Емоциите, които те владеят в момента са напълно естествени, но трябва да се вземеш в ръце, да се стегнеш и да си намериш адвокат, за да си взела всички мерки и да си един ход напред.
Това е необходимо, ако детето ти е припознато от бащата, което е равносилно на сключен брак по отношение на родителските права. Разбира се не вярвам, ако се стигне до съд да ти го отнеме, защото съда изхожда от презумпцията, че майката най-добре се грижи за детето си и само в случаи на алкохолизъм, сериозно или психично заболяване на майката или отказ от нейна страна да гледа детето, родителските права се присъждат на бащата.
Твоят случай не е такъв, но не губи време, бъди силна и мисли за детето, това ще ти помогне да преодолееш кризата.

Както казва мъжа ми:" по-добре на мъката край, отколкото мъка безкрай".
Стискам палци.