Трудно проговаряне - тема 27

Lizi може да пробваш да им разказваш една и съща приказка вечер на тъмно,като след няколко пъти, когато вече им е позната да забавяш на някои места за да изговаряте някоя дума заедно.Примерно аз на моето момче му разказвах приказката за дядо и ряпа и всеки път на определена дума забавях,за да я каже той.Другото което правехме,когато беше на тази възраст е да заровим малки играчки в кинетичен пясък,за да ги търси.Играта с пластелин или нещо лепкаво е добър вариант.Играехме и на една игра навън,когато се разхождахме,да кажа виждам примерно улична лампа и той да я посочи.Всичко е навързано,както пише _re_ge и трябва да работите отвсякъде,дори и грубата моторика развивайте.Моето момче другия месец ще навърши 6 години и се подготвяме за първи клас.Все още посещава логопед,но вече говори много и добре.Пише буквите,цифрите,рисува много хубаво и сега сме на етап четене,като все още сме в началото и успява да прочете срички от две букви.Иска се много работа и нещата си идват на мястото.Успех ви желая!

Аз честно казано не мога да разбера точно от къде идва проблема, къде греша, нещо явно пропускам. Може би , игрите на ужким , не ни вървят, това и Нина го каза. Хора толкова ми е бедна фантазията , че нищо не мога да измисля. Казвам им да слагат да спят играчките , да ги возят в количка, на гърне да ги слагат, гушкат , галят , целуват, хранят ,правих им паркинг за коли от тиксо и до тук . Не ми идва нищо друго на ум, а тези неща се изчерпват за много кратко време, доста набързо ги правят. С пъзелите мисля ,че са  добри , тези за загнездване и такива от картон до 7 части редят, според мен, доста бързо.  Грубата моторика ми изглежда ок, качват се и слизат от стълби сами, качват се на големите пързалки, не ги спирам , катерушките ги катерят, решетките на леглата си прескачат, тук момчето ми изглежда по смело , рискува и се качва на всякъде, момичето е по страхлива , но покрай него и тя катери доста.  За самостоятелност , може и повече, събуват си обувкит сами , до някъде свалят ципа на якето , аз им свалям единия ръкав , те другия сами, могат да се хранят сами , но от седмица  , се случва да не искат. Памперсите си ги свалят сами, изхвърлят ги в коша. Памперса за момента няма махане, просто не седят на гърнетата, 3 сек , сядат и стават на момента(взела съм и писуар  и дъска за тоалетната, не става), изпишкват се на пода и го размазват с ръце , ако не видя веднага. Лепим стикери , рисуват кръг и драскат. Разделят цветове по групи. С пластелин играят, като им давам клечки за зъби и правят таралеж, не много често. Бои също давам , миналата седмица събирахме листа и правихме отпечатъци с бои на листата , и отпечатъци на ръцете им . Не е много често , защото става голямо мазало , но веднъж на 7-10 дни . Броят и двамата до 10, но момчето , доста неразбираемо казва цифрите. Днес бяхме на лекар и момичето позна ,че на кабинета пише 7. Явно от единия пъзел за вгнездяване , го е запомнила.  Казвам някакви римушки , те довършват думата , която следва, но тук имаме проблем , момичето я казва бързо и момчето не я казва, ако съм сама само с него , тогава се пробва да я каже и ако е в настроение в този момент, от тук мисля че идват доста проблеми, момичето е доминантния близнак и винаги отговаря преди момчето, иска да е първа , на него някак не му се дава възможност. С нея даже четем ей такъв тип книжки ,тя казва картинката , аз чета, много и е интересно .
момчето няма интерес, може би защото , тя не му дава възможност и той да каже нещо.
Аз съм все сама с тях и нямам възможност да ги деля. Сигурна съм ,че ако ги делях щеше да е много по напред и момчето, надявам се скоро и той да проговори. Приказки мнооого четем , само докато обядват , аз чета 7,8 приказки , а те ядат сами, на всяко хранене , аз чета, иначе не искат да си седят на столовете. Знаят , разликите между едно и много, високо - ниско, горе -долу . Момичето пее цели песни . Момчето не , тя и там не му дава възможност някак, аз спирам да пея , за да довършат те и тя казва всичко преди него. На вън им казвам всичко ,което виждам . Частите на тялото ,момичето ги знае всички, от едни карти ги научи , момчето , основните.
Междудругото за образователни карти , ако на някой му трябва , доста са евтини в Тему, по 5 лв.
,eli1907 свалих картите с действията  , точно такива търсих , ще си ги принтирам .
Re_ge , ще прочета книгата , задължително.
Взех помагалото ,с което работят в яслата, но няма да лъжа, много тъпо ми се вижда , госпожата каза , че по една страница работят цяла седмица, по 30мин всеки ден.... Ето така изглежда една страница, не разбирам , какво да показвам по нея цяла седмица?


Извинявайте , че стана толкова дълго, просто някой може да намери нещо , което не правя както трябва или нещо което пропускам . И така да подобря нещата.

Това което искам да споделя че имам позната с близнаци и двете с дефицит - едното високия спектър, другото ниския спектър. Казваха на майката  да се занимава с тях заедно, като по-напредналото щяло да тегли другото нагоре и й забраниха с детето с високия спектър да го дърпа с четенето и писането ( детето беше още на 4 г. и с хиперлексия, и доста добре в математиката за възрастта си). В резултат ниския спектър не мръдна кой знае колко нагоре, накрая,  след 4 клас премина към дневен център ( при все пишещ и четящ, смятащ математика и с умножение на многоцифрени числа, защото майката е като таран, работи много с децата) и глобално се съсредоточиха върху функционалните му умения, защото интелекта си дърпа надолу. Високия спектър обаче за съжаление падна доста надолу, защото за него нямаше подбрани спрямо интересите и възможностите му занимания, а такива, под нивото му, за да дърпа другото дете.
Знам че е много трудно да се гледат близнаци ( пък и тук говорим за трудно проговаряне а не за спектър но все пак), особено ако са с разминаващи се дефицити но това е положението, всяко дете е една вселена и има нужда от своите си индивидуални подходи за развитие.


Само за броенето да вмета. Много често заради неразбирането на родителите изброяването се води някакво ценно умение -  а това не е така. Това е механично изброяване, изреждане (като стихотворение)  и разпознаване на знаци ( цифри )  и е просто показател за добра памет. Нищо друго. В него няма ценност. дори като учите стихотворения има полза защото децата учат ритмика и нови думи. В  изказването на цифри или азбуката няма никаква полза.
По -добре е да познава три числа, но да може да отброи, да разбира що е това количественост - това е един автобус, това са две момичета, това са три ябълки. Едно като количество се изобразява с цифрата 1 и т.н. От папагалското изброяване ползата е нулева.

Цифри, числа, количественост до 5,  повече , по-малко - пак в тези граници-  са умения (  нужни по ДОС)  с които се тръгва първи клас.

Да , те може да са близнаци ,но интересите са им различни. Подхода ми е различен и към двамата , защото не работи един подход към двамата, при единия действа едно , при другия друго. Просто са си различни деца. Малко ме е яд сега , че не успявам да обърна повече индивидуално внимание на момчето (което не говори ).  Според Нина Йорданова си пречат на развитието , не се дърпат един друг напред, дори предложи да ги разделя в отделни групи на ясла , за момента няма как да стане , много са стресирани на тази ясла, дори заедно. Според другата логопедка, също има нещо такова, тя пробва няколко пъти да ги взима заедно , на веднъж ,но стигна до извода, че трябва да работи отделно с всяко, разсейват се , теглят си от ръцете , винаги само единия отговаря и си пречат по този начин . Виждам, че в момента наблягам на момичето , защото има много повече интерес и е в период , в който много бързо учи. Момчето някак не мога да го задържа на едно място , като побеснял е напоследък , има много енергия и не се спира, не мога да му задържа вниманието толкова време , колкото на момичето, а преди не беше така, дори той се съсредоточаваше повече от нея. Не знам какво се промени.

Lizi:) имат ли умение за изчакване при игри? Може би опитай да правите занимания с игра с изчакване на ред. Примерно взимате стикери и малък предмет (за пример тенис топка). Ти взимаш топката посочваш и назоваваш стикера, взимаш и лепиш. Подаваш топката (да различават кой е наред) и детето с топката трябва да посочи и назове стикер, за да го залепи. Не знам до колко това ще сработи при вас и не си спомням какви умения имат на тази възраст, но може да си преработиш идеята според техните възможности. Полезно в случая е, че се учат да изчакват и не преставаш да обясняваш примерно на момичето, че сега топката не е при нея и другото дете трябва да посочи и отговори. Аз въобще не съм специалист, но според мен момчето се комплексира и за това не се опитва толкова. Опитай да казваш браво и на двамата, когато изговарят нещо, той също да получи чувство, че се справя добре.

За лепене стикери свикнаха да се изчакват , но не и в казването  какво е , само с лепенето, една игра с ловене на рибки също играем с редуване ( там няма мн говорене), но за нищо друго не се изчакват . Цял ден си теглят играчки и крещят МОЕ . Ще пробвам някак и с говоренето да си дават ред , не знам как ще стане , но ще пробвам с топката, то момичето е като зубърчетата в училище , бърза първа да каже и не дава на никой друг да пробва
Иначе на него даже повече казвам  БРАВО  и пляскам, като направи нещо, точно с цел да го окуража. Днес пробвах скришом от момичето да гледаме някакви картинки с момчето и да си говорим за тях , доста се опитва да каже някакви неща , неправилно , но ми хареса, че опитва.  Трябва повече да се крием така дано успявам, определено има нужда от индивидуална работа. Виждам ,че сега е момента и при него да натисна нещата , за да научи повече , докато има интерес да повтаря. Не знам дали има нещо такова , научно доказано  , но съм забелязала ,че има периоди ,в които учат много неща и бързо и други, в които каквото и да правя , нищо не научават.
Другото , което се сетих ,не мога да им предизвикам вниманието , да гледат в устата ми , за да видят как изговарям дадена дума/звук , соча си към устата , казвам да погледнат , ама не гледат там .

365igri.pdf
https://dox.abv.bg/download?id=cc91e424c9
vavedenie.pdf
https://dox.abv.bg/download?id=7c54e96b80

Аз с моя по-проблемен батко страшно много четох едни книжки за съвсем бебенца 1+ ли 2+ и той се лепваше за  една книжка и по 23000 пъти на ден искаше да му чета.  Та чета, казвам, показвам по картинките и пак така. То на годинка само думи, но на 2 годинки вече трябва изречения от 2 думи. Аз това съм спазвала, по майлстоуни--на годинка думи, на 2 вече прости изречения с по 2 думи и после с по 3 и така. От най-простото към по-сложното. Лампата свети, влакчето бърза, кучето лае, тати тича. Казваш показваш, повтаряш, потретваш. При нас поне винаги съм включвала и визуалното, защото детето така възприемаше по-лесно. Много е важно да се бута ако трябва изкуствено, но да се спазват майлстоуните. Стигне ли до възраст въпроси, ако детето не задава въпроси, трябва много да се моделират въпросите.  При моя много изкуствено е било, но много съм натискала да моделирам.
Щом трябва три годишно да го може, съм натискала да го може, не съм оставала да се "развива" естествено.   
 Другото, което сме правили е с карти за по-сложни концепти, например противоположности, предлози-в, пред, под, над и тн, професии. Всички карти на клевърбук са хубави. Моят не е имал изоставане с речта истинско, но една идея по-късно минаваше майлстоуните. Не знам как би било ако го бях оставяла естествено. Също при най-малкото подозрение, освен родителят да работи доста интензивно, е хубаво да походи детето на логопед. Никой не е загубил от занятия с логопед.

За вниманието мога да кажа следното - при баткото ми имаше (и все още има) и слабо поделено внимание. Това май е ключът на всички проблеми. Та влизаш в неговия свят, имитираш го ти, след това дърпаш чергата към себе си малко. Но първо ти съпреживяваш с него. Другото е емоционално да му показваш -- "уауа Маме виж кучето, Ау голямо куче, как прави кучето" и тн. Правиш се на шут. Аз още се правя на маймуна до ден днешен и с двете си деца. Те грейват и внимават, когато кажа някоя глупост.

Парадоксално, но малкият ми син, който е оставен по-естествено да се развива, защото при него винаги всичко ни се е струвало супер, сега за някои неща е малко по-назад от батко си на същата възраст.  Та сега го бутам и него, но той е със супер поделено внимание и концентрация, та е песен.

Момичета ,много съм ви благодарна на всички за съветите и материалте! винаги намирам помощ в тази темичка

За яслата не знам има ли смисъл вече, но за детската градина на 100% е по-добре да са в различни групи децата. В чужбина е масова практика да са разделени и без проблеми дори. Така всяко дете ще си има средата, приятелчетата и няма да се налага да делят внимание, играчки и тн. през деня поне. Особено добре ще се отрази на момченцето . Около мен все повече близнаци ги разделят и за градина, и за училище.

Това е страхотна практика но не всички родители са узрели за този тип мислене. Аргументите им са: но защо да се разделят, те така се поддържат едно друго и си помага, чувстват се по-добре, по-сигурни са,  разчитат един на друг. И това е коректен начин на мислене, НО не и в гореописаната ситуация.
Дори има не един случай, в които да са заедно се явява голям минус за изоставащото дете. Родителите понякога за са дотолкова "слепи" че "разпростират" успехите на по-напредналото дете  към другото ( елитно училище, елитна  гимназия ).  За съжаление често изоставащия близнак, особено ако се обучава в сфера която не му "присъща" или в училище което има ниво по-високо от неговите възможности - развива чувство за малоценност, комплекси, притеснение да е сравняван в другия, срам, вина че е такъв. Немалко са и наблюденията ми,  че и интересите на близнаците могат  се различават, а родителя ги води на едно и също място, защото така е по-лесно. Имам познати на които втория ходи на математика която му е мъка а иска да ходи на танци, защото определено академичното не му се отдава, а изкуството е "водата в която плува". Но танците са несериозни според родителите. И така.

Добре че практиката на разделяне започва все по-често да се прилага, но все пак  когато става въпрос за елитно училище или гимназиален курс, те са в различни класове но рядко в различни учебни заведения. А  и това е от значение, заради приеманото в дадено учебно заведение "стандартно ниво на усвояване и обучение" . За единия близнак  това ниво може да е постижимо, а за другия - мъка  Все още нямам познати близнаци, които  да са в различни учебни заведения...

+1000 за горното мнение. Права е re-ge. Имам племеннички близначки. Нямат проблеми, но едната е много напред, всичко прави и постига с лекота, на другата и е трудно, старае се, но трябва много усърдие. И какво се случи, нещо съвсем естествено. Втората започна да удря първата. Учителката непрекъснато се оплаква от втората, че не е отличничка като първата, че трудно схваща. Майката се ядосва и накрая едното дете бие другото.

За съжаление говоря от опита си на учител. Наистина практиката е страхотна и бих казала на 100% успешна при мен до този момент. Самите деца нямат проблем да са разделени (особено ако са с дефицити), проблем имат родителите. Изпитват вина да вземат това решение, че ще си липсват и страдат децата. Това са нормални страхове, но колкото по-скоро се преодолеят, толкова по-бързо  ще видят ползите! Няма смисъл от това изгубено време, защото всяко време за наваксване е ценно.
Както и задължително да ходят индивидуално на специалисти, независимо какви.

Да , мислила съм го този вариант. Но в случая в провинцията , трябва да са отделни детски градини , защото няма по две групи, за първа група пак ще го мисля, попринцип съм "за"  или поне бях преди да идат за 3 дни на ясла, сега вече не знам за какво съм . Адаптацията ,като цяло ще е много тежка , честно казано само два дни и половина са ходили на ясла и аз се ядосах на учителките леко, защото ги третират като едно дете, буквално. Едното реве , другото не , значи и двете остават цял ден! Ситуацията е следната , кажете вие какво мислите, защото аз съм пристрастна.  Първи ден бяха до обяд , влезнаха с желание скачаха от радост ,че отиват, бях ги подготвила много добре с книжки ,много говорене, ходене в двора на яслата. Вътре са ревали през цялото време , не са яли, звъннаха ми да ходя да ги взимам защото не могат да ги успокоят и двамата. Втори ден се уговорихме с учителката на обяд да се чуем , за да каже  кога точно да ги взема, като мислех че пак ще е на обяд, поне така говорихме в началото за плавна адаптация. Момчето влезе с мрънкане , а момичето с истерия , като тя плачеше още от вкъщи , че не иска да ходи , изтръгнаха я от ръцете ми , докато и говоря и буквално се биеше с учителката/леличката, тя я изпускаше, тоест свличаше се ,  докато я носи . Абе много насилствено вкарване , момичето е ревало целия ден , но момчето са успявали да го успокояват, чаках обаждане , приготвих и им сложих обяд дори, и накрая звъннах, сложили ги да спят и момчето заспало вече. Взех ги веднага след съня, ревала е и на обедния сън ,но понеже момчето е спало не са ми звъннали. Излезе цялата подута от рев и в истерия. Трети ден момичето от рев /крещене повръща вкъщи и пред блока, заведох я, въпреки това, пак е ревала целия ден , но момчето понеже е било по спокойно не са ми звъннали. Ситуацията е следната момчето не я иска на детската градина , не иска да играе с нея, а тя седи само в страни , не играе с никой и госпожите/леличките , дори дума да и кажат започва да реве още повече. През цялото време търси момчето , но то нея не. И трите дни не са яли нищо . Повече не са ходили. Две седмици по късно, Срещнахме леличките на улицата , момичето изпадна в истерия , страх я беше от тях , 25 мин не можех да я успокоя после, ревеше и се катереше по мен , все едно иска да ме прескочи. след яслата Започна да реве от всички, включително от баща си и баба си, панически страх да не я оставя, постоянно лепната за мен . А попринцип е комуникативна, не я е страх и от чужди хора , тръгва с всеки непознат на улицата, вече два месеца я е страх от чужди хора и реве от бабите си дори.   Започна да не иска да заспива сама , само с мен . Момчето започна да има нощни терори, около 2 седмици, с часове ревеше нощем и го беше страх дори от мен , тичаше неориентиран из стаите, мисля че не беше в напълно будно състояние . Последния ден на яслата леличката ми каза , че не могат да ги сложат в бебешкия стол за хранене , не могат да ги сложат и на масичките , повече и аз не можех да ги  сложа в бебешкия стол за хранене ,изпадаха в истерия само като чуеха за него . Започнаха да реват, като им мия ръцете, две седмици отказаха всякаква храна и бяха само на сух хляб и вкъщи . Спрях ги защото хванаха лек сопол (поне така беше в началото), видимо не им беше лошо ,че да не ядат.  Та така , вече два месеца не са ходили на ясла , заради сопола, просто не спира. Уж е алергия, по последни данни от УНГ. Но още момичето мрънка като чуе за ясла, не е забравила, в началото направо ревеше ,катобсе  спомене вкъщи ясла и се впиваше в мен. Аз мисля, че ги бях подготвила добре, много говорих за яслата, книжки четяхме , до двора на яслата ходихме, първия ден отвън подскачаха от радост ,че отиват , влезнаха с желание, наистина не знам какво стана.  Сега ме е страх и мен ,като си помисля за ясла . много дълго стана, извинявайте.

Лизи, защо не обмислите вариант за градина още сега? Щом сте в провинцията, ако има места в първа група можете да ги пробвате след месец/два, като станат на 2 и половина. Яслата не ми е любимо заведение още от моите деца. Там няма учителки, с изключение на 1 педагог (ако го имат изобщо), които влизал по график във всяка група за занимания 1-2 седмично (поне преди беше така), а ги гледат медицински сестри. Нищо против сестрите, но в яслата на моят син най-младата сестра беше на 68 години!!! Всичко останало оставям на вас да си представите как съжителстват 28 деца с 2 възрастни жени. Не казвам, че е така навсякъде. Така беше при нас в сравнително голям град с голям наплив за ясли и градини. (А заради ясленски сополи почти и не са ходили.)
Не, че няма да плачат и в градината. Колкото и да сте ги подготвяли, това си е голяма промяна за тях и те си я изживяват...къде по-бурно, къде по-леко, но в градините, поне "от моята камбанария" и се надявам силно навсякъде да е така, учителките имат повече подход. Никой не би трябвало да оставя едно малко дете да плаче цял ден...нито за детето е добре, нито за останалите от групата, нито пък на учителката дето ще слуша това целия ден.