В момента чета ... 89

Аз прочетох всички на Крис Картър. Много добра поредица и някои книги са си свързани. "Скулптура" ми беше най- мрачна и гадна, а най- слаба ми беше "Галерия на мъртвите".

Не съм стигнала още до Крис Картър. Дайте предложения на най- добрите му книги. И той чака да се запознаем.
Започнах трилогията на Радослав Гизгинджиев - РАЙ.

Тринадесета книга The Death Watcher излиза другия месец в Англия.

Започнах да чета “ Лавина” на Блага Димитрова  ❤
“Нямо безбагрие.
Вали бяла забрава.
Който е изгубил пътя, как ще го намери?
Няма път.
Белота. Нищо.
Но в бялото се съдържат всички цветове. Един лъч е достатъчен, за да разложи белотата и да възникнат седемте бои на дъгата с техните безброй подгласни тонове.
От белотата”
Каква красива и тъжна книга, много се разчуствах 😭

Приключих Подобрен, изключително ми хареса. Получи 4* единствено заради големия обем специфични данни, които дава авторът. Като това не значи, че са излишни или не на място, просто на мен ми дойдоха в повече.

Започнах Не се казвам Мириам, без да се задълбоча в анотацията. Оказа се, че отново е за холокоста и лагерите 😕. Далече съм от това емоционално състояние в момента, няма да я зарежа, но не съм сигурна дали ще я оценя правилно.

След нея почвам Дворовете 😇.

Ако става дума за "Дворовете" на Сара Маас, то първата книга е доста бавна като развитие на сюжета.

Прочетох за един следобед "След пет години" на Ребека Сърл. Много ми хареса стила на писане на авторката, дано преведат още нейни книги.

Втората по-добра ли е? Четох анотацията и не ме грабна. В първата, освен, че е мудна, главната героиня ме дразнеше.

Втората и третата са разкошни, пълнокръвни и невероятно изпипани от към детайли. Давам им 5/5. Новелата - "Двор от скреж и звездна светлина" мии.... лично за мен е доста по-слаба, 2/5. Книгата за Неста е много мрачна и усукана.

За ден и половина изгълтах "Прислужницата" на Фрида Макфадън. Чудесна кримка или може би съспенс. Не знам как се води като жанр, но до последно не можах да отгатна кой, какво и как. Истинско удоволствие ми достави.
След нея подхванах "Криминален клуб „Четвъртък“ на Ричард Озмън. Леко и приятно четиво, носи ми усещането за историите на мис Марпъл. Със сигурност ще прочета и следващите от поредицата.

Свърших и със "Северни стихии". Става горе-долу книгата. За едното убийство наистина изобщо не предположих кой е убиецът. Свърши така сякаш ще има и следваща част. Има ли такава? Някак си много неща, които се засягат в поредицата, не се доразвиват, което определено ме дразни.
Продължавам с "Рейкявик", което не е част от нея и което е писано съвместно с една жена, да видим какво ще излезе там.

Дочетох най-сетне "Забравените в неделя" на Валери Перен.
Първата половина на книгата ми вървеше ужасно мудно и дори безинтересно. Втората половина вече стана по-динамична. И успях да я дочета!
Честно казано, не са моите книги това. Вярно, че авторката пише приятно и се чете сравнително непринудено. Но... на мен някои подробности ми идват .... прекалено наивни, не на място, странни, не ми се вързват. И това всъщност ми разваля цялостното впечатление.
Междувременно прочетох една адски гадна книга - "Съседката" на Джак Кетчъм. Прочетох мнение, че била психарска и реших да я пробвам. Наистина се оказа ужасна, надмина всичките ми очаквания за гадост. В един момент се притесних, че направо психиката ми ще пострада от това четиво. /Разказва се за гаврите на една, очевидно психично болна, майка с деца, които по стечение на обстоятелствата остават да живеят в нейното семейство/.

Започвам "Децата на хълма" на Дженифър Макмеън.

Рапортувам. Приключих 2-те книги на Петер Молин и Петер Нистрьом: Списъкът и Черна тантра.

Джон Адърли се събужда в болнично легло в Балтимор, целият надупчен от куршуми.
Черна тантра управлява съдбата на всички участници в тази динамична, спираща дъха драма.
За авторите:
Петер Молин в журналист, Петер Нистрьом - актьор, театрален режисьор и сценарист. Израснали заедно в малко шведско градче, приятелите пишат първия си "трилър" на 10 годишна възраст. "Списъкът" е техният дълбок пробив в привилегированата и опасна територия на скандинавския "черен роман", завзета от световноизвестни имена. Но какъв пробив само! Появата на "Списъкът" е сензация - никой не може да повярва, че такъв зашеметяващ трилър е написан от дебютанти. За по-малко от година само в Швеция са продадени над 100000 копия, "Списъкът" е преведен в 20 страни.
Втората продължава 3 месеца след събитията от първата книга. В Списъкът търсеният убиец изниква едва 50-тина стр. преди края, но пък финалът не е само един. В Тантрата убийците са повече от един. (но не са Професорът и Фичето ). Практически - поради работата и служебните задължения на Джон - всяка история съдържа в себе си по 2-3 паралелни разследвания и сюжети, които се преплитат около него. Има кръв, но не са тъй мрачни като книгите на Кеплер. Героят също донякъде е пропаднал (като съдържание на живота му), но не в смисъла на Хуле, нито е странния идиот Бергман. Престъпва доста черти, кара я по свой си начин - понеже "тъче" на няколко стана. Трилъри са, без определящи елементи от "психо" (въпреки че, в Швеция идва ли има как да няма поне една психиатрия за някого от забърканите персонажи). Динамични, "ежедневни" перипетии - прекъсвани или продължаващи с елементи от другите сюжетни линии. Основните герои си имат минало и характери. Не са супергерои. Чете се леко и увлича. Финалът на втората обещава продължение - вероятно със смяна на дестинацията, но пък се появява "котва", която може и да остави Джон в родината му.
Препоръчвам!

"Съседката" на Джак Кетчъм и "Топи се " на Лизе Спит са най-бруталните книги , които съм чела,едва ли ще ги забравя скоро,някой сцени са ми още в съзнанието. Някой да се сеща за друга подобна?

Тези книги не съм чела, но за мен беше доста брутална трилогията на Франк Тилие - не през цялото повествование, но имаше ужасни, отвратителни за моето светоусещане сцени. Отбелязвам, че съм прочела и последната книга от трилогията, която ако не преведат (въпреки бруталностите) ще е голям пропуск - там всичко вече идва на мястото си - “Лабиринти”. От цялата трилогия ми остана неприятното усещане