Трудно проговаряне - тема 27

d@indi много добре си описала нещата и понеже съм работила на място с деца имам преки наблюдения върху поведението на деца без забавяне.В случая ние сме обременени от това,че при нашето дете с говора,а и не само,имаше забавяне и оттам всяко нещо го гледам под лупа.Писала съм и друг път,че вече говори много и се изразява добре,разказва всичко което му се случва и споделя емоциите си,но аз съм си такава притеснявам се.Другите които са родени в края на годината също са си дечковци и си им личи.Винаги избират децата родени в началото на годината за някакви събития да се представят и сякаш не обръщат внимание на по-малките.Това в градината,за училище незнам още как е.Надявам се да попаднем на добра и спокойна госпожа.

Здравейте,
Синът ми е на 3 и 2 Мес правена му е консултация с невролог,според нея има само изоставане в говора,назначи брейн бустер.
От 4-ри мес.посещава логопед,справя се с всичко там показва,имитира.Според нея детето се справя мн добре.
Изпълнява команди,храни се сам,няма памперс.Но казва мама,баба,деди,кака,чичи,чао и някой път някоя друга дума сякаш без да иска и до там.
Тръшка се,но в рамките на нормалното.Ходи на ясла,мн е контактен.Играе с пъзели,мозайки,конструктори,всякакви игри.
Но аз мн се притеснявам вече.
Обръщам му внимание,обяснявам,играя с него.Има по- голям брат копира всичко от него,но неиска да повтаря като му говориш,иначе действията ги повтаря.
Нз вече какво да предприема.
Ще съм благодарна за съвети

Ами такава оценка е работа на психолог и то такъв с клинична специалност. Неврологът си гледа други работи,няма как да прави подобни заключения.

Точно работа на невролога е това.
А към майката, четири месеца са много малко време. Ако логопедът Ви е добър и вие работите каквото ви дава той като задачи и вкъщи, ще станат нещата. Просто се искат време и работа.

Работата на невролога е да гледа дали мозъкът като орган е здрав. По закона за здравето личният лекар трябва да следи тези неща.Само дето не всяко джи пи е педиатър.А колко ли педиатри се занимава с това...и колко от тях помнят нещо от това...но дори и ти не могат да направят оценка на развитието , а само да индикират и насочат.

А според Вас, кой орган отговаря за проговарянето?!? Именно зрелостта на нервната система, най-общо казано, е предпоставката за развитието на речта.

D.G.Y , задължително логопед.
Понякога има анатомични причини, които правят трудно изговарянето на звуци и от там забавят речта.
Ръчкай го много да говори, задавай му въпроси и тн.


Аз да пиша за моите деца.

По списъка на ре-ге и двете ми деца имат проблеми с готовността, но по различни причини.

Баткото ми има проблеми със слуховата обработка, а малкият пък има проблеми с произнасянето на звуците. Баткото ми има проблеми с концентрацията, а малкият -- с дисциплината.

Въпреки това, за мен много проблеми могат да бъдат компенсирани. Синът ми в крайна сметка се справя не по-зле от средното за класа като темпо при всичките си проблеми. От една страна, е доста сериозен и дисциплиниран, не се глези, от друга страна знае доста над материала на класа, което му помага дори да се отплесне. От трета, много работим вкъщи за концентрация и самостоятелност, и според мен, там имаме огромен напредък. Тоест, каквото и да не дочуе от учителката, той може да си го изведе и макар да не е супер концентриран, като цяло е мотивиран да работи.

Проблемите евентуалнои ще дойдат, когато материалът се усложни и ще трябва повече да възприема в час. За него засега нови неща няма в първи клас и той се справя наравно с другите деца, за които това е нов материал. Аз не виждам друг вариант, освен да продължим да учим вкъщи, за да не се налага да разчита на това, което усвои в час.

С малкия, той е на 5 годинки,септември в Германия е предучилищна, в България -- догодина. Той е с перфектна концентрация, много добра рецептивна реч, но много се глези, има и проблеми с експресивната реч -- не всичко му се разбира.

И двамата ми сина са ги гледали в Германия за готовност за първи клас на възраст 5 г и 7 м на баткото и 5 г и 2 м. за малкия.
 
Баткото, който е с по-сериозните проблеми, си мина теста за училищна готовност, заради това, че има хубава дикция, беше зрял като поведение, много кооперативен имаше неплавна реч, но говореше със сложни изречения.
Баткото го скъсаха на скрининга за езиково развитие, но после мина стандартния тест доста безпроблемно.

 Малкият засега не го мина теста искат пак да го видят. Малкият добре, че изкара максимален бр точки на задачите за логика, интелигентност и математика, защото какъвто е лигоч, нищо чудно да го бяха изкарали за дете с изоставане...Всъщност, той и езиково е много добре, но просто се глезотеше страшно и не ползваше цели изречения, а и лошата дикция съвсем не помогна. Той си мина стандартния скрининг за езиково развитие без грешка, но въпреки това не му дадоха пас.
 


И двамата ми сина имат проблеми с фината моторика и с визиомоториката и предполагам е нещо генетично.

Та всяко дете си има силни и слаби страни. Емоционалната зрялост, обаче е ключова.  Аз даже не знам дали баткото ми беше по-емоционално зрял, или защото все пак е да го кажем грубо по-аутистичен, не се е лигавил никога (освен на майка си), а е маниак да спазва правилата.

Как работите за концентрация и самостоятелност?

Речта е функция на цялото психичното, а не на мозъчното развитие.

Между другото, наистина е така. Баткото ми, например, имаше неплавна реч преди година и кусур и накъсваше и заекваше при формиране на изречения. И според педиатъра и според логопеда, а и тук в темата ми бяха писали, че е въпрос на узряване на мозъка един вид. И наистина изчезна постепенно...

Kkiki77,
Ние за концентрация и самостостоятелност работим като му даваме задачи, които сам да решава, както и настолни игри, които играем всички заедно. Дори четенето доста подобрява концентрацията. Като му давам да прави нещо, избягвам да вися на главата, излизам в другата стая и той сам трябва да се справи и да ме извика. По принцип, много помага да се пуска и таймър, но моят син много мрази таймъра, защото го напряга, та не мога да се преборя )

Разни игри също много подобряват концентрацията. Ние сега правим не просто за концентрация, а за концентрация върху реч --например, развален телефон, но с изречения, а не с дума.

Въпреки това, се убедих, че е важно да не се пресира детето, защото дава обратен ефект. Поне при нас така се получи.

Не исках да се намесвам,  но трябва това да бъде изяснено в крайна сметка за да не остават неясноти в един или друг аспект. Организмът на човек се състои  от органи и  системи. Органите са част от системите. Системите  функционират за да можем ние "да живеем".  Ако няма орган или система , няма функция. Мозък е обобщено, бих казала  разговорно название на Централната нервна система , която се състои по принцип от главен и гръбначен мозък. Когато по разговорному казваме "мозък", имаме предвид именно главния мозък,  но той се състои от много части. Ако този орган има структурни проблеми,  за никаква правилна функция не можем да говорим, съответно за никакво нормотипично психично развитие . Отклоненията в  структура и функция се определя от невролозите. Функцията, която се изследва от специалисти невролози - е резултат от ЕЕГ изследвания. В ситуация, в която има отклонения в функционирането  се разглежда то психиатри, без значение има или няма отклонения в структурата и/или функционирането.
Речта е висш психичен процес или висша психична функция. Тя е резултат от дейността/развитието/функционирането  на ЦНС, съответно на това което разговорно се нарича мозък. Ако детето има проблеми/изоставане  в езиково-говорното развитие, то нека го кажем разговорно - "мозъкът му не работи на нивото /по начина на което трябва да работи на неговата възраст". Т. е "психичното" очевидно е част от "мозъчното".  Как е възможно да няма структурно отклонение и ЕЕг-то да е чисто, а да има езиково-речеви проблеми? Възможно е но това е друг въпрос. Вероятно става въпрос за мозъчни дисфункции.

Т.е психичното е очевидно функция на мозъчното... или Психика = f (ЦНС)

Само,за да уточня и допълня,но и да разгранича-речта е социална функция. Да,свързана с мозъчната дейност и невъзможна без нея, но и не се развива или нарушава въпреки здравия мозък. По логиката за увредения мозък,неврологът може да оценява психичното развитие при проблем с речта,точно колкото и ортопедът,поради това че в речта участват и костите на черепа.Здрав мозък е различно от здрава функция.Иначе всяко животно с висша нервна система и завършено мозъчно развитие щеше да проговори.

Това аз съм го написала, просто трябва да с прочете с разбиране, защото спорът ви с Венел излиза извън разбиранията на обикновения читател в тази тема. А неговото разбиране трябва да му каже че:
1. трябва се мине през невролог, за да се дефинира дали  проблемите в езиково-говорното развитие не са от неговата сфера ,  т.е. са или не  са структурни, и има ли функционални доколкото може да бъде определено от сферата на неврологията. Защото деца с епилепсия , ДЦП  могат да имат езиково-говорен дефицит и то сериозен.
2. и едва тогава се стига до психиатър. Защото на "мозъчното" уж видимо всичко може да му е ок, но това да не е достатъчно за да е всичко наред  с "психичното".

Мълча си, защото спорът е излишен или по-скоро невъзможен... (Все пак един спор предполага събеседници с еднакви или близки познания.)

Съгласна съм с Вас, затова и повече няма да коментирам.