е малко над 40, неженен, в далечна чужбина, няма никакво намерение да се връща. Дъщерята е малко под 40, неомъжена, в по-близка чужбина, и също няма намерение да се връща.
И двамата и пращат пари, и си идват по веднъж - я за Коледа, я за Великден, почти винаги разминато, а не едновременно. а тя реве на умряло как с пари не се живее, а с хора Rolling Eyes Да беше мислила преди да си дели децата и да не одобрява нито един техен партньор . А дръж си сега имотите.

# 133
  • France
  • Мнения: 16 636
Винаги съм се чудила на това делене. На никого ли не му хрумва да се продаде всичко и да се дели на 2 или на 3?

# 134
  • Пловдив
  • Мнения: 2 181
За да е такова положението, често възрастните са виновни.
Скрит текст:
Вероятно цял живот набиват в ума на децата и да, предимно сина, ако са разнополови, че той къща си има, че трябва там да "доведе" снаха, че е негово приживе и т.н. Децата, макар и пораснали, не са си го измислили това сами, тези планове са им заложени във възпитанието, направо обещано от родители, набито им е в главата като даденост. Такива "деца" не искат да се местят за нищо на света, дори и жена да е. Единственото, което може да ги отрезви и промени нагласите е партньор. Но, ако той е с коренно противоположно мнение и някак двамата успеят да намерят компромис. Ако такъв син се събере с някоя като Теди, която изначало е приела всичко това за нормално и е набито и в нейната глава или пък успее да го набие мъжа, то тогава ще има още едно поколение възпитано по този начин
В момента наблюдавам точно това при родителите на приятелка и сестра ѝ.
Родителите обясняват "това за този внук, онова – за онзи...". Това "програмиране" такъв номер ще им извърти...
Като бяхме малки и не знам защо единият ми дядо реши да прехвърля ниви и земи директно на внуците. Аз съм единствена внучка, и така гледат мислят с баба ми и накрая разделят уж по равно земите между всичките си внуци. Обаче самите имоти са така парцелирани, че както и да ги въртиш на единият внук се получава като общ сбор с 1 ар повече, отколкото общите сборове на другите внуци.
Тогава баба и дядо решават, тъй като аз съм единствено момиче, да дадат този въпросен 1 ар на мен, за да няма сърдити от момчетата. След сделката по прехвърлянето отива едната им снаха при баба и дядо и започва да ги разпитва как така са го решили аз да имам повече. Дядо й казва, че както и да са въртели отделните парцели все се получава единият да вземе малко повече и те решили "Хоп на Мария", а вуйна подсочила и им казала "А защо не хоп на Иван?" на нейния син..... Голям смях, още се разказва този случай като майтап като се съберем с роднините. За 1 ар, никой друг не е имал никакви претенции, нито вуйчовци, нито братовчедите ми, нито собственият ми брат, обаче тази вуйна се почуства лично засегната. Какво ли толкова щеше да прави със 100 кв. м. нива да се чуди човек!?

Общи условия

Активация на акаунт