И аз мисля, че е от незнание да се казва "оставете го да почива в мир". Това не означава да се плаче непрекъснато за умрелия. Те са около нас, но не ги виждаме с нашите физически очи, не са пригодени да виждат едни такива ефирни светове. Представете си, че някой е около вас и вие непрекъснато плачете за него. Починалия се опитва да ви даде сигнали, че е тук ама вие си знаете своето и рев та рев. Тъгата е по това, че няма да можете да го виждате и говорите физически. С познания за как действа другия свят, този момент доста се олекотява, става поносим и бързо отминава.
- Публикувана: 5 апр. 2024, 16:44 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2025, 21:25 ч.
До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2
Е, Анджела - първо "рев та рев" и после бързо отминавал момента.
Личи че нямаш опит със скръбта и смъртта (без да се обиждаш) на значим човек, което е и добре
Човек скърби, колкото отнеме и както му идва отвътре да изрази. "Ревът" е целебна и добра фаза.
Момента отминава със скоростта, с която човек асимилира огромната си загуба, при някои с години. Вярата помага, както казваш, но отсъствието му от физическия свят (дете например) е болезнено с години.
Та да не обобщаваме нормални и различни за всеки човек преживявания. Да не говорим, че в твоя съвет (леко скастряне на страдащите) го има момента "представи си че [любимия човек е в духовен свят и щастлив]". Не всеки вярва в това, нито е длъжен. Агностици, екзистенциалисти, религиозни юдеи - за тях няма "после". Оставяме ги на мира и не им даваме акъл
Личи че нямаш опит със скръбта и смъртта (без да се обиждаш) на значим човек, което е и добре
Човек скърби, колкото отнеме и както му идва отвътре да изрази. "Ревът" е целебна и добра фаза.
Момента отминава със скоростта, с която човек асимилира огромната си загуба, при някои с години. Вярата помага, както казваш, но отсъствието му от физическия свят (дете например) е болезнено с години.
Та да не обобщаваме нормални и различни за всеки човек преживявания. Да не говорим, че в твоя съвет (леко скастряне на страдащите) го има момента "представи си че [любимия човек е в духовен свят и щастлив]". Не всеки вярва в това, нито е длъжен. Агностици, екзистенциалисти, религиозни юдеи - за тях няма "после". Оставяме ги на мира и не им даваме акъл
Доколкото съм чела, никак не е добре да призоваваме починалите си близки, трябва да ги пуснем да си отидат. Все се надявам, че някога ще бъдем пак заедно
Къде да отидат, според мен отвъдното е отвъд нашите възприятия, но не е толкова далеч.
Е, Анджела - първо "рев та рев" и после бързо отминавал момента.
Личи че нямаш опит със скръбта и смъртта (без да се обиждаш) на значим човек, което е и добре
Човек скърби, колкото отнеме и както му идва отвътре да изрази. "Ревът" е целебна и добра фаза.
Момента отминава със скоростта, с която човек асимилира огромната си загуба, при някои с години. Вярата помага, както казваш, но отсъствието му от физическия свят (дете например) е болезнено с години.
Та да не обобщаваме нормални и различни за всеки човек преживявания. Да не говорим, че в твоя съвет (леко скастряне на страдащите) го има момента "представи си че [любимия човек е в духовен свят и щастлив]". Не всеки вярва в това, нито е длъжен. Агностици, екзистенциалисти, религиозни юдеи - за тях няма "после". Оставяме ги на мира и не им даваме акъл
Личи че нямаш опит със скръбта и смъртта (без да се обиждаш) на значим човек, което е и добре
Човек скърби, колкото отнеме и както му идва отвътре да изрази. "Ревът" е целебна и добра фаза.
Момента отминава със скоростта, с която човек асимилира огромната си загуба, при някои с години. Вярата помага, както казваш, но отсъствието му от физическия свят (дете например) е болезнено с години.
Та да не обобщаваме нормални и различни за всеки човек преживявания. Да не говорим, че в твоя съвет (леко скастряне на страдащите) го има момента "представи си че [любимия човек е в духовен свят и щастлив]". Не всеки вярва в това, нито е длъжен. Агностици, екзистенциалисти, религиозни юдеи - за тях няма "после". Оставяме ги на мира и не им даваме акъл
Има вече доста информация за след смъртта. Кой кога ще я възприеме или не си е негов личен избор. То става когато си готов за такъв вид информация. Има много случаи на родители, чиито деца са минали оттатък и след като са имали възможност да контактуват с тях се успокояват и това ги ентусиазира да работят за останалите хора претърпели загуба.
За себе си мога да кажа, че имах преживявания с близки напуснали ни, но от както имах контакт с някои от тях и знам, че когато искам мога да общувам с тях ми е спокойно.
Кой как ще приеме една смърт много зависи от самия човек и неговата чувствителност и неговите разбирания. И никой не може и не бива да налага своята воля над останалите.
Не мисля, че го правя, само е опит за обяснение, но ако се възприема като налагане, се извинявам.
Какво значи "да ги призоваваме"?🤔 Тук никой не говори за сеанси с викане на духове.... Самият изцелителен процес по скърбенето, минава през различни етапи. Човека,който е останал тук, има нужда да има с кого да говори за починалия,да си спомня,да си обяснява и по този начин преработва скръбта. За това за мен ,глупости от рода "оставете мъртвите да почиват в мир", "стига си му ровила кокалите" и др подобни ,са от не знание и страх. Спокойно,няма да дойдат за Вас....
Загубих най най-скъпите си хора, така че и да дойдат за мен - с радост ще тръгна с тях. Много често ги призоваваме да ни помогнат в трудни ситуации. Четох някъде за жена загубила мъжа си, която непрекъснато го призовава за съвети и идеи как да постъпи, той й се явява и отговаря. Това, според мен не е добре. Има доста книги за живота след смъртта - поне доколкото съм чела, душата продължава пътя си. И при двамата ми родители ми е правило впечатление, че през месеците преди да си отидат бяха изгубили връзка с действителността. Без да бяха дементни, някак се отдалечава ха от света.
Poni69, аз имам теория, може да се каже потвърдена, чрез котките ми, но се отнася за хората също, а съм сигурна и за всички живи същества.
Теорията ми е, че когато на човек, или животно, му наближава смъртта, духът му започва да "витае". Движи се през измеренията, В ниските, или високите. Един вид като подготовка за смъртта и примиряване с краят. И затова ги усещаме сякаш не са тук. Усещането е много гадно. Поне за мен. Обхваща ме страшна тревожност и безнадеждност.
Теорията ми е, че когато на човек, или животно, му наближава смъртта, духът му започва да "витае". Движи се през измеренията, В ниските, или високите. Един вид като подготовка за смъртта и примиряване с краят. И затова ги усещаме сякаш не са тук. Усещането е много гадно. Поне за мен. Обхваща ме страшна тревожност и безнадеждност.
Има писано пи въпроса и то от болнични наблюдения на лекари и сестри. Много често седмици или дни преди края, пациента започва да общува и вижда хора преминали вече оттатък било то близки или не. Те идват за да ни подготвят за преминаването към другия свят. Това, когато смъртта идва постепенно. Другояче стои въпроса при внезапна смърт. Там може да има объркване.
Да, някои от терминално болните имат такова примирение и serenity преди да преминат отвъд, осезаемо.
Аз за тези с внезапната смърт съм чувала, че настъпва усещане за тишина, все едно си извън час в коридора на училището, цялата енергия се вихри вътре, в кабинетите, но ти си изключен от нея, тя за теб не важи. Знам за човек, който почина в катастрофа в междуселски път, че преди да тръгне е казвал, че странно, но има усещане, че няма никакви задачи за деня ("нищо нямам да правя"). Което и реално се случи. Не че не е трябвало да вечеря със семейството си, да носи храна и тн. но сигурно е била точно тая тишина, предузнание, че вече е изключен от общото.
Аз за тези с внезапната смърт съм чувала, че настъпва усещане за тишина, все едно си извън час в коридора на училището, цялата енергия се вихри вътре, в кабинетите, но ти си изключен от нея, тя за теб не важи. Знам за човек, който почина в катастрофа в междуселски път, че преди да тръгне е казвал, че странно, но има усещане, че няма никакви задачи за деня ("нищо нямам да правя"). Което и реално се случи. Не че не е трябвало да вечеря със семейството си, да носи храна и тн. но сигурно е била точно тая тишина, предузнание, че вече е изключен от общото.
Пуснах си един епизод с Невена Цонева и го спрях. За нея съм склонна да вярвам, че вижда неща, но другия, някакъв треньор, такива ги бръщолевеше.
Някаква мода ли е да говорят за задгробния живот? То беше материализация на желания, женски практики, мине-не мине все някакви нови вибрации. Всъщност започна още в началото на демокрацията с един руснак по телевизията. И Къци, който викаше Алелуя по разни сектански сбирки тогава. Не всичко е толкова светло и ню ейдж си е вид бизнес, ако не и контрол на масите.
Някаква мода ли е да говорят за задгробния живот? То беше материализация на желания, женски практики, мине-не мине все някакви нови вибрации. Всъщност започна още в началото на демокрацията с един руснак по телевизията. И Къци, който викаше Алелуя по разни сектански сбирки тогава. Не всичко е толкова светло и ню ейдж си е вид бизнес, ако не и контрол на масите.
С Къци беше филм, не е бил никога сектантски агитатор или нещо подобно.
Руснакът се казваше Кашпировски. Имаше зловещи очи.
Руснакът се казваше Кашпировски. Имаше зловещи очи.
Ходили сме с нашите на сеанси при Кашпировски във Варна 1990г заради сестра ми(тя е инвалид)... На нея не и повлия изобщо,но майка щеше да се побърка🤣🤣🤣🤣. Нощем влизаше в гардероба,защото го мислеше за врата(което е тъй де,но към друго измерение). Обаче там пък ,точно тогава се състоя най-важната и съдбоносна среша в живота ми-тази,за която съм дошла...
Моят също знаеше,че ще умре. Нито го беше страх,нито нищо...просто знаеше...Не от болест
Моят също знаеше,че ще умре. Нито го беше страх,нито нищо...просто знаеше...Не от болест