Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият I модул на НВО успешно - 2

Български език и литература - седми клас
22.05.2020 година
Човекът в обществото
          Обобщение
Ученици, този час ще припомним изучените в шести и
седми клас художествени изразни средства, които разделяме на два вида – тропи и фигури.
      І. Тропи (гр. tropos – начин на изразяване) – дума или израз, употребени в преносен смисъл.
- Епитет – художествено определение: уморен залез, мъртва тишина – метафорични епитети.
- Сравнение – форма на словесно-образно онагледяване, при която се съпоставя един предмет, лице, картина, явление с други:
-Отрицателно сравнение – сходството между двата образа се изтъква чрез отрицание на тъждеството им:
         То не било ясно слънце,
         най ми била сама Неда….
         (Народна песен)
- Олицетворение (персонификация) – придават се човешки качества на животни или предмети.
Ако се приписват на неодушевени предмети и явления прояви на живи същества, е по-точно да се говори за одухотворяване:
   Дори и затворът
   треперел позорно,
   и мракът ударил на бег.
   („Песен за човека”, Н.Й. Вапцаров)
- Метафора – черти на един предмет се пренасят върху друг въз основа на прилика, свързваща прякото и преносното значение на думите:
   Своя нежнорозов цвят
   утрото разтваря…
   (Асен Разцветников)
- Метонимия – названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях:
   Талазите идат;всички нащрек са!
   Последният напън вече е настал.
   („Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)
- Оксиморон – съчетаване и свързване на логически изключващи се понятия: ужасно красив
- Синекдоха – вид метонимия, заместване названието на един предмет или явление с наименованието на друг предмет или явление върху основата на количествено отношение и връзка между тях: бащино огнище, родна стряха.
- Алегория – иносказание, изобразява се и се говори за едно, а се разбира друго. Типична средство за басните.
- Символ – образ с преносно значение, обединяващ различни планове на възпроизвежданата от писателя действителност въз основа на тяхната родственост:- бялата лястовица, змията, пътят
- Хипербола – силно преувеличаване на образи, предмети, действия в художествената литература и във всекидневната реч:
….и виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш.
(„Роза Люксембург”, Хр. Смирненски)

      ІІ. Фигури (лат. Figura – външен вид, образ) – особен похват, чрез който писателят изразява най-         добре мисъл, чувство и изгражда образ.
- Инверсия – смяна на обичайните места на думите в изречението с цел да се подчертае по-добре значението или емоционалната изразителност на някои от тях:
И ний през сълзи накипели….
П.К. Яворов
- Реторичен (риторичен)въпрос – въпрос в литературно произведение, съдържащ същевременно и художествено утвърждение, отговор:
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
(„Хайдути” – Христо Ботев)
- Паралелизъм – художествен похват, при който се съпоставят два образа или два синтактично еднакви израза.
Образен паралелизъм:
Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем-
Ти за твойте листи, горо, аз за мойта младост.
(Народна песен)
Синтактичен паралелизъм:
„О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно…!”
(„Немили-недраги”, Иван Вазов)
- Анафора – състои се от повторения на части от думи, на думи или синтактични съчетания в началото на изречения в прозаична реч, а в мерената реч – в началото на съседни стихове или в съседни строфи:
нека ни отрича исторьята, века,
нека е трагично името ни….
(„Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)
- Епифора – противоположна е на анафората; повтаряне на думи и изрази в края на строфата, както и в края на последователни или близки стихове:
Вече листата трептят: „Отминава!”
Вече птиците крещят: „Отминава!”
Божидар Божилов
- Етимологична фигура – сполучливо съчетание и повтаряне на думи с еднакъв корен:
Дюкянджии в дюкян седяха,
Червено вино пиеха,
Тютюнджии тютюн дробеха.
( Народна песен)
- Антитеза – противопоставяне, свързване на противоположни образи, идеи, чувства и др. с цел постигане на по-голяма яснота или по-голяма изразна сила:
….тук мъдрец замислен, там луда глава