Мъжът ми ме напуска

О, да! Много е яко да си горда! Само ако не си и гладна, че някак блясъкът става по друг. В семейното жилище остава детето. Не майката, не новият ѝ, бъдещ  приятел - детето. Родителят, който поема грижите за детето, живее там с него. Просто е: отглежда детето - живее с него в семейното жилище, не го отглежда - търси други варианти за подслон. Това важи и в случая, че имотът е на жената, но мъжът отглежда детето. Дамата, дори и да плаща наем, ще ѝ е вероятно по-евтино да живее в семейното жилище. Но освен това говорим за стреса на детето от промяна в семейната конфигурация, че и промяна на дома не само като конкретно жилище, а и вероятно като квартал.
Грешка ще е да се откажете от възможността да живеете в познатото жилище. Ако имате семейна кола и друго общо имущество - не го дарявайте от криворазбрана гордост. Гордостта не стои добре в хладилника и не можеш да я намажеш върху хляба. Защитете си достойнството и не попилявайте с лека ръка резултатите от вашият ежедневен труд за тези 5 или 10 години. Да, той е изкарвал повече пари, но вие сте влагала време, сили и средства, за да имате уютен дом, да е сготвено, изпрано, почистено, детето да е нахранено, гледано, възпитавано и т.н. Всеки ден допълнителни  4-6-8 часа труд добавени към трудовата ви дейност. Дори и да ви изглежда, че това са неща, които не ви тежат и ги правите с удоволствие, не ги омаловажавайте като разход на време и усилия. Това е като да кажеш, че ако мъжът си харесва работата и получава от нея удовлетворение, то тя значи не му струва нищо и може да не взима заплата за нея. Гордейте се с нещата, в които сте вложили години. Другото е детска реакция, цупене и тропане с краче, а вие не можете да си го позволите. Мислете, как да подсигурите детето по-добре.

А защо реши, че хладилника ще е празен?
Няма да е първата майка, която се справя сама, нито последната. А и както казах, първоначално може да е добре да не сменят обстановката и да си стъпят на краката, но в никакъв случай не го намирам за нормално да висиш в чуждо жилище 10 години.
Защо не се постараеш да си купиш свое? Да гледа да се договори за добра издръжка, че ако наистина и дядото е наследник, да не се окаже, че ще съжителства с него. Според мен, това трябва да й е най-силният ход, защото дори да остане в жилището, представям си на какъв тормоз ще е подложена с мъж, който я обижда, обижда детето, изневерява, не я уважава + свекър, който явно също не е показал особено добро отношение към нея.

При такава обстановка, и такива отношения, как е по-добре и за нея и за детето да настоява да живее там до пълнолетие? Не, по-добре докато дойде време детето да тръгва на училище вече да е намерила друг вариант.

Защото е курвар.
Защото авторката е майка на децата му, едното неродено.
Има и закони,  които казват кое е нагло и кое не.

Ако авторката беше дъщеря ти, пак ли щеше да я наричаш нагла?

Не вярвам на това, което прочетох...
Първо, как така ще заделя заплатата си? Какво ще му каже " аз няма да плашам нищо за да си събирам пари за жилище ако решиш да ме оставиш"??? Второ, кой се жени с мисълта да се разведе? И трето - разбира се, че има право да остане в жилището. Детето е малко, а развода е по инициатива на мъжа и. Значи всеки един може да си вземе жена да и прави бебе и когато той реши да я натири с детето и да си прибере любовницата, така ли? Момичета, айде моля ви се мислете малко.

Щом отглежда там детето е. Чисти, готви, пере, гледала е онзи миндил 10 години - е неин дом.
Ще видя какво ще правиш с това достойнство и дете ако си с ниска заплата и нямаш дом.
Те наемите щото са чуднички.
Напротив, да остава да му е гадно.


Е, няма те да и гледат детето, що да не дават умни съвети

Ти не беше ли оставила детето си на майка си да го гледа, докато си в чужбина? Или и наличието на баба, съгласна да гледа внучето изцяло, влиза в личната способност на майката да се оправя?

Интересно ми е как влюбена жена ще застави мъжа да и припише наследствения си апартамент?
Напомням, че живеем в Б-я и връзките на определени нива не са безобидни.
Адвокатки водят дела с години за много по- елементарни отстъпки от страна на бившите си. Масово не се плащат издръжки за деца.
За пореден път се убеждавам, че някои жени са в брак и закотвени само заради битови и финансови бонуси. Жалки изводи за 21 век.
Наистина ли вярвате, че детето ще е щастливо от приписан апартамент, ако бащата няма нормални взаимоотношения с него??? Ще му пострада психиката и семейния модел завинаги
Тази жена все още го обича. Това е пристрастие,  което ще и тежи повече и ще пречи при взимане на рационални решение . Емоционалните травми са много по- страшни. Тя е градила илюзии за перфектно семейство  и е шокирана.
Изуми ме и съвета да си намери нов мъж, който да живее с детето и. Смеете ли да гарантирате , че новия ще е перфектен баща и ще обича чуждо дете, при наличие на свое? Дори мъжете си признават , че това са единици.
На авторката и пожелавам да приеме реалността и да търси насоки от квалифицирани специалисти!

След 10+ години връзка и направено дете не е много нормално и да ги изгониш с майка му на улицата да се оправят сами, а ти да си свиеш любовно гнезденце без да ти пука дали детето гладува и студува, ама... Е, на, случва се.

В Англия, ако бащата си намери любовница, и жената поиска развод, той й оставя къщата, която може и наследствена да е, колата, децата и кучето, плюс солидна издръжка, а той отива да живее в някоя ергенски боксониера, с каквото му остава. Докато гледам, че тук битува масово мнението, че една жена не бива да ражда, докато няма стабилна професия, добри доходи, собствено жилище и спестени поне 50 хиляди лева, щото всичко се случва. Докато бащата може да прибира в наследственото си жилище колкото жени си пожелае, да им прави деца, и после да ги гони, барабар с майка им, като им плаща издръжка от 200 - 300 лева месечно, и им купува по някой подарък за рождения ден и Коледа. А жените хем трябва да работят на равно с мъжете, хем да раждат и гледат деца, хем да са перфектни домакини, а и да не се запускат, особено пък да си позволят да надебелеят и да се депресират покрай бременност, раждане, аборт, винаги да изглеждат перфектно, да са мили и усмихнати, че иначе мъжът по всяко време може да ги изгони, заедно с децата им. Които деца те от вкъщи са си ги донесли... Човек, като се жени и създава семейство, трябва да носи и отговорност за него. Все пак не сме животни, само от нагона си да се ръководим.

Има неща, които някой може да смята за неморални или нередни, но въпросът е дали за законни. Авторката има права. Този човек е създал семейство, има си задължения към детето си по закон, включително и след разтрогване на брака.
Даже от гледна точка на морала, ако (пази боже) на мен би ми се случило някой ден синът ми да си разрита шапките с жена си и тя с внучето ми няма къде да живеят, много ясно, че бих мислила за интереса на внучето, защото то е безпомощното в случая и има нужда от грижи. Макар че бих подкрепила и сина си, защото той е моето дете, а "оная змия, дето ми съсипа момчето" да я подкрепят нейните родители.

Ако свекърът е съсобственик, наистина не е изключено да се нанесе в това наследствено жилище и обстановката да стане трудно поносима. Но ако авторката е съвсем без покрив и е много по-скъпо да наеме друго жилище (наемът в наследственото жилище може да се окаже доста по-нисък), може да се окаже, че тя няма друг вариант.

Не, не е мой дом, и няма как да бъде мой дом апартамент от майка му, ако ще 10 години да съм чистила банята с четка за зъби. Мой дом ще е жилище, в чиито документи пише (и) моето име.

И какво означава "да живее там, за да му е гадно"? Тръгнеш ли да водиш войни в такава ситуация, ще загубиш, повярвай ми.

Аз не видях някой да я съветва да тръгне на война, напротив, сега, докато лети на крилете на любовта, и е склонен на всичко, за да разкара досадната си официална съпруга и дете, ще е по склонен на отстъпки, а тя да си търси правата и начин да подсигури себе си и детето си. Или какво, тя да бъде горда и да се върне при родителите си с дете, а той да си живее живота с новата, без да гледа досадното дете и нещастната, тъпа, мизерна и дебела съпруга ?

Това масово мнение, както пишете, не е без основание. Пропускате това, че не може да се налее като с фуния отговорност на безотговорен човек. Никой не може да накара някого да се грижи за детето си, ако той не иска. Има и друго: всичко може да е прекрасно, любовта да е наистина много голяма и брачната приказка да е абсолютно реално много красива; всеки да уважава другия, да се грижи, да е отговорен, да обича много. И хоп, да не дава господ, едно външно нещастие, смърт примерно и… какво се случва, когато другият не може да се справи и отгледа детето? Човек трябва да може да се бори и абсолютно сам. Вие се хващате за надеждата един боклук да прояви съвест. Ами ако не прояви? Родителите ни не ни бяха нормални родители / моите и на мъжа ми също/какво да говоря повече. Но аз винаги съм живяла с мечтите си и те всички са факт, не с надеждата да се променят като с магическа пръчица. Такива са обстоятелствата, значи се успява в тези обстоятелства, защото други човек просто няма. Напълно права сте, детето се създава от двама души, ама хайде променете изневеряващия, лъжещия, егоиста, отказващия да живее достойно и морално, поемайки своята част от отговорността. Това е провал, да се надявате на човек на когото реално не може да се разчита. Тя трябва да се събере някак си/ сама ли, с професионална помощ ли/ и да си вземе живота в свои ръце. 14 години е много време да остане в жилището. Още повече, че още е влюбена, има там спомени…  И детето е на 4г., никакъв дискомфорт и стрес няма да е за него да се премести, децата са много адаптивни.

Ако ще прави нещата "за да му е гадно на него", си е точно война. А като я води и на чужд терен, ще си създаде сама едни изключително неприятни години, през които, да, може да спести някой лев, но няма да спести нерви, емоции, правото да продължи напред, без постоянно да й се явяват призраци от миналото.