На 5 години в първи клас?

  • 25 104
  • 485
  •   1
Отговори
# 315
  • София
  • Мнения: 803
Ами ние този етап го минахме отдавна. Тест за училищна готовност правиха всички в нашето училище в началото на първи клас - трябваше да нарисуват момиче и нещо супер елементарно беше - общо взето да се види разбират ли какво ги питат и да го направят. Интересно, че дете на наши познати получи обратно теста си със заключение от психолога, че нивото му на училищна готовност не е добро - а вече можеше да пише думи с ръкописни букви. Така че, поредното ала бала...

# 316
  • Мнения: 159
Калъпи. Както се казваше за нещо друго - влизат различно умни, излизат еднакво глупави. Мисля че има доста паралели. Simple Smile
Не се вживявайте много на образованието и оценителите.

# 317
  • Мнения: 50 826
влизат различно умни, излизат еднакво глупави.

Това е просто клише, което хора с определена настройка много харесват. Но не мисля, че е вярно. Който влиза умен си излиза умен, евентуално лошо образован (което не е същото), ако е бил мързелив или му е преподавано грешно.

# 318
  • Мнения: 159
Кои хора или настройка?

Тя шегата е в друг контекст, но пак доста валидна. Хората се влияят много, децата - още повече. Малцина са дебелокожите, които няма да поемат солидна доза оформление.

# 319
  • Мнения: 17 031
Училищната готовност не е дали детето може да чете и пише ръкописни букви и дали смята до 10.
Училищната готовност е чисто психологическа и емоционална - кооперира ли се с други деца, изпълнява ли до край поставените задачи, как разрешава конфликти/ как реагира в конфликтна ситуация, може ли да седи на мястото си 5 часа по 35 минути и да се занимава с това, с което каже учителят, концентрацията му каква, емоционалната стабилност и т.н. С две думи - училищната готовност е емоционалната и психическа зрялост на детето и готовността му да влезе в  следващия етап на развитие - училището. Не забравяйте и, че в училище децата трябва да могат да се обслужват напълно самостоятелно - обличане и събличане, обуване и събуване на обувките, ходене до тоалетна самостоятелно, лична хигиена, самоконтрол - като има храна в себе си да не яде по всяко време...

# 320
  • София
  • Мнения: 803
Много от пишещите във форума са големи поддръжници на "оформлението" и то от невръстна детска възраст.
Обаче аз си мисля, че в нашата по-загубена уж страна повече имаме шанс в някакъв момент да се осъзнаем и да избегнем това "оформление", отколкото в "прехвалени" страни с елитни учебни заведения.

Кои хора или настройка?

Тя шегата е в друг контекст, но пак доста валидна. Хората се влияят много, децата - още повече. Малцина са дебелокожите, които няма да поемат солидна доза оформление.

# 321
  • София
  • Мнения: 19 926
Ок, така е мама Ру, но ако едно дете И в емоционален аспект е зряло, и се справя самостоятелно с  описаните от теб неща, и  се  държи като ученик, какъв е проблемът да е на 6 в 1 клас? Никой от нас не знае какво е детето на  потребителя. За пореден път в годините ще кажа, че дъщеря ми тръгна на училище на точно 6. Предостатъчно скептици имаше и тогава,  агресивни форумки също, които й предричаха бъдеще  с трайно загубени заради родителите интерес и мотивация за учене и най-вече с посредствена реализация след гимназията. Ми не познаха.. Та е най-добре  човек да изрази мнение  по въпроса, докато родителите още се колебаят, да се аргументира защо е за или против и толкоз. Но детето е вече ученик, няма връщане назад и само времето ще покаже дали  взетото решение е  било правилно. Стискам палци на автора след доста години да каже същото, което аз  мога да кажа спокойно с  ръка на сърцето - не сгрешихме.Самото дете също никога не ни е нападало за направения избор.

Последна редакция: пн, 04 ное 2024, 17:44 от Просто русалка

# 322
  • Мнения: 159
Обаче аз си мисля, че в нашата по-загубена уж страна повече имаме шанс в някакъв момент да се осъзнаем и да избегнем това "оформление", отколкото в "прехвалени" страни с елитни учебни заведения.
Не е изключено да има нещо такова, да.
Докато ни вкарат задължителни часове по LGBTQ ограмотяване.

# 323
  • Мнения: 394
Авторът не спомена нищо за това как съучениците възприемат детето. Има ли си приятели например?  Иначе нека да сподели опита си. На мен лично ми е интересно, при все че продължавам да смятам за безсмислено да пускаш дете по-рано на училище или пък да прескача класове. Вероятно защото изхождам от опита с училището на сина ми, където изискванията и за учене, и за дисциплина често надминават дори моите, а аз определено държа много строго и изисквам много.
Да, това беше едно от нещата за което се безпокояхме.

Но, слава богу - напразно. Въпреки, че е най-малкият и в класа има деца, които са почти с 2г по-големи, не е изолиран. Като сме го вземали си играе с другите деца. Те го познават по име, търсят контакт с него. Има и много добър приятел с когото са неразделни. Всъщност, бяха неразделни, но учителката ги раздели да седят на различни чинове защото прекалено добре общуваха (дори и в час).

То, всъщност, е до детето. Той е комуникативен, екстроверт, с чувство за хумор (доколкото 5-годишен може да го прояви). Той с лекота става център на компания без да му коства усилия. Батко му е интроверт и не знам как би му се отразило. Но баткото тръгна 5-годишен на училище просто защото това бе нормално за страната в която живееше тогава и съучениците му бяха връстници. И за двете деца тръгването на училище имаше благоприятен ефект. Баткото започна да развива социални умения. А по-малкият започна по-бързо да съзрява попадайки в училищна среда и то на деца по-големи от него.

ПУК е задължителен. Как го приеха в първи клас без да е минало ПУК?

Явно не е. Детето премина от 3 група в държавна ДГ в Първи клас в държавно училище. Не сме ползвали никакви фокуси - всичко си беше по каналния ред. Единствената разлика бе, че трябваше да уведомим ДГ да ни издадат свидетелството за завършено предучилищно образование.

По принцип в закона ясно е посочено, че дете може да бъде записано в Първи клас в годината когато навършва 6г. Просто синът ни е роден през декември и затова още не ги е навършил.

Последна редакция: вт, 05 ное 2024, 09:52 от N_ik

# 324
  • Мнения: 9 987
И тримата ми сина тръгнаха на училище на 6(в чужбина) и успешно приравниха в Бг, като образователното им ниво правеше впечатление на всички. Разликите се появиха в пубертета и особено след 10 клас, на ниво тийн общество, когато просто се отбелязват разлики в съзряването. Видимо проблеми нямаше, но особено както момчетата емоционално и организационно съзряват по-бавно, се появиха някакви дреболии - за нас дреболии, за тях не. Гаджета, шофьорски курсове, документи, легално алкохол и клубове, следване в чужбина, такива неща.

# 325
  • София
  • Мнения: 15 166
Писах и по-рано в темата за моят син – учеше във френско училище, първи клас е на 6 там. Той е роден в края на годината, а повечето деца там, по някаква случайност, бяха в началото. Имаше и доволно повтаряли или записани с другия набор, та все с по една-две години по-големи. От две години е в българска гимназия, съучениците му вече ще стават на 19, а той още е на 16. Дали, защото е двуметров и по-интелигентен, дали защото е екстроверт, но точно с възрастта не е имал проблеми. Просто е до дете, според мен.

Радвам се, че детето на автора си има приятелчета, то в училище това е най-важното. Отхвърлените и самотни деца и не се учат добре, защото страдат.

# 326
  • Мнения: 394
Писах и по-рано в темата за моят син – учеше във френско училище, първи клас е на 6 там. Той е роден в края на годината, а повечето деца там, по някаква случайност, бяха в началото. Имаше и доволно повтаряли или записани с другия набор, та все с по една-две години по-големи. От две години е в българска гимназия, съучениците му вече ще стават на 19, а той още е на 16. Дали, защото е двуметров и по-интелигентен, дали защото е екстроверт, но точно с възрастта не е имал проблеми. Просто е до дете, според мен.

Радвам се, че детето на автора си има приятелчета, то в училище това е най-важното. Отхвърлените и самотни деца и не се учат добре, защото страдат.

Ако синът ни беше на 6 нямаше да се замислям (и поствам тук). Аз съм роден през социализма и още тогава имах съученици, които бяха тръгнали на 6г на училище. Не съм забелязал проблеми у тях.  Моето безпокойство бе защото синът ни още не е навършил 6г, но, слава богу, до момента не е проблем.

# 327
  • София
  • Мнения: 15 166


Ако синът ни беше на 6 нямаше да се замислям и поствам тук. Аз съм роден през социализма и още тогава имах съученици, които бяха тръгнали на 6г на училище. Не съм забелязал проблеми у тях.  Моето безпокойство бе защото синът ни още не е навършил 6г, но, слава богу, до момента не е проблем.
И моят не беше на 6, нали това казвам. Но беше в българска предучилищна и във френското отиде директно във втори клас. Никога не е бил първи клас.

# 328
  • Мнения: 159
Ако синът ни беше на 6 нямаше да се замислям (и поствам тук). Аз съм роден през социализма и още тогава имах съученици, които бяха тръгнали на 6г на училище. Не съм забелязал проблеми у тях.  Моето безпокойство бе защото синът ни още не е навършил 6г, но, слава богу, до момента не е проблем.
Аз съм плод на тръгване на 6 години в соца, и то по съвсем лично желание. С всичките особености на тогавашните училища и възпитание, за които по-младите читатели тук може и да не се досещат. Затова и си позволявам да споделям мнение тук.
Питаха ме искам ли, казах че естествено искам, без да се замислям дори. Преди това не е имало опция, ходеше се на ДГ независимо от желанието. Изобщо сигурно това е бил от много редките моменти да имам шанс за избор на каквото и да е. Simple Smile
Единствен "минус" че в първи клас ние "по-малките" трябваше да спим следобед, дотам. От втори нататък не е имало никакво делене по този признак, нито пък си е личало кой кога е тръгнал.
Училище свърших на 17 години и почнах ВУЗ, и пак не съм видял липси - напротив, само плюсове. Ако ме бяха забавили с ПУК ("нула" и викаха тогава) или допълнителен клас в гимназията, щях само да оглупея допълнително. Всичкото време прекарано в училище беше с изключително ниска ефективност и предимно досада, но тук вече има намесени и локалните особености.
Та не е до рано или късно, а до какво е по-полезно за индивида с наличните опции. Някои имат нужда от малко повече предизвикателство, други от по-малко, докато почнат сами да се осъзнават и си балансират индивидуалното темпо и цели. И избързването, и закъсняването си имат деструктивните последици.

Частично свързано, нещо което често отбелязвам, е че децата в тези години имат нужда от сън и свободно лично време. Изкарването на почти цял ден в ПУК и 1ви до 4-ти клас, това на което се викаше "занималня" в архаичните години, ме ужасява. Верно, че повечето семейства нямат избор, ама поне тези с избор - обмислете го добре.

# 329
  • Мнения: 1 435
Аз съм от тези, които имаха избор дали детето им да ходи на занималня или не. Дядо й е пенсиониран учител, живее на 300 метра от нас, имаше желание да се занимава с нея и щеше да я подготвя по-добре с уроците, в сравнение с 22 деца с една госпожа. Но тя обожаваше занималнята, в броени случаи, когато се е виждала болна на учителките и са се обаждали да я вземем, цял следобяд е страдала за децата. Също се сърдеше в първи и втори клас, когато я прибирахме, че ходим прекалено рано. Може би , защото е само дете, а до пубертета обожаваше да е с деца. Иначе и на нея в първи клас й се доспиваше на обяд, казвала ми е, че след обяда са си полягали на чинчетата. Имаше една съученичка, майка й не работеше и си я вземаше на обяд да учи с нея. Беше отличничката на класа, но беше нещастна, нон стоп мрънкаше за занималня. И в четвърти клас сама се записа и техните не можаха да я спрат. И вече не беше отличничка, а някъде по средата. И мен са ме спирали от занималня " с връзки", през комунизма целодневното обучение беше задължително. Никой не ме е питал, искам ли, не искам ли. От към навици за учене беше по-добре безспорно, но дълги години мислех, че съм пропуснала нещо от детството си. Със желанията на моето дете се съобразявам може би прекалено много, което също може би е грешка.

Последна редакция: вт, 05 ное 2024, 11:21 от lyatno vreme

Общи условия

Активация на акаунт