До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2

Има, всякакви изживявания.
Въпроса е това изживяване истина ли е? Реално ли е? Или плод на нещо?
Четох и за един атеист, който се озовал буквално в ада, мъчили го.
Ад като на Данте.
После се помолил и го върнали. Той станал вярващ.
Явно за да не отиде в ада отново.
Само защото бил атеист там му било мястото.
Какво става със свободната воля се питам

То в наше време на свободната воля даже и в религията се гледа като на нещо, което упражняваш както си поискаш, стига да е извън Наказателния кодекс
Тоест може всичко, стига да не е криминализирано от закона

Такава свободна воля ми е съвсем ок

Няма Ад и Рай, това са наши земни измислени понятия. Има ниски и високи честоти на вибрация. Съответно те отговарят на честотни нива. Една същност от висока честота може да "слезе" на по-ниска, но не и обратното. От по-ниска да отидеш в по-висока. Това става само ако можеш да вибрираш на по-висока честота, което ще рече с по-висока енергия.
Чувала съм за тази идея, че ни отглеждат като роби, че храним с енергия една раса дето не е много любвеобилна, но някак не ми се вярва много.

Анхела, моят толкова реалистичен сън беше точно за това последното.
Ако искате ще разкажа.

Е, няма що.. още повече се "мотивирах" да се прераждам, та да храня някакви лошотии.

Разкажи.
Ох, добре че е сън, но разкажи.

Ами аз май изобщо не искам вече да се прераждам.  Искам да съм си все от Другата страна с любимите ми души. 😏

Разкажи, ще е интересно.
Аз не знам дали искам да се прераждам, но знам, че искам вечност с любимите хора, което явно е само от другата страна.

Ама те от "другата страна " може и да не са вече любими хора, а е възможно и да са се преродили вече
Някъде цях чела, че "преживяванията" по време на кома се моделират от мозъка и зависят от "личностната характеристика " на човека, затова има толкова различни преживявания. Мой познат музикант преди години беше близо месец в кома и се беше "видял" с Джими Хендрикс 😂

Разкажи го.

Това дали искаме или не да се прераждаме 😃 оттатък май много лесно ни убеждават да се върнем пак и пак. Въпроса е, че живота във физическо тяло тук на Земята е много емоционален и това, което можем да  научим става доста по-бързо от колкото на друго място. Кажи-речи е превилегия да се родим на Земята и да живеем живот, който сме си избрали за даден отрязък от време.
Сега гледах едно интервю, в което казаха, че целта е да осъзнаем съзнанието. Тук изграждаме съзнание. Хареса ми тази идея и ще трябва да я осмисля и огледам.

От "другата страна" винаги са любими, защото Любовта е единственото нещо, което е всеобщо, обаче самото понятие "Любов" е различно от значението, което ние ѝ даваме. Любовта оттатък е като напълно и абсолютно приемане, пълен баланс.
Човешката реч няма достатъчно думи и термини за да може да се обясни възприятието на това какво е и какво има оттатък. Това е един от признаците да се познае дали някой наистина е преживял нещото или е плод на въображението му.
Никой не се преражда с пълната си енергия. Затова винаги има един свръх Аз или Свръх Съзнанието ни, което ни ръководи в тукашния живот. Тук сме като куклички играещи роля, но кукловода е оттатък. Кукловода сме пак ние, но много по-знаещ и можещ.
Действително убежденията, идеите на индивида оказват известно влияние за това, какво би видял оттатък, но то е използвано единствено за да може човек току що преминал оттатък да се срещне с нещо, което му е близко и познато и така да се отпусне. Затова е възможно да се срещнат различни личности, които са били известни на Земята. Ако една такава среща би допринесла за бързата ти интеграция, може да се случи.

Ще изложа моите разсъждения към момента, които могат и да са напълно грешни.Мисля си, че душата ни е една програма и всъщност ние нямаме грам свободна воля.  Дали моето съзнание е избрало и "написало" програмата или някой друг го прави това, не знам.  Аз наистина вярвам, че животът ни е написан отнапред. Също така вярвам, че не сме тук да учим уроци, да се усъвършенстваме или да изкупуваме карма. Ако идваме от място, където всичко възможно го има, какво повече можем да научим? Раждайки се, забравяме всичко което знаем и влизаме в тела, които произвеждат уникално количество енергия, особено от негативни преживявания. Една случка в живота може с години да предизвиква силен гняв в човек, но не е така с радостта.  И аз съм чувала, че излъчената човешка енергия е като елексир за други същности. Може с нея да се храни и висшият ни аз, ако има такъв, а защо не и Бог.  Когато се чудите какво да прочетете, може да посетите блога на Nahuatl, https://www.nahuatl-adventurer.com/blog-post_85/. Той има извън телесни излизания от тялото и може с нещо да ви е полезен. Старият му блог ми беше по-интересен.

Аз съм чела ,че сме в духовни групи там и често се прераждаме с души от нашата група. Винаги усещаме кои  са те. Това са хората с които имаме осезаемо силна връзка на подкрепа и любов.

И си задавам въпроса, но не мога да си отговоря - защо и на кого е нужно да се прераждаме?

На създателя на "Матрицата "😀

Чудя се, ако има истина в моя сън, какво бих избрала. Да се събудя в реалността, или да остана в съня, този живот, колкото и труден да е, колкото и непоносим и абсурден. Но все пак живот, в който имаш някого, когато обичаш, някой който държи на теб. Живот, в който можем да мечтаем, да се надяваме и да вярваме в нещо, което да ни дава сили да продължим. Пред реалност, в която нямаш нищо, просто съществуваш. Поробен, безсилен, като животно, което отглеждат за месо, и то го знае.
Сънувам, че съм с една позната гледаме телевизия, и се случи нещо като глич, после сме на улицата, и пак нещо като котката, която Нео видя в Матрицата, да пресича улицата два пъти. Вече ми е доста неясно началото, все пак го сънувах преди месеци. Но основната част си я спомням още в подробности.
И виждайки глича, аз започвам да крещя на моята приятелка:"Видя ли това, и тя да, е как е възможно, как е възможно това да се случи!?". Ние сме в Матрицата, ние сме в Матрицата, крещях като обезумяла. И изведнъж пространството се разтвори и ние се пренесохме в едно помещение, тайно, като в лаборатория, но само от технологии . Едни маси, наредени в дълга редица, с настолна лампи, друго осветление не беше включено. И пространство разделено на две от една, колкото атом тънко неоново синьо поле, по дължината на всяка маса. И вече аз съм страничен наблюдател, и едновременно съм това момиче, моята приятелка, но в съня е някого, когото не познавам в живота. И тя/аз влизаме в базата данни на компютъра, но това са технологии, които не съм виждала дори и на филм. И влизам в базата данни и чета като някой спец, и всичко разбирам. Осъзнавам, че това е лабораторията, на тези, който са ни поробили. И поглеждам през пространството пред себе си. Като пак се виждам отстрани и едновременно поглеждам през пространството, с очите на това момиче. И ги видях, видях техният свят. Видях тяхната лаборатория в действителност. И отсреща ме видяха те. Техният главен всъщност и изпадна в див бяс. Толкова много се ядоса, че се пръсна човешката му обвивка, и прие своята реална форма на чудовище.
Тяхната лаборатория нямаше нищо общо с тази в "нашия" свят. Беше огромна, светла, с огромни екрани и инсталации, стигащи до тавана. Всякакви епруветки, каквото може да си представите в една лаборатория на ужасите. Пред всеки екран имаше някой, който правеше нещо.
И в един момент, както наблюдавах всичко това, в един миг, видях Действителността, както Нео, когато видя безбройните трупове, когато излезе от Матрицата.
Само за миг, както си висях в пространството, като страничен наблюдател, вече себе си, сънуващата, покрай мен в редица минаха жени, голи, с безизразни лица, празни очи, и никаква мисъл. Бяха високи и слаби, с тъмни спуснати коси, еднакви.
Показваха дясната си ръка на някого. Явно на проверяващия. Точно отвътре на китката тъмна дупка от засъхнала кръв, от тръбите, които им вкарваха и вливаха веществата, чрез които създаваха реалността им в съня. Дупка около пет мм. И малко по-нагоре малка кървава чертичка - отбелязка/маркировка.
Помещението не беше стерилно, плочките бяха замърсени, стените също от плочки, като в коридор на баня. Те отиваха нанякъде, под строй, показвайки ръката си, продължаваха безмълвни, с увиснали очи и устни. Без никаква емоция и мисъл. Мъртви души.
И се събудих. Никога не съм сънувала в три реалности. Винаги в две. Това си беше наистина вълнуващо преживяване.