Здравейте, аз също мисля, че по време на сън сме в Астрала. Някой път помня сънищата си, друг път не. Последно време се опитвам преди да заспя да поискам отговор или насочване за ситуация, която ме вълнува. Имам няколко насочващи съня, което ме кара да вярвам. Поздрави!
- Публикувана: 5 апр. 2024, 16:44 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2025, 21:25 ч.
До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2
Здравейте,
Много ми е интересно, защо ако многократно преживяваме смърт и прераждане, съответно ние знаем къде отиваме и нямаме от какво да се страхуваме, тогава ни е отнето цялото знание за това какво предстои още при самото ни раждане?
Защо това знание ни е отнето и се налага да живеем в страх и в неизвестност?
Мисля, че отговора е, може би, за да си учим уроците, които няма как да знаем какви са и какво е избрала душата ни горе, което да изчиства в настоящия живот, поради причината, че ни е отнето знанието. И вместо изчистване, може да постигнем обратния ефект-да трупаме карма?
Много ми е интересно, защо ако многократно преживяваме смърт и прераждане, съответно ние знаем къде отиваме и нямаме от какво да се страхуваме, тогава ни е отнето цялото знание за това какво предстои още при самото ни раждане?
Защо това знание ни е отнето и се налага да живеем в страх и в неизвестност?
Мисля, че отговора е, може би, за да си учим уроците, които няма как да знаем какви са и какво е избрала душата ни горе, което да изчиства в настоящия живот, поради причината, че ни е отнето знанието. И вместо изчистване, може да постигнем обратния ефект-да трупаме карма?
Трябва да има страх от смъртта, защото това е начин да останеш жив и да се грижиш за себе си. Ако знаеш какво е може да решиш да се самоубиеш. Животът на много хора не е приятен, така,че вероятно масово биха минали на другата страна. То е като болката като се нараниш - отиваш да те излекуват, за да спре да те боли и да няма инфекция.
За самоубийството знам, че не е ок и не се приема добре в отвъдното от книгата на Долорес Кенън. Който се самоубие, то в отвъдното се приема, че тази душа е похабила едно живо и жизнено тяло и се приема, че е разхищение, което е абсолютно недопустимо. Съответно при извършване на този акт, душата взема и тежката енергия със себе си и после отнема много време, докато обработи тази енергия и я преработи, дори се налага да изкупи този “грях” и разхищение в следващи животи…
Страха от смъртта е наложена от църквата и целта е да държат под контрол хората, за нищо друго не служи. В човека страха е дело на егото, защото с настъпването на смъртта то умира. Оттатък никой не е егоистичен и не действа егоистично. Самоубийството не е наказуемо оттатък, но човешката душа изпитва срам от това, че не се е справила с дадената трудност. При новото прераждане трябва отново да мине същите трудности за да усвои "уроците". В този смисъл може да се приеме, че един прекъснат живот със самоубийство е пропиляна възможност, но тъй като сме вечни, е само едно забавяне и затова не се критикува душа, която е прибегнала до самоубийство във физическо тяло. Самата душа е тази, която прекарва известно време в уединение и си го налага сама.
Когато се раждаме преминаваме през честота, която ни кара да забравим временно от къде идваме и какво сме преживели, но тази забрава може да не е напълна. Факт е, че малките деца могат да си спомнят (не всички обаче) и медиумите също, някои хора могат спонтанно да имат усещането за това, какво са преживели в някой минал живот. Тоест има забрава, но тя не е непроницаема. Би било много помрачително да помниш всичките си животи тук на Земята. А и ще ти пречат тези спомени за да се развиваш.
Когато се раждаме преминаваме през честота, която ни кара да забравим временно от къде идваме и какво сме преживели, но тази забрава може да не е напълна. Факт е, че малките деца могат да си спомнят (не всички обаче) и медиумите също, някои хора могат спонтанно да имат усещането за това, какво са преживели в някой минал живот. Тоест има забрава, но тя не е непроницаема. Би било много помрачително да помниш всичките си животи тук на Земята. А и ще ти пречат тези спомени за да се развиваш.
Интересно има ли някаква литература касаеща прераждането отпреди Втората Световна война? Наскоро четох, че след войната, и особено през 60-те години интересът към будизма и хиндуизма в Европа и САЩ се засилва, а оттам все пак идва вярата в прераждането, и затова оттогава и западната цивилизация започва да възприема тази идея.
Измъченото съзнание не мисли правилно, дори и духовните неща.
Както казва една възрастна еврейка в "Четецът"/перифраза - не ме питайте какво съм била научила в концентрационния лагер, да не мислите че това беше терапия или университет... нищо не осмисля престоя там.
Войни е добре да НЯМА.
Както казва една възрастна еврейка в "Четецът"/перифраза - не ме питайте какво съм била научила в концентрационния лагер, да не мислите че това беше терапия или университет... нищо не осмисля престоя там.
Войни е добре да НЯМА.
Войни е добре да НЯМА.
Права си.
В книгата Разговори с Бога е обяснено прекалено добре. Хитлер сам по себе си не е най-страшното нещо на света.. По-страшно е колко много последователи и съмишленици е имал и още нещо още по -важно:че толкова много хора по цялата планета са позволили това нещо да се случи и да продължава години.... Защото ако толкова/всички тези хора се бяха опълчили ,това не би могло да се случи
Преди време една потребителка, която беше имала лични преживявания извън тялото сподели, в тази тема, ако не се лъжа, че не всички души се прераждат, някои били от "кошерно съзнание " и за тях нямало прераждане. Някой чел ли е нещо по този въпрос?
И наистина знае ли някой за литература касаеща прераждането от 19 или началото на 20 век 🤔
И наистина знае ли някой за литература касаеща прераждането от 19 или началото на 20 век 🤔
Менева, мога да препоръчам книгите на Майкъл Нютон и Долорес Кенън. Именно те описват доста подробно за прераждането и за отвъдния живот, чрез практиката им като регресионисти и са събирали истории на техните клиенти.
Да, има души, които никога не се прераждат, но има и такива, които усвояват всички уроци и изчистват всичко, съответно израстват нагоре в йерархията и спират да се прераждат.
Да, има души, които никога не се прераждат, но има и такива, които усвояват всички уроци и изчистват всичко, съответно израстват нагоре в йерархията и спират да се прераждат.