До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2

Ти направо ме разби🧐🤔......Как не си се загубила и си се върнала обратно изобщо.... Казват,че има много паралелни светове...Аз толкова далеч не съм ходила🙃,само по други планети -с 3,4 луни и тн....И все съм с хора,които изобщо не познавам и не съм виждала в живота си.....Луда работа

Аз много сънувам помня сънищата си и обикновенно се събуждам уморена, без настроение което не ми харесва изобщо. Преди не беше така. В редките случаи когато сънувах имаше хубави сънища, приятни както и не толкова които изобщо не помнех. Дайте някакво лечение да не сънувам изобщо .

Едва ли има такава рецепта. Опитай се преди заспиване да мислиш за хубави неща. Най-добре чети книги на тема, която няма нищо общо с действителността - примерно детски приказки или разкази от митологията.

Аз съм била и по-далеч, след една медитация в полунощ, когато е забранено да се медитира, тогава замалко, да не се върна. Сега не бях толкова дълбоко в съня.

Интересна е тезата, че сме тук да създаваме енергия за други чрез емоциите, които изпитваме. Все си мисля, че изчезналите цивилизации са знаели повече от нас. Ако всичко беше предначертано защо се молим ? Ами защото на места Създателят е оставил празни “листи” и е казал да бъде както искаш. Вече в кои области на живота можем да действаме по собствена воля зависи от договора , който сме сключили преди да дойдем тук / рождената карта, с която сме се родили. За себе си имам усещането, че ми е за последно тук.
 Вчера дочетох книгата “Космическата карма”  на Маргьорит Манинг, която започва с цитат на Айнщайн:
“Колкото повече изучавам Вселената, толкова повече се убеждавам във Висшата сила”.

Уникален сън. Толкова подробен.
Записа ли си го някъде? Да не избледнее.
То и аз шантави неща съм сънувала, но това е разбиващ сън.

Линка  към статията и този сън ме подсетиха, че такава теория има и фризьорката ми.
Тя не ми е фризьорка вече, но все чете нещо и така и не я питах за литература.
Тоест прераждане има ми  каза на кратко, но не е съвсем това, което си мислим. А сме експеримент. Използват ни.
Няма да се учудя ако има някакви умения или технология да влияят на всички след смъртта им и нарочно всеки да вижда различни неща.


Я разкажи и това.
Недей така с недомлъвки

Елора, аз споделям като много вероятно казаното от фризьорката ти, въпреки че много ми се иска да не е вярно и ние сами да избираме кога и какво да преживяваме или въобще да не преживяваме нищо физически. Много хора с извънтелесни преживявания твърдят, че след смъртта  душите ни се прихващат и биват обработвани по най-подходящия за тях начин да се върнат отново на Земята или на друга планета. Затова един мюсюлманин ще попадне в обкръжението на 20 девици, а един християнин може да се срещне с Христос / не истинският, а лъжлива негова холограма/.

Трябва да има литература по този въпрос.
Но  както каза прихващат се. Тоест ни манипулират, обработват да тръгнем с тях.
Ами ако не го направим?

Въпросът е как да не го направим, как да избегнем прихващането. Има различни съвети,  един такъв е да се доверяваме на висшия си аз.

Може би за да не ни "прихванат", трябва да се освободим от егото, да изчистим съзнанието си от суета и претенции. Да успеем да повдигнем вибрацията си и така да им избягаме.
Една лятна нощ, от годините, в които медитирах всеки свободен миг, и бях натрупала страшно много опит и техника, усетих, че съм готова за пътешествие извън тялото.
Усетих свистенето, което в началото е шумно и тракащо, колкото повече се повишат вибрациите, накрая е като жужене на комар. И един тунел ме засмука, толкова бързо се движеха и броях времевите пластове, точно на шестия вече е ергията ми почти свърши и трудно преминах, но успях и до озовавам в една стая. Само бюро и телефон от началото на двадесети век. И някакви папки. Много чисто и стерилно. Отново настолна лампа, която беше включена. Вляво светлина от друго помещение се процеждаше през бялото матово стъкло на прозорците. И както бях в стаята и се видях да се рея над едни равни алеи. И мисълта, че и преди съм била тук, но веднъж.
Една сграда вляво от мен, с тъмночервени тухли. Лампите по алеите, като уличните също, всички светеха, макар че беше ден.
И аз знаех, че съм страшно далеч от моето си измерение, толкова далече, на място, което никой не знае. Усещах, знаех и че ако ме усетят, ще ме убият. Или няма да мога да се върна. Тези, които владееха това пространство, да го нарека, не бяха хора, не бяха и извънземни, бяха несъщества, но не бяха и неорганични. Бяха нещо много повече от зловещи.
И изведнъж се озовавам вдясно на сградата, отзад и виждам че и тя е с огромни бели матови стъкла, и видях най-горе, едно малко квадратно прозорче с мрежа, което беше отворено, и се извисих до там и се установих да наблюдавам.
И гледам всичко в плочки, като тези от този последния сън, но всичко е много чисто, стерилно, и пред една врата в широкия коридор, който завиваше вляво, преди завоя имаше врата и пред нея чакаха върволица от хора. Чисто голи, но този път бяха мъже, жени, млади и стари. И влизаха през тази врата и аз хоп след тях, невидима, никой не ме усеща, старая се да не направя някое излишно движение. И се промъкнах през върволицата хора и гледам вляво един параван и на една маса/ бюро някой записва и пропуска хората да минат зад паравана. Аз естествено след тях. И пред мен се откри най-ужасната гледка от всички пътешествия дотогава. Млади жени заставаха пред отворени шкафчета откъдето тракаше силна радиация. Пращеше точно като както пращи детектор при силна радиация. Стоейки така няколко минути на облъчването, те вече с кривяща походка, деформирани се изместваха и освобождаваха мястото за следващите. А в пространството след шкавчетата видях съшити един за друг двама мъже, като сиамски близнаци, но не бяха такива, бяха изкуствено чрез зашиване.
Мъже, жени, с всякакви деформации, изкривени, умиращи, и не издаващи никакъв звук. Човек с тумори по себе си. Разпадащи се тела.
Толкова мъка изпитах, усетих мъката им, безнадеждността им. Но знаех, че това са души на починали хора, затворени там да се мъчат вовеки.
И в този момент паднах от прозорчето, откъдето наблюдавах, произведоха шум, и злите ме засякоха.
После ще продължа. Че почивката свърши.😁

Ужас.
И тези души дали са от Земята?

И каква е целта на това да ги деформират? Да деформират душите?
Душа може ли да се деформира?
Душата не е ли енергия?

Тази дискусия ми напомни за един много добър сериал - Тъмните му материи.
Има там много по темата. Религиозно фентъзи бих го определила. Има си измерения.
Невероятен сериал, отдавна нещо не ме беше разчувствало така.
Рядко се разплаквам, просто те кара да се замислиш. Много добър, много силен.

Мнението на ФБИД… звучи като някой филм на ужасите и не смятам, че оттатък е такова, отказвам да повярвам, че нашият истински дом е кошмари на ужасите.

От всичко, което съм прочела оставам с впечатлението, че наистина всичко е планирано, но нещата излизат извън контрол, защото ние като човешки същества имаме свободна воля и се случва понякога да излезем от предначертания план, който е трябвало да се осъществи още преди да се родим и сме сключили договори. Друг е въпроса обаче, защо наистина нямаме право да си водим собствен живот, без да се чувстваме като марионетки?
Защо всички спомени и цялото ни знание е изтрито? Разбирам, че може би е защото какъв тест ще бъде ако знаеш отговорите, но може би, би било една идея по-лесно човек да асимилира аджеба каква му е ролята тук на тази Земя?
Все пак ако имаме лична мисия, защо масово вървят в един и същ коловоз-ясла, градина, училище, работа, семейство, деца и после бам умираш?
Всички водим един монотонен и сходен начин на живот…

Всички ние сме енергийни същества с тела. Никой не може да има власт над душите ни,освен ако ние не им позволим. Дори ония заблудените,които са останали временно в ниския астрал, като се "осъферясат" ги прибират "горе"..... 😀.

И на мен това ми като филм на ужасите и не искам да помислям, че може да е вярно.
Но гледам да не си слагам капаци.
Ами ако е права?
И истината може би е някъде по средата...

Това, където бях не е "Отатък". Това са души, които не знаят, че са мъртви, и преживяват всеки ден този ужас. Аз го разбрах. После гледах, случайно филм за Аушвиц, беше същата сграда и същите подкастрени ниско алеи, с лампи, светещи през деня.
Менгеле е правел подобни експерименти с хора, но това го прочетох после. Разказвам ви медитация отпреди двайсет години. Вече не медитирам.
Това не беше сън.
Това беше някъде много далеч от нашето време. Много много далеч. Но не беше Отвъд, тези души са затворени там. Прихванати.
Имаше един филм, прихващаха душите на умрелите с една машина. Някакъв квантов похват.