Отговори
# 90
  • France
  • Мнения: 15 862
Индуцираните спомени са доказан и разгадан феномен Wink няма нищо абсурдно в това.

Пак казвам, всички ние имаме някакви далечни роднини с травми. България като частност е размирна територия. Защо някои обаче са травмирани И в сегашния си живот? Не е ли по-полезно да се търси корена на тязи уязвимост в детството, родителите, изживяванията от първо лице? Тези неща, за които знаем със сигурност и са 100% лични? Защото, пак казвам, всички делим едни и същи родови проблеми, аборти, лоши бракове, пожари, войни, смърт и тн. Трябва просто да се върнем достатъчно назад.
Вие си решавате, аз не съм против.
Просто съвсем леко се тревожа на навлизането на подобни методики на българския пазар, знаейки, че ние нямаме функциониращ регулационен орган.

# 91
  • Melmak
  • Мнения: 8 675
Всеки е травмиран по някакъв начин от миналото си. И си права, че имаме сходни травми. Примерно насилственото влизане в ткзс е травма. Взимат ти земята. Изселването на българи покрай войните -Беломорска Тракия и други райони, също е травма. Високата смъртност на малки деца и на родилки също е травма. И да, много българи са преживели това.

# 92
  • France
  • Мнения: 15 862
Затова се питам не е ли по логично да се търсят проблемите в хронологичния отрязък "днес и сега", вместо да се рови сто години назад?

# 93
  • Melmak
  • Мнения: 8 675
Не, защото тя травмата си седи без значение дали знаеш за нея, или не знаеш. Можеш да я отработваш и да не си наясно, както аз не бях, докато не потърсих информация. Моят проблем дойде от никъде. Без особено обяснение защо така се случва и без възможност аз да променя ситуацията. Все едно кофа помия ми се изля от небето директно на главата.

И като разровиш то се вижда. Това, че не си наясно какво се е случило в рода ти, или не искаш да ровиш, не означава, че не работиш родовите си програми. Напротив, даже така ако не успееш да ги отработиш, просто ги предаваш нататък и към своите деца.

Дори понякога избора на професия е несъзнателен, свързан с миналото. При моите родители е било чрез професията си, отработват глад в миналите поколения.

# 94
  • Тра-ла-ла
  • Мнения: 21 217
Затова се питам не е ли по логично да се търсят проблемите в хронологичния отрязък "днес и сега", вместо да се рови сто години назад?
Всъщност и предвид темата е най-логично да се търси в минали животи. Имаш травми/убеждения, които си довлачил в този живот и си ги отключил в детството. И не случайно си избрал да имаш определени роднински връзки и багажи....

# 95
  • France
  • Мнения: 15 862
По тази логика всички имаме травми от минали животи 🤷🏻‍♀️

# 96
  • Мнения: 12 140
Аз лично мисля, че ако трябваше да помним и знаем за миналите си животи, щяхме да ги помним. И на мен ми е интересно да разбера неща от минали животи, но мисля, че това би било нездравословно любопитство. Бих се притеснила някой да ми рови в подсъзнанието и да отключи кой знае какво.

# 97
  • France
  • Мнения: 15 862
Моето лично мнение е различно, но все пак ще го споделя.
Съвременният живот не е лек и масово живеем под огромен стрес. Но има неща, които са трудно споделими дори и пред самите нас. Например: несигурна съм, мързелива съм, страхлива съм, не съм много умна, живота, който живея не е този, който исках, не обичам ММ, не съм обичана от ММ, мама и татко не бяха родителите, от които имах нужда, самотна съм... Много по-лесно е да се направи емоционален трансфер към някаква слука от предишен/чужд живот. И дори да се почувства облекчение.
Не случайно древните гърци са измислили трагедията и катарзиса накрая на постановката.

# 98
  • Melmak
  • Мнения: 8 675
Филомена, разбирам на къде биеш и не целя да те убеждавам в нещо.

Аз също съм човек, който вярва в собствените си сили и опитвам да оправям несгодите, които ми се случват. Това, че имаш някакви проблеми, не те прави винаги мързелив или слабохарактерен. При родовата терапия не е въобще въпрос да хвърлиш вината на баба си, че са й взели нивата или се е оженила на пук на техните за друг ерген. Винаги трябва да се отнасяме с уважение към предците си, те са направили каквото са могли. Към днешна дата ние не целим да оправдаваме несгодите си с минали събития, а да променим курса. Тоест ако баба ми не е могла да се разведе, а е търпяла нещастна любов и лош брак, то аз днес имам тази възможност - да направя избор. Мен никой няма да ме гледа странно ако се разведа, ако имам извънбрачно дете или емигрирам. Но това е било невъзможно преди век. Така че не е въпроса в оправдаването, а в това да намериш сила да приемеш проблема и да го решиш, като използваш ресурсите, които имаш днес.

# 99
  • France
  • Мнения: 15 862
Само не разбирам защо има нужда от семейни констелации за да се мотивираш и да си оправиш собствените проблеми?

# 100
  • Melmak
  • Мнения: 8 675
Само не разбирам защо има нужда от семейни констелации за да се мотивираш и да си оправиш собствените проблеми?
За да разбереш корена на проблема. То не е въпрос до мотивация само. Като знаеш къде се крие първоизточника, после можеш да работиш в тази посока.

# 101
  • France
  • Мнения: 15 862
Ако нещастният семеен живот на баба ми има тежест върху моя, това може да се разбере и при класическа терапия. Дори това са едни от първите писти, които се разискват. И понеже няма намесени чужди хора си мисля, че много по-ясно може да се "напипа" въздействието върху нас. Както е и твърде възможно нечии лоши избори по никакъв начин да не ни оказват влияние, но да сме склонни да го вярваме. Защото, както изредих по-горе - сме нерешителни, бедни и мързеливи.

# 102
  • Melmak
  • Мнения: 8 675
Филомена, ако баба ти е била в нещастен брак, не е било въпрос до нерешителност да си тръгне. Просто социумът не би приел такова нещо. А сега ние можем да си тръгваме колкото искаме и съответно не е въпроса да намираме оправдание, а да го направим. Баба ми не е виновна ако аз не се разведа в 21 век. Но тя в 19-ти не би могла да го направи.

Особено важно е да се разказва за всички членове на рода, защото през разказа тези хора живеят и така не е нужно да се раждат потомци, които да отработват травмите. Всичко, което е тайна и се крие, излиза наяве като травма.

# 103
  • France
  • Мнения: 15 862
Хайде, хайде, бабите ни не са живеели в 19 век. И тогава е имало разводи. Но не това е въпросът. В момента 50% от браковете завършват с развод. Всички ли разведени си обработват травмите от преди 2 поколения? Не, разбира се. Всяко поколение си е за себе си. Не виждам как някой ще ти помогне с думите "разведи се, защото баба ти е била нещастна"? Тотален нон сенс. Правилната терапия би била да разбереш защо си нещастна. Причините къде са - в теб или в другия. Поправими ли са? И как най-добре да изживееш тази раздяла. Защото какво е живяла баба ми си е за нея си.
Затова и съм скептична към тези констелации. За мен рискът истинския проблем да бъде пренебрегнат е твърде голям.

# 104
  • Melmak
  • Мнения: 8 675
Филомена, травма може да дойде и от някоя баба по-назад. В началото на 20 век, че и в средата, в селата, колко са били допустими разводите? Но да, не е това най-важното. Аз казах каквото имах, ако човек не вярва в това не би имало смисъл да търси родова терапия или нещо подобно. Има специалисти психолози с други техники. Всеки трябва да намери своето.

Не е нонсенс за бабата и за развода. Причините за разводите са много, но една от тях е, че просто преди години не е могло човек да се разведе. На разведените в комунизма дори се е гледало с лошо око, търпяло се е и насилие. Иначе, имало е разводи, но и всеки е бил с брак. Сега живеем без брак и това не е проблем са никого.

Уважавам те много, Филомена, наистина си ми любим потребител, просто тук се разминаваме във вижданията ни и няма нищо лошо в това, де.

Общи условия

Активация на акаунт