Разсиновяване

Явно осиновителката си е начесала крастата по имане на дете и когато то е пораснало се е сетила, че иска да си оставя имотите на други роднини. Схемата и се чупи там, че за да стане на нейната, вариантите и се изчерпват с прехвърлителни сделки приживе. Ако умре - осиновената трябва да я наследи.

От друга страна хич не вярвам на осиновената, че не и пука за пари и имоти, понеже ако действително беше така, драма нямаше да има, а съответно и тема във форума. Предполагам, че от детските години и е създавано очакването, че тези неща ще останат за нея, както се случва и с биологичните деца.

По въпроса "как може да има такива хора": ами всъщност има всякакви хора. Разсиновена или не, авторката от имотите на осиновителката няма да види нищо, след като последната научи, че може да ги прехвърли на когото си иска със запазено право на ползване. А е въпрос на време да го научи. Така че съветвам осиновената да си продължи живота и да се радва, че поне е имала шанс за по-добра среда от израстването в дом, и съответно образование и шанс за по-добър живот. Мисля, че и сама се досеща как можеше да живее сега...

Ооо разбира се, аз не съм казала, че това е най-лошото в никакъв случай, но тук писах за моята история. Както в началото написах с цел споделяне на личен опит и т.н. Разбира се темата тръгна на други страни.

Мила Daniela,
Не съм против вас, а против това, което свързвате с една нишка - осиновяване - родителство - имоти/не имоти - налагане.

Никой не осиновява дете, избирайки го като стока. Бих казала, същото и на човек, който не е осиновен, и предполага, че родителят му ще се разпореди по друг, изненадващ начин с имот/и.
Това казах: "... не можете ли да промените ситуацията с добро, ако намеренията ви са да се срещнете отново с тях в преносен смисъл (с родителите), а не са битово-финансови."
Включвах и варианта да има неразбирателство в характерите ви, както  в следващ пост вие засегнахте, казвайки че тя се налага.

За мен живота е СРЕЩА между родителя и детето, а не Конфликт. Без значение дали то е осиновено или не.

На ваше място бих се срещала с тази жена, без да претендирам. Дори навън, на едно кафе. Нали вие сте отделно, няма как да ви се налага. Две мили думи, подчертавайки й, че сте благодарна за това, че ви е дала възможността да имате по-добър живот.
Когато засегне теми, в които иска да се наложи, изслушайте я внимателно, може пък да има зрънце истина, да ви е от полза, може и да няма, накрая й кажете: "Разбрах твоето становище по въпроса, но оставам на моето."

Уверявам ви, може да откриете, че кафето си е заслужавало..

PS. Уточнявам, че не съм пристрастна - не съм нито осиновителка, нито осиновена. И че познавам доста осиновени и осиновители.

Di Solei,
за да се разбере цялата история, трябва да знаем версията и на двете страни. Във форум сме и това не е възможно. Доверяваме се.

Не знаем конфликтите им, не знаем дали осиновителката няма сериозни здравословни проблеми и усеща, че бъдещето не е ясно.. Може и роднини да я "оплитат" в мрежите си, знаейки за неразбирателството между осиновената и осиновителката.

Може пък да е жена супер силна и със всичкия си, да е преценила, че така дава знак на момичето.. Не заради имотите като имоти, един вид й казва: "Внимавай, това, което ти идва отгоре, за добро или зло, от теб зависи дали ще го разбереш, как ще го оцениш, дали ще го задържиш, какъв смисъл ще му дадеш".

До колкото знам написах, че съм тук, за да чуя истории за разсиновяване от хора, които биха искали да споделят. Вие го обърнахте на конспирации.

Няма конспирации.
Ако нещата са вече непроменяеми, разбирам.. Желая ви здраве и късмет!

А с какво чуждите истории ще рефлектират върху твоята собствена? Освен усещането, че не само на Вуте му е зле.
Излиза, че ти не се вълнуваш от своя личен проблем, а просто искаш да се успокоиш, че не си само ти в такава ситуация.

Напротив, това е специфична ситуация, която може да бъде разбрана добре само от някой, преминал през подобно изпитание. Напълно разбирам авторката, (въпреки че нямам нищо общо с осиновяване/ел), но може би тук и форумът не е подходящият формат - потърсете организация или съпорт група за осиновени. Дано получите разбиране и поддръжка сред хора, които са преминали през подобно изпитание. Анонимни алкохолици например действа на подобен принцип - никого не съдят, а предоставят среда, в която хората свободно да изразят проблемите си, без обичайните разпити, съмнения и догадки.

Авторката, от това, което пишеш си личи колко ненавиждаш осиновителката си. Тя те е осиновила, не е спала, лишавала се е, за да поемеш живота в ръце. Разсиновяването не е леко решение. За да го вземе тая жена, изстрадала жена бих казала, сигурно е имала причина. Ти че я спестяваш тук е друг въпрос.

На пръв поглед звучи странни но да, усещането, че не си сам в бедата и не минаваш само ти през това  е всъщност много ценно и много терапевтично. Дори само заради "нормализирането" на ситуацията, през която човека минава, и заглъхването на въпроса "какво направих, че да го заслужа, защо на мен?". Та, разбирам авторката, съжалявам, че до момента не среща подкрепа.

Ванга, това ти ли си? Каква е тая злоба и защо нападаш жената? Как стигна до тия филми, за които пишел?????!!?!??

Danieladineva39,
кутията ви е пълна (ако сте вие тази, която ми писа)

Затова не случайно съм се обърнала към хора, които са преминали през подобен случай или са свидетели на него, защото който не е преминал през подобни неща няма никаква представа за какво става въпрос. Не е лесно да се събереш след подобни ситуации, а за да живеем нормално трябва да се събираме след всеки проблем и всеки търси своя начин, най- вероятно това е моят. Отстрани много лесно се съди. Не съм влязла, за да упреквам осиновителката и да се оплаквам , а да погледна през чужди очи подобни ситуации чисто и просто за себе си. Смятам, че като човек имам пълното право да потърся отговори за себе си, за да продължа адекватно напред. Не виждам къде точно съм казала, че “презирам” човека, който ми е дал старт в живота, но и не смятам, че който и да е от вас на моето място  ще е с безмерно топли чувства към нея. Най- малкото не е нормално да си топло настроен към човек, който не иска да си добре или може ни аз нещо не съм в час.  Винаги съм казвала, че не и желая лошото, нито бих се радвала, ако чуя нещо лошо за нея и това го казвам най- искрено и от сърце и само Бог ми е свидетел какво наистина чувствам. Единственото нещо, което съм следвала и искала в този живот и продължавам да искам за себе си е спокоен и най-нормален живот. Ако някои хора си мечтаят за скъпи почивки, коли, злато, високи обществени позиции и прочие, аз си мечтая за спокойствие и нормалност и така е било винаги. Никой от вас не знае през какво съм минала, за да прави заключения кой, какво и как. Три дни няма да ми стигат да си напиша живота тук. Пак казвам влязох с въпрос единствено и само към хора, които са преживели подобно нещо или са ставали свидетели на такова. И другото нещо, което не разбирам е това, че повечето хора казват “ти бъди благодарен, че са те взели и са ти дали старт, че кой знае къде щеше да бъдеш”.  Да можеше да съм на по- лошо място, но можеше и да дадат шанс на мен и едно нормално семейство, което наистина иска деца да имаме нормален живот. Можеше много неща. Това, че си осиновен не значи, че трябва да позволяваш да бъдеш смазван от живота и от хората просто, защото си различен и трябва да си благодарен.  Да аз съм благодарна и не малко съм помогнала на това семейство, не по- малко отколкото те на мен. И съм била плътно до тях във всички години и в добро и в лошо, но това не значи, че нямам право да си отстоявам принципите и щастието в моят живот. Поздрави на всички неразбрали с пожелание никога да не изпадате вие или вашите близки в подобни или други тежки ситуации. Също благодаря за разбирането. Има кой да съди всички нас някой ден на по-горни инстанции и там наистина ще се види кой, какво и как. Ще се радвам някой да се включи тематично към моите въпроси.

А те, "родотелите", не трябва ли да са благодарни, че са имали шанс да имат дете? Колко хора се борят за дете и не могат да имат? Колко не могат да осиновят... Колко са тези, които бият , малтретират или осиновяват за да използват за прислуга децата...и много други все отвратителни действия към тях... Задълженията на родител към дете при осиновителите са абсолютно същите,като при биологичните - длъжни са да отгледат децата с любов, разбиране и да ги подсигурят финансово, според възможностите. Защо пък осиновена дъщеря да не се интересува от имот на майка си? Вие като сте им биологични деца интересувате ли се? Или вие може, а тя не ?

Лилиум, твърдо вярвам, че осиновените деца имат абсолютното право да имат очакванията и да получават същото отношение и любов, каквито получават биологичните. За съжаление и не малко биологични деца получават лошо отношение по ред причини - предпочитание на едно дете пред друго, липса на родителски капацитет, лична проклетия от едната или двете страни по оста родител-дете и ред други причини.

В случая авторката сама си признава, че има нещо ужасно счупено в отношенията и с осиновителката. Същевременно се чувства излъгана в очакванията си, че след навършване на пълнолетие осиновителката и ще продължава да има финансов ангажимент към нея. Именно това ме отврати в отношението и - много биологични деца не чакаме да ни умрат родителите, за да получим имотите им - виж по темите колко съфорумки изплащат жилища без да са се смразили с родителите си. Колко други живеят далеч от семействата си по ред житейски обстоятелства и се справят сами без да правят от това драма и да развиват теории за изоставяне на произвола. Така че за мен основният проблем тук е, че осиновената никога не е успяла да изгради истинска емоционална връзка с осиновителката си и нещата опират просто до чиста лакомия. Както и някой друг по-напред каза: осиновителката не е тук, за да каже нейната гледна точка, че сигурно съвсем друг завой щеше да вземе разговорът. И авторката вече не е дете, а зрял човек, взел живота си в ръце именно благодарение на онази "лоша" жена. Така че аз не виждам причина за съчувствие и съжаление.