Още една причина да съм за споделеното родителство.
То който баща е такъв през уикенда, ще е такъв и през двете седмици, когато са при него - само ще направи повече беля.
- Публикувана: 14 март 2024, 16:08 ч.
- Последно мнение: 30 май 2024, 14:29 ч.
Общо дете в семейство с доведени деца
А не бе. Идва през уикенда и е много готин, води развежда, купува подаръци. Аз да следя за домашни, да натискам за задължения, да се карам за оценки. Не и не!
То който баща е такъв през уикенда, ще е такъв и през двете седмици, когато са при него - само ще направи повече беля.
Крис, първо го четох (че шофирах), после отговарях, а и ти си редактирал. Но ок, може да съм пропуснала. Иначе за мен не е въпрос на ценностна система, а на това да преглътнеш егото си и да мислиш разумно и справедливо.
Бърди, няма вариант само с плюсове, но отговорност се учи, както и безотговорност. Как някой ще се научи да бъде баща, като не му се делегират никакви отговорности? Това обикновено започва много преди да се стигне до раздяла и поделяне на задълженията.
Бърди, няма вариант само с плюсове, но отговорност се учи, както и безотговорност. Как някой ще се научи да бъде баща, като не му се делегират никакви отговорности? Това обикновено започва много преди да се стигне до раздяла и поделяне на задълженията.
Преди много време, точно заради постоянното преместване, бях против споделеното родителство. Но бях млада и всичко ми беше на теория. Сега, след като съм видяла на практика как стават нещата, съм изцяло ЗА. Толкова деца има около мен така и не им тежи. Имат си стая в едната къща, стая в другата и всъщност само раницата с учебниците разносват. Важното е само бащите да са ОК.
Моят бивш съпруг преди развода пък пожела да разделим децата - едното при него, друго при мен. Пълно безумие...Само и само да не остане сам. И сега все предлага при първа възможност да ходят при него поединично. Прекрасна възможност да може да ги манипулира. Естествено номера не му минава. Дори печели бонус заедно с децата- кучето. 
Моят бивш съпруг преди развода пък пожела да разделим децата - едното при него, друго при мен. Пълно безумие...Само и само да не остане сам. И сега все предлага при първа възможност да ходят при него поединично. Прекрасна възможност да може да ги манипулира. Естествено номера не му минава. Дори печели бонус заедно с децата- кучето.
Случайно да е гледан като единствено дете? Моят мъж не може да разбере защо искам да изляза само с едното дете. Искам да дам и индивидуално внимание, което няма как да се случи като изляза с двете деца или идем някъде четиримата. Нямам брат или сестра и ми е трудно да жонглирам. Не съм манипулативна. Познавам много манипулативни родители, които вземат и две, и три деца и пак манипулират.
Разделянето на децата позволява повече контрол и спокойствие ако са в конфликт между тях, както и задоволяване на различните им потребности когато са с голяма възрастова разлика. Не е непременно лошо. Някои деца не го желаят, а други го предпочитат.
Моите деца казваха, че за нищо на света не искат да се разделят. Много деца мечтаят за собствена стая, примерно, а други не щат и да чуят. Нашите едвам ги разделихме.
Абе, сложно е с дете, още по-сложно с две и с всяко следващо става все по-сложно.
Много братя и сестри се отчуждават с времето, а са живели заедно, у родителите докато не се оженили, а някои и след това.
Ако кажат, че искат да живеят заедно, никой няма да тръгне да ги разделя. След 10г възраст тук ги изслушват.
Моите бяха така. Учеха еднакви езици, еднакъв спорт практикуваха, в едни и същи училища искаха да учат. Искаха да отиват в един и същ интернат. Едното ми дете, вече на 22г не е отишло никога на почивка без другото извън организираните от училище или някаква учебна дейност. Като скачени съдове са, което вече ме притеснява. Отделиха се в собствени стаи към гимназията, второто избра друга гимназия, друга специалност, но сега искат да учат редовно заедно, инженерна специалност и после .... да работят заедно. Не знам доколко е здравословно. Като ги окуража да излизат с приятели ми казват, че си имат брата или сестрата и други хора не им трябват.
Ако кажат, че искат да живеят заедно, никой няма да тръгне да ги разделя. След 10г възраст тук ги изслушват.
И нашите деца сега уж са в отделни стаи, но все се тъпчат всички в едната стая.
Моите бяха така. Учеха еднакви езици, еднакъв спорт практикуваха, в едни и същи училища искаха да учат. Искаха да отиват в един и същ интернат. Едното ми дете, вече на 22г не е отишло никога на почивка без другото извън организираните от училище или някаква учебна дейност. Като скачени съдове са, което вече ме притеснява. Отделиха се в собствени стаи към гимназията, второто избра друга гимназия, друга специалност, но сега искат да учат редовно заедно, инженерна специалност и после .... да работят заедно. Не знам доколко е здравословно. Като ги окуража да излизат с приятели ми казват, че си имат брата или сестрата и други хора не им трябват.
Аз съм твърдо за споделено родителство, но трябва да се има предвид, че не е лесно за постигане, а добрите отношения между бившите са абсолютно задължителни. Защото, както каза един адвокат, при развод не говорим за родителски "права", а за задължения. Нормално би било и двамата да носят тази отговорност след като са родители.
Като се замисля, ако трябва да избирам дали при хипотетична раздяла бих предпочел децата да са при жена ми или при мен, на 100% бих избрал второто. Може би защото вече и двамата са сравнително големи и самостоятелни, но не бих се замислил изобщо. Но според мен децата имат нужда и от двамата си родителя, така че споделеното родителство е най-добре.
Като се замисля, ако трябва да избирам дали при хипотетична раздяла бих предпочел децата да са при жена ми или при мен, на 100% бих избрал второто. Може би защото вече и двамата са сравнително големи и самостоятелни, но не бих се замислил изобщо. Но според мен децата имат нужда и от двамата си родителя, така че споделеното родителство е най-добре.
Малко братя и сестри, които познавам, са наистина близки. Близки мои приятели са ми споделяли, че отношенията им с братя/сестри вече не са толкова добри, защото взаимно са си писнали от твърде многото прекарано време заедно, делене на 1 стая, че и учене на едни и същи неща след гимназията. Покрай мен по-добрите отношения са между братя/сестри с по-голяма възрастова разлика.
Ако мъжът е останал в жилището и той е отглеждащият родител, защо да не заживее с друга жена? Или до пълнолетие на детето ще се свира по хотели и ще търси квартири? Няма ли другият родител да се чувства по-спокоен, ако детето е под собствен покрив, а не под този на непознат мъж/жена? Нали ако нещо се разтури един ден, детето ще бъде изхвърлено на улицата от дома, с който е свикнало?
А защо да заживява с друга жена? Тази друга жена не е никаква на децата от предишната връзка и те едва ли ще са щастливи от още един човек и вещите му в дома им. Ако е шейх Мактум, има няколко палата с персонал и може да настани новата жена в друг дом, който да си е неин - ОК. Ако ше води в тристайката нова, че и с нейно дете - не става.
Няма да се съглася моите деца да отиват да живеят у чужда жена, нито бих се съгласила баща им да съжителства с друга докато не са пълнолетни и живеят с него. Няма лошо в хотелите и много мъже точно така правят. Има и връзки, в които всеки си живее на къщата и са много подходящи за отглеждащи родител. Майка имаше няколко такива връзки, но с нов мъж тръгна да живее чак когато бях вече женена и имах деца. В неговото жилище, естествено. Докато съм била нейна отговорност, не си е позволила да ме стресира и депресира с тъпкачи, тръпки, нови мъже и други деца, бляк.
Ако се бях развела докато бяха малки децата и бяха останали при мене, чужд мъж щеше да влиза само докато съм там и за кафе, вечеря, парти. Да живее там и да остава сам с дъщеря ми или сина ми няма да стане. Същото очаквам от другия родител и съм го обсъдила преди да тръгнем да живеем заедно и да имаме общо дете.
У родители аз с дете не можех да се върна и бях предупредена много преди да родя. Не съм заминала с дете и не е редно с дете да се връщам. Родителите ми не са боклукчийски кофи.
Останах втрещена как жена определя себе си и децата си.
Слава Богу, че мисленето на някои хора не е превъплътено в закон!
Ако трябваше разведените жени до пълнолетие да са отдадени само на децата си, днес сестра ми нямаше да има 30-годишен щастлив брак с втория си съпруг, нямаше да има прекрасна втора дъщеря, която голямата й сестра да обожава, нямаше децата на дъщеря й от първия брак да имат любящ дядо (показателно е, че едното внуче носи името на "доведения" си дядо, а биологичният даже не се вълнува от внуците си) и самата й дъщеря да познава истинска бащина любов и грижа, каквато никога не получи от биологичния си баща.
Жалко, че има жени, които се смятат за недостойни за истинска любов, понеже веднъж са се подлъгали и после цял живот приемат мъжете за "тъпкачи", а не за партньори.
Ако трябваше разведените жени до пълнолетие да са отдадени само на децата си, днес сестра ми нямаше да има 30-годишен щастлив брак с втория си съпруг, нямаше да има прекрасна втора дъщеря, която голямата й сестра да обожава, нямаше децата на дъщеря й от първия брак да имат любящ дядо (показателно е, че едното внуче носи името на "доведения" си дядо, а биологичният даже не се вълнува от внуците си) и самата й дъщеря да познава истинска бащина любов и грижа, каквато никога не получи от биологичния си баща.
Жалко, че има жени, които се смятат за недостойни за истинска любов, понеже веднъж са се подлъгали и после цял живот приемат мъжете за "тъпкачи", а не за партньори.