Мъжът ми ме напуска

Не вярвам, че става дума за пари, тя и писа, че сама си плаща доста от личните разходи.

Да, не става дума за пари. Тя още го обича. И той като мекотело не дава ясни отговори и намерения. А това увеличава агонията и.
Непонятно ми е защо всяка тема се превръща в публичен съд и линч?
Тази жена има нужда от опора и полезни напътствия.
С някои критики я депресирате допълнително.
Не знаем причини, детайли или характери . Но ако ги познавах, щях да изискам от мъжа да не я лъже или манипулира. Повишат ли се доходите винаги цъфва някоя амбициозна кариеристка и матереалистка. Те са добри актриси. Забавляват и успокояват мъжете, докато съпругите им сменят памперси или плачат от безсъние, следствие на прекомерни грижи и нерви .
Тези ефирни женици понякога са с тарифи или просто искат да присвоят чуждото щастие. Някои мъже ги отблъскват, др.поддават на фалшивата илюзия. Коя от вас би се съгласила на авантюра с женен?
Аз, шматката винаги първосигнално се поставям на мястото на съпругата.

Самата авторка се чуди същото като мен, именно затова спомена килограмите на любовницата. В общия случай, се случва, което съм написала; привлича онова, което го няма вкъщи, нищо странно няма. Принципно, любовниците са доста по-привлекателни външно от партньора вкъщи, необременени от битовизми и мнението на различни познати. В общия случай е така, тук какво е няма как да знам.    Във всеки случай, той не се интересува вече от това, как се чувства съпругата му, така че тя вече е никоя за него и колкото по-бързо го осъзнае и приеме, толкова по-добре за нея.

.

Направиха жената на 2 стотинки. Да не смее човек да отвори тема. Тотално стана линч.
На жената и трябва позитивна енергия. Надявам се, ако родителите не са опция, да има поне добри приятели или приятелки да дават позитивен кураж 😊

Фалшивият позитивизъм не носи полза. Авторката трябва да приеме реалността, а не да чака нещо, което може да не се случи.

И линчуването не носи полза …. И нападките също не …

В началото на темата бяхме позитивни. После авторката настоя, че иска да си запази мъжа и да го накара да се превърне в предишния блестящ, мил и любвеобилен Ромео, за когото се е омъжила (а ние се усъмнихме, че изобщо някога е бил такъв), при което станахме неутрални. В края на темата сме негативно настроени, защото е очевАдно, че самата тема няма никакъв смисъл при тази нагласа, която авторката има - към себе си, към мъжа си, към живота и към Вселената.

Истината е, че каквато и позитивна енергия да й влеем тук, тя ще се изпари безследно в мига, в който мъжа й се прибере, кресне й едно "Защо не си хвърлила боклука, дебела мързелано!" и тръшне врата на другата стая. Единственото полезно нещо, което можем да направим тук, е да я накараме да се замисли и да осъзнае, че да си го връща нито е опция, нито е полезно за нея и детето й.

Тя сега говори така, защото е наранена и не иска нещата да се променят. Но дори да получи това, което иска, никога, никога повече няма да може да го погледне със същите влюбени очи и да му прости напълно. Просто не го осъзнава още.

Никой не може да се бори вместо авторката. Никой не може да изгради нейния живот и щастие. Напротив, хората помогнаха искрено. Аз тук видях много стойностни мнения и реална помощ. Друг е въпросът, ако тя е неспособна да ги използва. Първо себе си трябва да започне да обича и да се освободи от комплексите. Тя се държи като малко момиченце, което тропа с крак и си иска любимата кукла на всяка цена, макар тя от месеци да е счупена и изхвърлена на боклука. Тя е избрала да търпи да се подиграват с нея. И точно затова мъжът го прави, защото му го позволява. И то май от самото начало. Да не брои годините заедно, защото има значение само времето, в което реално са се обичали и подкрепяли.

Авторката сега преминава през много емоционален момент, все още си иска стария живот, който вече е изгубен безвъзвратно. Трябва й време да приеме нещата. Сега повечето мнения няма да достигнат до нея, но ако премине на следващия етап, ще са й от голяма полза... Ако не... Няма кой да й помогне. Малко хора ще потупат някого за това, че стои и търпи унижения в напразни надежди. Това не звучи като милост, а като извратена жестокост.

Правя последен коментар по темата.
Да,  малко "начуване на канчето" се случва, но то е, защото авторката се е запънала, че си иска старото порцеланово сервизче, а когато сума-ти жени, вероятно минали по този път (аз включително, без една обидна дума или неуважение да е имало) ѝ казаха, че това не може да се случи, тя се врътна обидена как сме зли и нищо не разбираме.
Авторке, сервизът е счупен. Край! При това не просто е счупен, а изцяло потрошен. Няма как да стане отново красив и сияен. Дори да бъде залепен, той на толкова  места е счупен, че не ще личи, а ще създава дискомфорт и грозота щом го погледнеш. Да не говорим, че частите му са се разпилели и едва ли ще могат да се намерят.
Залепя се и се поправя нещо леко счупено. Аз, дори мимолетна еднократна изневяра не бих простила, защото според мен счупването е дълбоко, но да кажем една пукнатина ще може да се залепи. Но обиди,унижения, връзка, открито неуважение и простащина - не, това не са пукнатини, това са разрези. Дълбоки, ужасяващи, зловещи разрези. Няма как да стане предишният сервиз. И колкото по-бързо го проумееш, толкова по-добре за теб и за детето ти. Ще го разбереш, дано не е късно.
 И не забравяйте, че имаме една поговорка, която е брилянтна за всякакви случаи - "Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава".
Защо не се пробва някой мен да ме обижда, унижава, насилва (емоционално)? Защото не бих го допуснала. След 1вия подобен опит такава начална скорост ще му дам отзад, че ще мине разстоянието от София до Ямбол за 12 секунди и 73 стотни. А тя какво прави - вместо да му отвърти един (преносно, не буквално), че онзи, какъвто е страхливец да се свие и да е по-нисък от тревата, тя му се моли и прави всичко, за да му се хареса, което води до това, онзи келеш още повече да я смачква. И то в такъв момент след аборт по средата на бремеността. Вместо да я носи на ръце, да ѝ угажда и да ѝ помогне да премине през този ад по-леко.
Авторке, избор има винаги. Въпросът е какъв. Дали ще загърбиш счупения сервиз, ще го оставиш на боклука, ще пострадаш и ще се възстановиш като след време може я да си купиш нов прекрасен сервиз, или да се радваш на живота с нова ваза, вместо сервиз. Или ще загубиш време и енергия гледайки стария изпотрошен сервиз и ще страдаш. Между другото само да те светна, че докато страдаш и гледаш сервиза, детето расте, а ти гледайки счупеното, дори няма да видиш нещата край теб, защото си вторачена в парченцата. Да не се учудиш после, че е имало прекрасни гледки  и случки, а ти си ги пропуснала.

Да не бъркаме добротата с глупост, липса на достойнство и любов към себе си.

На добрите- ако са силни, със собствено достойнство и съзнание за собствената си значимост и стойност, просто не допускат към себе си такова отношение и обикновено животът им поднася най-доброто.

В тези казуси говорим за любов към себе си. Самочувствие и грешни модели, черно срещани в провинцията и сред ниските прислойки.

Трябва да се концентрира изцяло в себе си. Да си възвърне любовта към себе си /по-скоро да я изгради наново/. Да дефинира издръжка, която включва и разходи за жилище, защото аз не бих останала в апартамент на бившата си свекърва, бих се чувствала не достатъчно свободна. Ако заплатата му е 6000, бих претендирала за минимум 1600 и при положение, че той е инициатор и му освобождава жилището, убедена съм, че ще подпише.
Намираш адвокат- но най-добрия преговарящ е самата тя
За всеки град, освен София, сумата от 3200 би била достатъчна за майка с дете да се чувства комфортно.

После - блокиране на бившия навсякъде, плюс всичките му роднини и приятели,  контактите се свеждат до комуникация за детето,  диета, спорт, разходки, повишаване на квалификацията- нов курс, нов език,  задължително, ама наистина абсолютно задължително ежедневно упражняване на любов към себе си- ежедневни ритуали- от спорт, душ, кафе, после прическа, елегантен тоалет /отиване на работа/, масажи, маникюр, педикюр, задаване на цели- повишаване на социалната дейност и контакти- от стари съученици, състуденти и с новите дейности /магистратури и курсове/ ще се появят нови.

Пълна забрана на всякакви мелодраматични песни /тииииииии, душааааааааааа, изоставиииииииии меееееее/, филми, книги и прочее. Никакви страдалчески, безусловни и прочее "аз съм жертва" настройки. Ще има мъчителен, болезнен период, който ще се преживее, но се преживява. Ако не се изпълнят условията по-горе, уви, това момиче ще си прекара живота като жертва слугиня на този или някой подобен.

Не знам, аз не помня да съм имала много време за масажи, маникюри, срещи със стари приятели, спорт, прически и т. н. с четиригодишно. Иначе добри съвети.

И аз съм била с 4 годишно. Уверявам те, когато са само двете /момиченце беше детето май/ и липсва мъж като този с всичките му претенции за поддрържане на битовизмите, време се освобождава.
А и маникюр, педикюр, епилация и прическа мога да си направя съвсем сама още от пубертета и често ми доставяше удоволствие да го правя, когато детето си е вкъщи и спи следобед или си играе. При добра организация и вече освободен ресурс от време с липсващия досадник, получава се.
Времето се оправя, идва пролет, денят расте и децата боледуват значително по-малко.
Социалните контакти могат да се осъществяват в ресторанти с детски кът, или на обяд. Аз имам доста приятелки с такива ангажименти и използваме обедната им почивка, за да седнем в някой чудесен ресторант и да се видим.
Често в детската градина майките се познават и си помагат- веднъж едната взима децата у тях, другия ден- другата и така се освобождава отново веднъж-два пъти седмично време за ранна вечеря/курс/спорт. Да не казвам, че и с баща си ще се вижда това дете и понякога ще остава да спи там или за цял уикенд- отново време за себе си, отделно родителите могат да помогнат, дори веднъж месечно и така.
Спортът и диетата са задължителни, отново могат в домшна обстановка да се случат.
Въпросът е, че всичко изброено налива ресурс и стойност в самата нея. Колкото повече прави за себе си, в правилния формат, толкова повече се повишава самооценката, а колкото е по-висока самооценката, толкова по-високи достижения в житейски план ще постигне. В делови, личен и социален план. Мечтите започват да се сбъдват.
И да не забравяме, че говорим за съвсем млада жена на 35. С абсолютно реалистични шансове да срещне нов партньор, достоен мъж, който да я направи щастлива и тя него и да имат още деца, собствен дом и да прекарат живота си в благоденствие и щастие.
Но това може да стане единствено при горните условия.

много не го разбрах това с "наливането на ресурс и стойност" чрез диети, спорт и разкрасяване 'задължително'..
сякаш външния вид е най-значимият ресурс за една жена..
ами ако е хубава и поддържана като се развежда, и има социални контакти от преди това, как и защо да налива ресурс в себе си и да се мори да запълва всяка секунда от времето си - книги може ли да чете или дори да си позволи да усети депресивния период след развод?
може да се харесва каквато е, и да не ѝ е фикс идея променен външен вид, следващ  мъж и бебенца..
въобще тези съвети веднага да се правиш на много щастлив и да не си изживееш и отработиш емоциите, които са доста отрицателни при развод след години съжителство, водят до продължение на кофти цикъла..
да трябва да действа, за да защити детето си и себе си...толкова на първо време