Трудно проговаряне - тема 27

Сякаш чета за моето момиче само разлика че към 2г казваше минимални думи мляко папа мама не казваше до късно.И се роди с еквинуваросни стъпала и проходи след операция и терапии.Сега моториката й е чудесна още се учи да кара колело.Тя също и двуезична.Ние от бебе и говорим на 2 езика бъргарски аз и бащата холандски паралелно .Но ако питаш логопеда й било грешно трябвало първо 1 език бг после холандски но според нас не става защото холандския е труден и колкото по рано толкова по добре.Освен това аз незнам добре хол. той не знае добпе бг.Друго интерес към книги нямаше хвърляше не ви сава аз да чета само тате...не ни дава са й пеем тя пее и така.

Вие на какви езици й говорите?

Hellokitty1993 -  Здравейте!
На Български и Турски език!

А как процедирахте от бебе ли говорите на двата езика или как?

Hellokitty1993
Да ! Говорим на два езика в къщи. Навън естествено Български език! Турският език е по лесен и детето разбира и асимилира думите по - лесно ! Затова пусках телевизия в къщи предимно на бг.анимации филмчета или бг.песнички за да прихване  от там българския език. Получава се предполагам затруднение, когато се използват два езика.

Ние сме с български и холандски нищо общо нямат .Сега е на 3.6г и някои думи знае и на двата езика.
Но вече не сравнявам с други едноезични деца безсмислено е . Ходи на логопед за да напредне с българския като че ли и тя повече говори на холандски.

Аз, лично, като един ветеран с знания по проблема  виждам няколко важни неща:
1.средата е двуезична, много зависи от конкретното дете и дали това му пречи или не. Ако има забавяне в проговарянето може да се дължи именно на това. Но за сега не чета да има причина да се ограничава детето само към един език. Извършва се натрупване, сдвияване на термините от двата езика, граматични конструкции, това изисква време.

2. Заекването, късното проговаряне на бащата, което се споменава, може да е неврологична специфика. Тъй като е наследствена, но не знаем дали е унаследена, много внимателно към симптоми за заекване. Ако се появи, единият език директно се спира за да даде място на другия.

3. Детето има проблеми с емоционалния контрол. Това Е нормално. Но неправилна е вашата реакция, която не му поставя граници. Вие трябва да се научите че ако пореве и се потръшка нищо лошо няма да му се случи. Дори обратното, ще се научи че не винаги ще става на нейната. Не позволявайте с рев и тръшкане да ви манипулира. Бъдете спокойния възрастен който ще изтърпи тръшкането и така ще покаже кой командва.

4. Аз не виждам лошо умерено да се използват песнички филмчета в случай с двуезична среда. Не всяко дете с умерено използване на екрани  става зомбирано екранно дете. Съгласна съм че вреда има, но в случая с умереност ще има полза. За по-малко използвания език особенно.

Не съм писала отдавна в темата, но ви следя. Моят младеж навърши 3., ходи на логопед веднъж седмично, но напредък има, говори ясно. Все още не отговаря на затворени въпроси с Да, ползва повече Не и то не винаги. Има и лека ехолалия. Логопедката работи с него за концентрация, той след 40мин вече е толкова уморен, заспива в колата по пътя. Направи му тест за развитието Денвър 2 и всичко беше наред.
Аз основно го водя за развиване на речта и защото не дъвче. Той разбира всичко
Посещава ДГ от 3 седмици. Днес госпожата ме хвана и ми обясни, че било добре да мине скрининг между 3 и 3г6м., ако имал нужда от допълнително. Защото се различавал от масовката. Трябвало да го вика по 100 пъти, седял самичък на столчето и не играел с децата. Да кажа, че 80% са почти на 4г., той е от най-малките. Според нея имал много ясна реч, но не винаги я разбирал. Споделих, че с детето се работи, скоро започва и ерготерапия, но сякаш реагира не особено добре, един вид дай да го сложим Соп, пък ти прави каквото си искаш. Детето няма поведенчески прояви, потвърдено и от тях. Имаше един единствен инцидент, при който беше ухапал дете и тя ми се похвали, че му се е карала и го е разплакала.
Това се случи на всеослушание, дори не беше насаме. Втрещена съм. Не трябва ли като са педагози да са една идея по-деликатни?

Учител съм.За жалост масово се крещи в градината класната стая а не е редно.Но са много деца и понякога нищо не хваща декиш докато не повишиш тон.

Само да каже, че и моя е от срамежливите. В яслата беше същото, седял на столче цял ден, а дори беше малка ясла с 7-8 деца. В градината също странял първа група. Сега сякаш по се включвал в игрите. Иначе има 2-3 деца приятелчета и с тях се събираме и играе без проблем. И аз и ММ ми сме били срамежливи като малки.

Здравейте! Вместо да се измъчвате, потърсете клиничен психолог . Той ще ви ориентира какво  и на къде. Тука с догадки само губите ценно време.

И при нас малко попаднахме в омагьосания  кръг т.к. детето ми не е типичен СОП, но има забавяне в проговарянето доста се чудехме как да процедираме, но все пак подадохме документи за допълнителна подкрепа. Честно казано индиректно ни обясниха ,че иначе няма как да му се обърне внимание заради ограничените ресурси от гледна точка на  персонал-  той е и по-тревожен и въпреки,че играе  с деца, все още не се включва в общите дейности/ песни, танци, по-скоро си харесва 2-3 деца и с тях играе по-активно. Детето от месец почна детска градина и честно казано съм със смесени чувства- като отношение са мили, но виждам, че по-скоро са склонни да го обгрижат физически, но реално в посока  развитие/ говор/ поведение с децата сякаш са му сложили етикет " не говори" и все едно не разбира и едва ли не  като питам според тях как върви адаптацията и те, ами за неговото положение  е добре. За пръв път се чувствам дискриминирана от името на детето- изрично във всички оценки/ документи и т.н. които предоставихме е ясно написано,че детето се развива когнитивно в норми, той разбира всичко, но има ограничен  начин на изказ, а в градината даже почти не се отпуска да говори. Имаше инцидент в който явно в одраскал едно детенце, защото заради диспраксията е малко несръчен и т.к. никой не е видял какво е станало, защото явно никой не е гледал децата, бяха изкарали и казали на родителите на другото дете,че го е одрал , защото бил със забавено развитие и не разбирал какво  прави. Това е  абсурдно, говорим за тригодишни деца, които мога да се скарат/ одерат и бутнат за 2838383 неща и то дори да са в норма.

Споделете имаше ли полза от допълнителната подкрепа в детската градина за децата ви? Ускори ли проговорянето/ социализацията и цялостно адаптацията? Бих си пуснала покрай ушите някои неадектватности на персонала, но поне да знам, че детето се чувства добре и някой наистина инвестира време и усилия в работата с него.

Кратка вметка, от месец почна и ерготерапия и има много положително развитие, много е щастлив там и при логопеда вече се отпусна и виждам, че доста дърпа, надявам се това да компенсира стреса и тревожността от адаптацията в градината.

https://m.bg-mamma.com/?topic=91330.1050
Една много полезна тема относно допълнителната подкрепа. Разглежда се и образователен етап училище. Колкото и да ви се струва че училището е далеко, докато стигне до него е хубаво като родители да сте напълно осведомени какво ви носи още на етап ДГ допълнителната подкрепа като минуси и плюсове. Трудно ви е да повярвате, но ДА,  допълнителната подкрепа има И минуси и неща, които никой не ви казва. Трябва добре да вникнете в механизмите за финансира на Доп. Подкрепанза да осъзнаете че това не се прави само защото някой е загрижен за детето. Трябва да добиете полезни умения да изисквате документите, да четете предоставяното, да не подписвате веднага колкото и да ви уговарят, да се консултирате с хора с опит преди да подпусвате, да преценяте разумно, когато вземате решения, да изисквате копия и т. Н.

_re_ge, благодаря за ценната информация, която предоставяш!
С риск някой да ме анатемоса, СОП е нещото, от което бягам. Защото днес говорих с логопедката, която се занимава със синът ми и тя също е на мнение, че детето вече дърпа, а като включим и ергото, съвсем (дай Боже!)
Както и че нейната цел е да праща деца в 1ви клас подготвени, четящи и умеещи да пишат, готови за средата там, това разбира се е и нашата цел. С което вероятно и ще засилим консултациите, все пак той е само на прясно навършени 3…

За това следващата седмица планирам да проведа среща с педагозите в групата и добре да им обясня, че с детето се работи активно и че единствената подкрепа, която бих желала, е обща, а не допълнителна. И ще се съглася за този толкова полезен скрининг (този между 3 и 3.6г.), като се надявам после да не ми извиват ръцете. Надявам се да се изразявам правилно, ако не, извинете ме за което

Скринингът е полезен, защото така се разпознават в ранна фаза възможните проблеми. Вече родителите решават какво да правят с информацията.

Не и по начина по който се прави скрийнинг от  ресурсно (което е било предложено от градината) , нито с  допотопните иструменти, които ресурсно  използва, нито изводите, които налага. Полезен скрийнинг би бил самостоятелно предприет от родителя от специализирано Мед. Звено. Но дори и той не винаги е коректен. Твърдя го с познание как е бил примерно "скрийнингиран" един блестящ аспергер и диагностиран като интелектуално затруднен само защото е отказал да прави уекслър (саботирал попълването) понеже е нямал мотивация. А скройнингиращите са сметали че с един тест за няколко часа могат да направят коректен извод и да поставят диагноза.

Дори и ресурсно да направи скрийнинг, каквото и да пише в него ако родителя не желае никой не може да го принуди да предприеме допълнително подпомагане. Проблемно би било в случая, че ресурсно могат да напишат всичко (и в сгъстен краски за да "лапнат" още едно дете). Това се чете от администрация и служители /госпожи и се правят съответните изводи. Това е онова етикетиране, около което се въртим . Понеже тези учители самите рядко мислят с главите си. После отнема много време да промениш отношението им. Наистина много. А това афектира и в отношение към детето и в участия по празници и хиляди други дребни детайли.