Любители на котки - Тема 194

Нашата е кастрирана и се надявам котарака - също. Предстои да ми потвърдят... И на мен почва да ми се струва рисково. Идея си нямам как ще реагира нашата котка. Може и да е силно отрицателно... Дали да й го причинявам...

Постепенно да става

Ама как ще и махаш бебета? Те са още малки и според мен, въпреки че ядат гранули имат нужда и да сучат. А както казва Аминка, махнете ли ги, тя ще се побърка и поболее.
На моята  майка и изчезна за няколко дни бебето и тя се поболя, не ядеше, не пиеше, само спеше безизнена, виееше да си го търси, бебето и беше вече голямо. Като се върна котката се оправи. Навсякъде пише, че към третия месец майките започват да ги отбиват или изчакайте, или вземи час за кастрация и след нея котката пак у вас при малките. Тя и след това ще може да си ги доизгледа. А като тръгнете да търсите дом на бебета, взимайте и ги по 1, а не всички на един път, че да не притежава пак криза. Така също съм чела, че се прави.

Никой не може да предвиди каква ще е реакцията нито на домакинята, нито на пришълеца. Дори и да става въпрос за една и съща котка, тя може да приеме  една, а друга да отхвърли. Вземете го с опция да можете да го върнете, ако не се получи.

Нашият Рижко (тогава беше на 7 години) направо го пуснах при другите трима (на 3 и 4 години). Нямах възможност да ги разделям, за да свикват. Имаше някакви съскания, но в рамките на нормалното. Сега си съжителстват без особени проблеми. После и Преслава направо я пуснах в "джунглата", но тя беше бебе и не представляваше заплаха за домакините.

Помня Томи как посрещна едно от подхвърлените ни котета - Мъри. Отказа да влезе вкъщи, без дори да го е видял, вероятно усети миризмата му. А при опит да го вкарам вътре, започна да съска и имаше опасност да ме одере. Две седмици живя с нас малкият сладур, бяхме на море, когато кучето ни го е нападнало и се наложи да го приспим. И Томи стана предишният мил котарак. Месец по-късно, в дома ни дойде Рижко. Томи не го отрази по никакъв начин. Единствено го перкаше леко с лапа, ако малкият дразнител навлезеше твърде много в личното му пространство.

Моята котка още свиква с присъствието на бебе куче у нас. Това е при положение, че когато взех нея като малко коте, у нас имаше друго куче и тя у нас винаги е съжителсвала с куче. От както бебето е у нас минаха почти два месеца и още се случва да му хъска и да иска да го бие.

Да се оплача, вчера водих Нейно котейшество и Кас на доктор, все още е сърдита и почти не яде, но пък поне не ръмжа и не хъска на докторите.

Следобедна дрямка

DreamingOfSummer, болничка ли е, или нещо рутинно, от прегледа е сърдита и не яде? Покрай Кас не ходи ли да търси ядене, ако той яде?
Все повече се убеждавам в това колко инати са котетата. Гледаш всячески да им угодиш, ама какво искат те е друг въпрос. Аз не помня така да съм си глезила кучовци и на всичко се радваха хайваните, а това малко, сладко муцунче, все му треперя и инато, проявява си характер и това си е. Здраве да е, все ще се нагодим.
Нашата драма с обърнатата тоалетна продължава, стиска и това си е и си казах, така и така е стресирана, отивам да взема друга.. Купих една дълбока, не можах да се реша на затворена, прибрах се и докато се събуя, измия, преоблека се нагнеца вътре и взе да се въргаля, ама празна. Оставих я да я опознае и като излезе, я сложих на мястото на старата. Сложих пясък, даже досипах щото си е дълбока и събира добре. Влезе, завъртя се, тъкмо си викам бинго и отивам за лакомство да я наградя и ядец излезе и ме гледа тъпо. Уффф иска ми се да не я мъча и да мога да устискам, трябва да свикне, отворена е все пак. Махнала съм горния капак, тя и без него е дълбока.
Тук е с горния капак, който махнах когато сложих пясъка.

Моята Мила така и не прие Магито. Вече 12 години. Напада я жестоко. Докато бяхме в апартамента, Магито живееше под ключ, като излезем, защото Мила отваряше вратата.
Сега сме в къща, Магито има собствен етаж, но Мила знае, че е там и понякога се изпикава пред вратата на този етаж.
Заради нея не Мога да пусна Мага сама на двора, защото започва да съска на всеки шум, нали не вижда и преминаващите котки може да я ступат.

Дали Мила наминава при нас? Мисля си как сте, посъвзехте ли се?

luisa, тя си има проблеми, които следим периоидично, но бях доста я поизтървала последните месеци от живота на предишното ми кученце, защото той миличкия беше накрая със сърдечна и беледробна недостатъчност и имаше нужда да съм край него. Та на госпожицата алегията й се беше обострила и с докторите се шегувахме, че е транс котка и ще става свинкс. Слагат й периодично инжекции, за да не се ближе и да си сваля козината и гледам като даде признаци, че се започва, да я водя, за да не става грозно положението. Обаче тя никак не обича да излиза, и само да види чантата, се започва едно виене и жално мяукане, а после винаги отказва храната поне за един ден.
Двамата с Кас споделят купичката за вода, но си ядат отделно - тя от малка си искаше да яде качена на мивката в банята и там си има една приспособена сапунерка.

Ако питаш за мен тук съм. Тежко ми за Лъки, все ми се струва, че ей сега ще се появи, ще чака на вратата или ще го видя, че спи на хамака на прозореца. Но, такъв е живота, ще живеем със спомените. Другите две маймуни ме развличат, и малко по-малко боли.

Мила, ако някога можеш да говориш за това, бих помолила да разкажеш - кое отказа - сърцето, дробчетата или бъбреците? Неестествено бързо се развиха нещата. След като прочетох, че Лъки е отлетял, заседна буца в гърлото ми - едно заради него, второ, че има вероятност внезапно да настъпи необратимо влошаване.

Сега сме с две котки. Когато имахме бебчета бяхме стигнали до 10.

Ще разкажа, няма проблем. От телефона съм и не мога да го скрия, така че, който смята, че няма да се почувства добре да не продължава да чете.
.........
Бързо стана, от пристъпа до края 6 дни. Той си имаше една кашлица още от малък, бях го водила във вет.клиниката /където поставиха на Пуфи грешната диагноза котешка левкемия/, и ми казаха, че били паразити в белия дроб, за което имало ваксина, за да ги изкара. Аз не пожелах да му сложа ваксината, защото не исках да го натоварвам, нали му биеха 5 валентна. Периодично, но не често пак се появяваше тази кашлица, но не чак толкова,  че да ме притесни. Когато играеха с Чучи и се умореше започваше да диша учестено,  но го отдавах на играта им, защото се гонеха като коне и си мислех, че просто се е уморил. Разказвам го, защото тези симптоми не са били толкова безобидни, колкото си мислех. И така до миналата седмица, когато през нощта направи този пристъп. След това нещата се развиха много бързо. От диуретичните хапчета, които му предписаха докторите след прегледа, Лъки изпи 1 и половина. Беше замаян от ниското кръвно, и от сърдечната недостатъчност. Два дни беше по цял ден в клиниката, прегледаха му черния дроб, бъбреците, пълни кръвни изследвания, изследвания за диабет и др. На рентгена са видяли, че има някакви изменения на белия дроб, доста изменения, доколкото разбрах като джобове от пневмония, пълни с кръв. И уголеменото сърце. Направиха всичко възможно, така казаха. Последния ден го отведох сутринта, защото видях, че нещата отиваха към много зле през нощта, оставих го до обяд, като са му приложили още някакво лечение като последен вариант,  казаха ми какво, но не запомних, защото ..... На обяд ме извикаха, казаха че са направили всичко, което са могли, но няма подобрение и не могат да помогнат. А той щеше да продължи да се мъчи, затова взех решение ..... Не исках да го гледам как се задушава и не може да си поеме въздух и агонизира, което неминуемо щеше да се случи. През годините сме имали котки, които са си отивали от задушаване и не исках да му го причиня.