Добре, де! Как така един ден мъжът решава, че не иска да е баща и кеф ти апартамент, кеф ти живот на ерген, а семейството - кучета го яли. Кой съд би разрешил такова нещо?
- Публикувана: 20 март 2024, 19:18 ч.
- Последно мнение: 26 март 2024, 00:34 ч.
Мъжът ми ме напуска
Оххх много ясно, че никой не се жени с мисъл за развод, НО е рационално да сме подготвени в случай на такъв, особено ако имаме дете!!! Това е отговорност и сме длъжни като майки да мислим първо за детето си и после чак да вярваме сляпо на някакъв си, дето може утре да започне да изневрява, да тормози, да изкрейзи, да затъне в дългове, да се алкохолизира и прочее красоти. Живота е дълъг и не знаеш какво те очаква. Не е зле да има малко критична мисъл, а не с пеперудите напред и лайф из лайф. Щото вижда се какво става, нали...Ами има си това.право. всеки човек има правото да реши дали да бъде с даден човек или не. Вече дали ще поеме отговорност за детето си, е показател за неговото достойнство и какъв човек е. Ама това не може да с епромени, а само да се действа спрямо това.
Добре, де! Как така един ден мъжът решава, че не иска да е баща и кеф ти апартамент, кеф ти живот на ерген, а семейството - кучета го яли. Кой съд би разрешил такова нещо?
Добре, де! Как така един ден мъжът решава, че не иска да е баща и кеф ти апартамент, кеф ти живот на ерген, а семейството - кучета го яли. Кой съд би разрешил такова нещо?
Няма съд който да накара един мъж да бъде баща.
Не иска ли да е баща, няма да бъде.
Пък ако ще да му присъдят издръжка.
Той ще плаща.
Но пак може да не бъде баща.
Имах колежка преди години с две деца.
Мъжът и я напусна, защото му писнало от нея, от децата. Искал спокойствие. Било му шумно вкъщи.
Давал присъдената издръжка, но не виждал децата си. В началото ги взимал, но той не можел да ги гледа.
И се отказал.
Аз пък не мисля, че е честно това с оставането в апартамента. Че той си е негова собственост! Ами ако реши да го продаде?? Има това право.
Авторката е трябвало да си събира нейната си заплата /нали много изкарвал мъжа й, да му е харчела неговата/ и до сега щеше да си е събрала. Я сметнете 1600 по 12 месеца по н-години.... И хич нямаше да й пука за чуждия апартамент. Да е мислила и да се е подсигурила. Това е задължение на всяка жена, която решава да има дете - да си помисли може ли да го гледа сама ако бащата се окаже негоден.
Авторката е трябвало да си събира нейната си заплата /нали много изкарвал мъжа й, да му е харчела неговата/ и до сега щеше да си е събрала. Я сметнете 1600 по 12 месеца по н-години.... И хич нямаше да й пука за чуждия апартамент. Да е мислила и да се е подсигурила. Това е задължение на всяка жена, която решава да има дете - да си помисли може ли да го гледа сама ако бащата се окаже негоден.
Е, как ще е взимала 1600 лева н-години. Твоята заплата преди 5 години като днешната ли е била?
Защо трябва да си тръгва мъжа от апартамента на майка си? И авторката да живее там? За мен е нагло това. Като се омъжва една жена трябва да е в състояние да се грижи за себе си и детето си, ако мъжът абдикира. Много ми е противно това консуматорско мислене. За изневярата: никой не е собственост на партньора си. Ако не можеш да приемеш изневярата се разделяш. Не седиш и не мишуваш . Хващаш се на работа и изкарваш повече.
Лично аз не бих останала в чужд апартамент, но да речем, че поне в началото бих го разбрала. Докато си стъпят на краката.
Никога няма да се чувствам като в дома си при такива обстоятелства.
А и ако срещна нов човек в някакъв момент, какво, ще го каня в жилището на бившият си ли, наследено от майка му?
Никога няма да се чувствам като в дома си при такива обстоятелства.
А и ако срещна нов човек в някакъв момент, какво, ще го каня в жилището на бившият си ли, наследено от майка му?
Лично аз не бих останала в чужд апартамент, но да речем, че поне в началото бих го разбрала. Докато си стъпят на краката.
Никога няма да се чувствам като в дома си при такива обстоятелства.
А и ако срещна нов човек в някакъв момент, какво, ще го каня в жилището на бившият си ли, наследено от майка му?
Никога няма да се чувствам като в дома си при такива обстоятелства.
А и ако срещна нов човек в някакъв момент, какво, ще го каня в жилището на бившият си ли, наследено от майка му?
Ох, ами ако нямаш къде да отидеш?
Аз пък бих останала ако съм на нейно място.
И ако след време срещне нов човек, защо да не го кане. Нали ще бъде разведена.
Да не би да дължи нещо на мунчо, който изневерявал, че и обиждал.
Защото имам някакво достойнство, затова не бих останала, затова не бих канила и други мъже на място, което не е моето.
Винаги има къде да се отиде, авторката едва ли от улицата са я прибрали. В повечето случаи е както тя казва "има къде, ама не искам там". Еми... нещата се променят и искаш/не искаш ще трябва да приемеш временно да направиш компромис с комфорта. Но поне достойнството да запазиш.
Винаги има къде да се отиде, авторката едва ли от улицата са я прибрали. В повечето случаи е както тя казва "има къде, ама не искам там". Еми... нещата се променят и искаш/не искаш ще трябва да приемеш временно да направиш компромис с комфорта. Но поне достойнството да запазиш.
Защо трябва да си тръгва мъжа от апартамента на майка си? И авторката да живее там? За мен е нагло това. Като се омъжва една жена трябва да е в състояние да се грижи за себе си и детето си, ако мъжът абдикира. Много ми е противно това консуматорско мислене. За изневярата: никой не е собственост на партньора си. Ако не можеш да приемеш изневярата се разделяш. Не седиш и не мишуваш . Хващаш се на работа и изкарваш повече.
А мъжът за какво трябва да мисли?
Аз пък не мисля, че е честно това с оставането в апартамента. Че той си е негова собственост! Ами ако реши да го продаде?? Има това право.
Авторката е трябвало да си събира нейната си заплата /нали много изкарвал мъжа й, да му е харчела неговата/ и до сега щеше да си е събрала. Я сметнете 1600 по 12 месеца по н-години.... И хич нямаше да й пука за чуждия апартамент. Да е мислила и да се е подсигурила. Това е задължение на всяка жена, която решава да има дете - да си помисли може ли да го гледа сама ако бащата се окаже негоден.
Авторката е трябвало да си събира нейната си заплата /нали много изкарвал мъжа й, да му е харчела неговата/ и до сега щеше да си е събрала. Я сметнете 1600 по 12 месеца по н-години.... И хич нямаше да й пука за чуждия апартамент. Да е мислила и да се е подсигурила. Това е задължение на всяка жена, която решава да има дете - да си помисли може ли да го гледа сама ако бащата се окаже негоден.
Изумявам се какви ги пишете и измисляте. Направо фантастика.
като стигне до нов мъж, ще ходи у тях, няма да го кани на гости...
да няма някой нескопосан квартирант да приютява...
много сте черногледи значи..
да няма някой нескопосан квартирант да приютява...
много сте черногледи значи..
И каква ще е тази връзка, в която хората дори не може спокойно да си прекарват времето където искат, в дома си?
Е той нали казва по взаимно съгласие да се разведете?Какво те плашат връзките на дядката?
Аз,междудругото,се разведох безработна,с две породени деца 3 и 4 клас😉И да,живея в негов апартамент до навършване на пълнолетие на второто дете.Вече с друга жена в картинката,вижда децата точно 12 часа месечно,а не както е по закон.
Приключвай,камък ще ти падне от сърцето и шията!Свободата е незаменимо чувство 🥰
Аз,междудругото,се разведох безработна,с две породени деца 3 и 4 клас😉И да,живея в негов апартамент до навършване на пълнолетие на второто дете.Вече с друга жена в картинката,вижда децата точно 12 часа месечно,а не както е по закон.
Приключвай,камък ще ти падне от сърцето и шията!Свободата е незаменимо чувство 🥰
Плаши ме защото знам ли какво какво ще им хрумне.Той сега иска детето да е при мен ама какво ще го наговорят не знам.Вече съм имала разговор със свекърва ми преди да почине,да си опичам акъла ,че връзки имала,детето много лесно можели да ми го вземат.,пък бавачка можела да го гледа.
Е тя жената вече не е между живите,ама свекъра ми
Приказки. Понеже всички питат - да, апартаментът е негов и не, не може да го продаде докато авторката не подпише декларация по чл.26.