На 5 години в първи клас?

За почивката и свободното време на децата до 4 клас съм абсолютно съгласна (без спане следобед  може би). От висене по цял ден в училище на тази възраст има само вреди. Добре, че ние можехме да си позволим взимане на детето на обяд. Но в последните години освен в частните училища и в държавните се въвежда целодневно обучение в тази възраст и следобед им слагат част от часовете по задължителната програма. По този начин те принуждават детето да стои цял ден в училище, все едно е в офис на работа - страшна простотия.

AlphaCentauri, времената, за които говориш шестгодишните тръгваха с други шестгодишни. Имаше разделение - родените от средата на годината до края са седемгодишни, а следващата година до средата тръгват пак , но в клас само с шестгодишни. И, да, спяха следобед в училище.

Според мен е било според случая. Родена съм юни и съм тръгнала на училище на 6 години, през 1985 г. В класа бях най-малката и имах шестгодишни съученици, например родени 2-3 месеца по-рано от мен или пък декември предходната година, но имах и съученици, започнали на седем години и 7-8 месеца, родени в началото на предходната година. Разликата между мен и тях беше година и половина, което на тази възраст е доста.

Важното е, че детето на автора се чувства добре. Останалото ще го редят в движение.

@Soul Free При нас нямаше очевидно разделение, някаква част в паралелката бяхме 6-годишни, но дали сме имали и една трета. Единствено че бяхме локализирани в една паралелка, заради онова спане в 1-ви клас. Останалите от класа нямаха избор, ама те сякаш спяха и повече от нас.

Nedinka също потвърждава. Няма шанс да сглобят цяла паралелка, затова правят следващото разумно.

То и сега сякаш има нещо подобно. За детето не можах да се преборя да прескочи ПУК, но пък май паралелката дали е със занималня или не се определя от родителските желания, в някои училища. И желаещи за без занималня не са много, по липса на възможност.

От моето време не помня занималнята да е била задължителна, никога не съм стъпвал. Някаква групичка деца си тръгвахме след занятията, други оставаха.

В училището на дъщерята имаха занималня, но не беше задължителна за всички деца, на желаещите родителите попълваха заявления в края на предходната учебна година (за първи клас при записването). Всички деца искаха да ходят, освен, че им беше по-лесно и занимателно да учат в група, имаха и много време за игри и занимания по интереси. Научиха ги на игрите от моето детство - пускам-пускам кърпичка, кральо-портальо и други. Шиели са и гоблени момичетата и какво ли не измисляха, незадължително, на който каквото му е интересно. По два три месеца се готвеха за представление, което изнасяха на родителите в края на годината. Не ходеха само децата със СОП и детето, което техните не го пускаха. В пети клас занималнята стана една група на два класа и пак имаше много желаещи деца. Исках да спра дъщеря ми, едно, че бях на мнение, че е добре вече да свиква да учи сама, второ беше времето на ковид и ме беше страх да не се заразяват. Но тя каза, че на занималнята й е най-любимата госпожа, щяла да й липсва. От пети клас вече не учеха толкова подробно, само домашните си пишеха и после си говореха. Чак към края на седми клас на дъщеря ми й писна занималнята, защото смениха любимата й учителка и за една година се смениха нови три. Но пък там ги готвеха за матурите. В общи линии във всички училища в моя град е така, незадължителни занимални, но с места за всички желаещи деца. Не одобрявам нито задължителна занималня, нито пък да няма места за всички, желаещи.

Точно така беше - втората половина на годината тръгваха заедно с първата половина на следващата. И при мен, и при сестра ми беше така, горе-долу по времето на Nedinka. Ние сме тръгнали на по 6 години, като сестра ми е юни и беше от най-малките. За нея имаше възможност за отлагане, но пък нямаше места в детските градини. Имаше и по-големи, но бяха по-скоро изключение - по 1, най-много 2 деца в клас - и определено се усещаше разликата.

Забелязвам някои сходства в подхода към образователната система.

Аз изкарах основното си образование в "руско" училище в сравнително голям провинциален град. Част от децата там бяха от смесени бракове, а в бившия СССР започваха училище на 6 (и завършваха на 17), та затова имаше и деца, които бяха тръгнали на 6г.

Другото е, че в местната МГ имаше по същото време много инициативен директор. Имаше някакви контакти в МОН и правеше изключителни неща за училището. Направи първата компютърна зала в училище в далечната 1984. Не знам дали СМГ е имала такава по същото време. Започна образователни експерименти, които нямаха еквивалент в БГ - местната МГ започна експериментален прием след 4-ти клас и 5-ти клас. Това се възприе и другаде едва 30-тина години по-късно.  Създаде паралелка "изпреварващо обучение" - децата влизаха след 4-ти клас и завършваха средно образование на 16г. Това май не се възприе никъде. А мои познати минаха през такива паралелки и не съжаляват. Също, на практика, направи от местната МГ Английска ЕГ защото въведе подготвителна година в 8-ми клас с хорариум за английския, който бе близък до този на местната ЕГ. На практика обезсмисли кандидатстването в Английска ЕГ. И всичко това в средата на 80-те. Тоест, говорим не за някакви модерни авангардни идеи внос от Запад, а за архивно, пожълтяло от времето, минало от соца в БГ.

И ако тогава (преди 40 години) тези неща работеха по време когато нямаше интернет и не се пътуваше на Запад  не виждам защо сега да не могат да работят.

После, в средата на 90-те самият аз емигрирах и прекарах почти четвърт век извън БГ и с очите си видях, че това, което у нас се приема като "природно правило" (децата да започват училище на 7г) в повечето страни не се прилага.

Но, аз се отклоних. Какво имах предвид като казах, че забелязвам някои сходства?

Това, че образованието следва да е адаптирано към индивидуалните потребности. Тези правила (че училището трябва да се започва на 7,6 или 5г и, че трябва да трае 12г) са просто резултат от стремеж да се унифицира системата на образование за да може да да се облегчи управлението и, а не защото конкретното правило е най-добро за всяко дете. Тъй-като съм преминал през различни образователни системи (български и чужди) стигнах до извода, че съвършена система няма - всяка има своите кусури. И, че основният кусур е неизбежен и е резултат именно от стремежа към унифициране - а той е неизбежен навсякъде. Затова, колкото по-малко време детето прекарва в тази стандартизирана система, толкова по-добре. Толкова повече време ще има да следва своите собствени индивидуални интереси. Марк Твен го е казал преди почти 150г - че не е добре да оставиш образователната система да ти пречи да се обучаваш (перифразирам). Защото образование и обучение не е едно и също. Образователната система не винаги обучава. В по-нови времена Пол Греъм дори наподобява училището на затвор (има предвид американското, но това важи в още по-голяма степен за българското). Според мен, училищната система все пак е важна заради социалните умения, които развива защото това е отчасти подготовка за професионалния живот. Но, колкото по-малко време едно дете прекара в тази стандартизирана система толкова по-добре за него. Та от там и желанието да съкратя на сина си престоя му в нея. Но, да, всичко е индивидуално. И което е добро за него може да не е добро за друго дете.

@N_ik Съгласен съм с всичко написано по-горе, напълно покрива мирогледа ми. Експерименти имаше, ама аз бях от достатъчно малко провинциално градче, че да съм извън полезрението. После се появиха Сендовите набори, накрая тестовете почнаха да се прокрадват - хубаво че е имало и позитивни експерименти. Бях загубил всякаква връзка с образователната система, докато не се наложи да я гледам пак като родител - и естествено, доста променена.

Хаха, не помня дали съм го чувал това, но явно не сме сами.
Борим се колкото можем, и така.

И така, първата учебна година на сина ни в голямата си част вече мина и затова мога да "тегля чертата":

Да пуснем детето по-рано на училище се оказа много добро решение. Първия месец-два то се сблъскваше с трудности заради рязката промяна от 3-та група ДГ директно в Първи клас и то с деца, които са 1-2 години по-големи от него, но след това "дръпна напред".

Детето видимо "съзря". Очевидно е, че контактът му с по-големи деца оказва своето влияние. Стана доста по-организиран и дисциплиниран. Може би така или иначе това щеше да се случи, но се случи по-бързо, буквално за няколко седмици.

Не е без значение, че класът е много добър - децата го възприемат добре. Също, училището се слави с желязна дисциплина, което в днешно време е рядкост. Всякакви отклонения от дисциплината се пресичат много решително - родители се викат веднага в училище. Това касаеше и нас. Родителите на почти половината клас под строй се явявахме в училище през първите няколко седмици да ни трият сол на главата за едно или друго дисциплинарно провинение. Явно е тактика "да набият чемберите" на родителите още в началото за да вкарат целия клас в "коловоза". Благодарение на репутацията си училището няма проблем да го прави - знае се, че има много повече кандидати от места. Личните срещи с класната са много учтиви. Деликатно, но много ясно се казва, че училището ще спазва своите правила без изключения и на който не му харесва "свят широк".

Казвам го защото тази дисциплина може и да е една от причините синът ни да се впише добре. Училището веднага пресича тормоз на един ученик над друг независимо дали е вербален или физически. А това е важно ако детето е е по-малко (и на възраст и на ръст) от съучениците си.

Ако някой друг реши да подходи по същия начин бих дал съвет за подход за който ние не се досетихме:

За адаптацията на детето е по-добре да се прескочи не 4-та група на ДГ (както направихме ние), а 2-ра или 3-та. Това ни го подсказа (пост-фактум) учителката на сина ни от държавната ДГ. Тя спомена, че ДГ са, като цяло, гъвкави и е достатъчно да обясните, че смятате да пускате детето по-рано на училище и могат да го преместят от 1-ва група директно в 3-та или от 2-ра в 4-та. Ако ще се прескача група в ДГ по-добре е да е по-ранна, а не 4-та.

Желая успех на тези, които решат да го правят!

Съжалявам, но прочетох само първото изречение. Без значение как се справя  в училище, сте ограбили една година от детството му.

Две години са си две години. Все някога момчетата ще се сбият, няма как винаги да го пазите. Ваша работа щом искате синът ви е да е най-уязвимият.

Чаках дъщеря ми да порасне, да стане зрял човек, да  си поеме по собствения личен и професионален път, че да й задам  този  "екзистенциален" въпрос с ограбеното детство. Понеже аз като родител нямах основание да смятам, че  с нещо сме я  ощетили. Отговорът й беше "Нищо не сте ми отнели... Във всеки един момент от тези 12 учебни години  се чувствах на мястото си и с нищо по-различна от децата, които бяха с една/една и половина/някой даже и с почти две по-големи от мен". Тоест не го казвам аз това,  а  потенциално "ощетената". И въобще не  визирах в питането си към нея учене и справяне  (  с тях е нямала проблем никога),  интересуваха ме  нагласите/мнението й за  това колко лесна/трудна е социализацията и адаптацията сред по-големи,  за това дали й е липсвало време за   игра и други занимания, нямащи нищо общо с учене.Та нека не генерализираме с това ограбване.. Редица фактори оказват влияние, най-вече това  емоционално колко е  зряло/готово за училище едно дете, а не дали просто може да пише и чете.

Изключително досадно 🤷‍♀️

Благодаря на автора, че се върна да сподели опита си. За мен темата е интересна, защото моята дъщеря тръгна на училище в чужбина на 5г.11м. и ѝ предстои да продължи трети клас в България. В момента учи по две системи - българска и международна, справя се чудесно и с двете.

Радвам се, че детето на автора се чувства добре като ученик.

Ей айде сега... Моят вече е студент и работи (ранно тръгнал, момче). Никаква драма и никакво "ограбване на детството" няма .. даже наскоро каза, че ми е благодарен, че е приключил година по-рано, а не тепърва матури и още училище като приятелите му..
Никога не се е сбивал, нито са го били ..