Любовен месец пак настана - СЕПТЕМВРИЙКАТА е влюбена във двама

Привет, мили момичета!

С поздравления на всички празнуващи и пожелание за оздравяване на всички болни!

Накратко - среща няма да пропусна!!! Там съм на 23и! Много благодаря на всички ви, че сте помислили и за нас!

Целувки и до скоро! 

dennis, мисля, че не си ме разбрала правилно. Разбира се, че е от жизнено важно значение да показваш и да разрешаваш, най-вече, на детето да се докосва до различни материи. Така се развиват сензорите. Книжки е имала като бебе Мими, сега има и Василена. Жизнено важно е и да им се говори, нали така ще научат езика? Няма лошо да вижда гърненцето, проходилката, да ги пипа и разглежда. Мисълта ми е, че той не осъзнава още нуждите си, не умее да контролира самият процес на стискане, няма го рефлекса. И всичко, което се случва в гърнето на тази възраст е чиста случайност. Има време да опознаят света. Хубаво е да става постепенно, защото информацията струпана на веднъж изморява. И няма смисъл да спорим (моята цел не беше тази, аз съм доста добронамерен човек), защото съм на мнение, че всяка майка сама решава как да си гледа детето и никой няма право да и се бърка. Извинявай, ако съм те засегнала с нещо, просто споделих мнение като човек минал веднъж по този път.
А иначе Алина е права, че когато детенцето е готово, рефлекса му за стискане се е развил, много бързо се научават. Отнема не повече от седмица-две. Аз направих грешка като слагах Мими на гърне още от навършването и на 1 година. Научи се чак на 2г. Костваше ми цяла година. А една от мамите, с които излизахме изпрати малката на ясли на 2г. с памперс и там я научиха точно за една седмица на гърне. Просто детето вече е било готово.
dennis, irinii, извинявайте! 

ей марианче, какви са тези извинения , мила??? Никого не си засегнала с нищо Нали си бърборим, кой как ги вижда нещата. Даже мисля, че възгледите ни не си противоречат, а напротив допълват се: Помагаме на децата да се интегрират в новия за тях свят, да го опознаят,да повярват, че всичко е възможн ои достъпно и за тях, да се заинтересуват  и да усвоят нужните им умения, но това става на 100% едва когато те самите са готови! 

mari_anka   Моля те!Тук няма спор и обида и причина за извинение.Съвсем добре съм те разбрала и съм съгласна,че е неосъзнато каквото правят.Споделих моите собствени мотиви които ме карат да правя тези стъпки.Като чета сме на едно мнение.Спокойно мила 

Eй, момичета,едва ви изчетох !
Толкова е хубаво,когато човек е с хората,които обича всеки ден,а особено пък по празници !радвам се за всички,които са отбелязали Св. валентин, а да не загърбваме и Трифон Зарезан !Ние си бяхме вкъщи само тримката,хапнахме, чукнахме се с по едно питие(Някой и с малко повече - е не аз де )Съвсем обикновена вечер,но както казах,когато си с любимите си хора,си щастлив независимо къде!Странно беше, че мъжът ми подари подарък на бебето, а за мен цветенца, но пък те бяха прекрасни,а и той си е влюбен в нея !
за първата ни среща: беше в магазин за авточасти и се влюбих в него в мига, в който го видях !После се оказа,че си има приятелка , но някакси още тогава знаех,че  той ще е моя мъж, бащата на моите деца и човека,с който ще вървя напред по пътя на живота!Слава Богу чувствата и желанията ми са били взаимни.....Обичам го ужасно много,такъв какъвто е( макар понякога да ме ядосва )

здравейте

Стес, радвам се да разбера, че момченцето ти е по-добре, и че си по-спокойна и отпочинала, абе друго си е да се намеси мама:) Нашата шарка е разгара си, опъпчил се е целия, но инче пу-пу е много добре. Може да се ужасите сега от думите ми, но имате ли възможност да заразите бебетата, заразявайте ги... наслушах се и се нагледах на много варицелни истории, и наистина най-леко ги карат бебетата... така че заповядайте на гости:)

За гърнето... ами ако става въпрос за научаване Ичи се научи за 3 дни, включително и нощния памперс на 2,5г., а по стечение на обсоятелствата имаме гърне от както се е родил, и съм го слагала, за да знае, че има такова нещо, но той се ужасяваше... така че разбирам и двете страни, просто марианка иска да каже, да не се тревожите излишно, ако не стане бързо, и че си има отключващ момент. Въпреки, че аз съм сигурна, че заинатиш ли се става и много по-рано, нашите майки как са ни научавали (те за това сега така ни освиркват и критикуват, майка ми се ужасяваше, че щял да я продаде, така говори, но за тоалетна не си казва), но аз не виждам смисъл.

А за килограмите, мами знаете си че нямате причини за притеснения. Аз самата съм била много злоядо дете и майка ми ме е гонила и хранила с часове, и в родата и махалата я знаят. Пък сега да ме видите как си папкам всичко и каква кобила съм станала:) И аз от малка си знам, че така с моите деца няма да правя. И Ичи на година бе около 8 кг, на две около 9,500кг, на две и половина вече е минал 10 но аз го следя не колко папа, а как му се отразява това... ами супер си е пу-пу...

Денис, благодаря за Ичи. Ех, като се замисля... Всички знаем каква магия са тези дечица, раждането, малкото съвършенно човече, агуу, обръщане, срички, думички, лазене, прохождане, осъзната преградка, мамо обичам те, повтаря думи и изрази като папагалче и т.н. и т.н., и му се радваш за всяко първо нещо... и когато това папагалче започне и да ти разсъждава... е вече не само му се радваш, но и се втрещаваме с тати  някои от вас приемат че едно дете на две и половина си ги може тези неща и сигурно така, но за майка му това са уникални моменти... абе кво ли съм седна да рзмишлявам, който още не е ще мине мнооогооо скоро от там:)

Ех, Ирини, така ни зареди всички с емоциите ти около татоо-то ти, супер, повечко положителни емоции:) хареса ми, но да си призная си го представях по-малко и деликатно (надявам се да не ми се обидиш)

Здравейте мамчета,
Фибичка- страхотно ме разчуства с твоя постинг- мислите ти за любовта и стихотворението след тях!
Моето тату- много, много адреналин и положителни емоции. Но най-хубавите емоции за мен не бяха от това, че на "дърти години се вдетинявам и откачам", както казва майка ми, а че заедно с най-близките ми хора- моите дружки, правя нещо щуро- сякаш сме някакво тайно братство и споделяме нещо невероятно лично само между нас си, което ни свързва още повече. Ирини, въпреки лошото време, бе дошла със Спаси и кумата си, за да ни държат ръцете.
Аз от години се самонавивам за тату- нещо нежно, като цвете, тънко и издължено върху плешката, стилно, да стои едва ли не като екстравагантно бижу. Така и не го намерих в каталозите и в нета (не че съм разгледала всичко). И така днес рових, гледах .... исках татуировката "сама да си ме извика"- като я видя да почуствам, че това е тя- тази, която ще стои върху тялото ми. Не я намерих и накрая не събрах смелост за плешката, та реших и аз (а и другата мацка) да си татуирам също врата. Пак рових и когато вече се вкиснах, че не си харесвам нищо, ненадейно от цял лист с йероглифи- различни символи, един ми привлече зрението като магнит. Оказа се, че е символа "Любов". Реших, че по-прекрасно от това за мен няма и ако съм обичана и обичам всичко останало е без значение.
Докато трае татуирането мога да кажа, че усещах леки иглички- като затопляне и изтръпване, но не и болка. А усещането след това е леко пулсиране и топлина- сякаш съм се намазала с гел за схващания- тигрова мас или нещо подобно.

Това все едно е писано за мен, по-точно за моя голeмия, който беше на 2г. и 3мес.,когато тръгна на ясла. Тогава аз започнах работа и той милия се скъса да боледува, а аз бях обещала, че няма да отсъствам от работа само и само да ме вземат.  
 Между другото нямах търпение да започне да върви и като тръгна, едно търчане след него беше.    
 Сега смятам да карам по-спокойно. И децата няма да останат ненаучени и работата няма да избага. Последното е към тези, които се двоумят относно работата. Е, всеки сам решава за себе си, а и много зависи от естеството на работата.
 
 Лулова, страхотен избор, преди седмица разглеждах  едни свещи с иероглифи, имаше и с такъв и много ми хареса.

 Лека нощ.  

Добър вечер/ Добро утро!

Приспах най-сетне малката и сядам да отговарям на въпросите от лексикона  Напоследък, съвсем разбираемо, обръщам повече внимание на бебка и тези въпроси ме накараха да си спомня с умиление за времето когато мъжът ми беше половинка, а не третинка, както е сега. Освен това сме в критичната трета година от връзката, когато "чешмата в кухнята почва да капе", както е казал поетът.

1. Кое е нещото което най-много харесвате у вашата половинка и ви накара да пожелаете да бъдете семейство? Неговата спонтанност и откровеност и бързината с която поиска да бъдем заедно.

2.   Кое е най-незабравимото и романтично  и щуро нещо което сте правили заедно с половинката си? Спомням си няколко: приготвянето на вечеря на плажа посред нощ на една изхвърлена от морето скара на фона на изцъклена нежна луна; 2-дневно пребиваване в Родопите на палатка по време на почти непрекъснат дъжд (това не беше баш романтично); слизането по едни почти вертикални скали на Камен Бряг (щуро за моите представи).

3.   Какво си помислихте когато за първи път видяхте половинката си? Нищо не си помислих, само почувствах приятния гъдел на влюбването.

Фиби4ка, мерси за стихотворението!

Аиде, до скоро. Аз съм "за" срещата офлайн на 23-ти или когато решите. По принцип имам ангажимент на 23-ти следобед, но ще гледам да се вместя.

Здравейте !
Днес времето беше неприятно,за разлика от вчера,но се поразходихме с бебето,после и без него понеже започна да роси,ама пък друго си е на чист въздух.Купих си околоочно кремче и серум-вече имам малко бръчици около очите,много се смея и гримасничих като малка и незнам дали има врзъка или ми е такава кожата.Много ме е страх от тия бръчки,а и че вече преминах 30 год,след 20 дена ставам на 32 .Ама пък хич не се чувствам по-зряла или кой знае колко помъдряла

Одеве гледахме много романтичен филм на Dvd-"Къща край езерото",направо си беше тамън за периода около 14-ти февруари
Ние прекарахме добре празника,в едно любимо заведение,сутринта се събудих с цветя в стаята-рози и любимите ми фрезии,аз пък бях украсила работното кътче на мъжа ми със сърчица и той много се зарадва Въобще хубаво беше!

Я да попитам за проходилките,нещо взех и аз да се навивам,макар че къде ли ще я слагаме и нея,само тя липсва сред столчета за хранене,шезлонги и килимчета-с и без активни гимнастики Защо има противоречеви мнения за тези проходилки??Още не съм разровила да прочета по въпроса.
Това е,лека нощ и приятна събота и неделя 

Добро утро, момичета и бебчета! Аз нямах два дни нет и съвсем не мога да ви изчета, но ще наваксам!
Днес си нямаме празнуващи човечета, но утре ...
Благодаря за честитките и пожеланията за месечинката ни вчера и ви поднасям по едно сутрешно  кафе:
 
Vergin, и ние ви изпращаме прегръдки и целувки  . При нас положението е обратно на вашето, взех сериозно да се притеснявам, качили сме 1200г и сме порастнали с 2см , Никинце е 9 кг и е висок 70,5см. Докога ще качва така това дете? Луда работа! Преминахме на 5-кратно хапване през деня. Лекарката ни каза да заместим изцяло обедно хранене със зеленчуково пюре (все още сме на половин малко бурканче), а следобед с кисел (с това си мисля да поизчакам до другия месец). Слава богу нямаме признаци на рахит. Все още не се обръщаме сами, а с малко помощ. Но иначе не спира да рита и си вдига дупето, правейки мост, пълзи по гръб, много е смешен. Голям кеф му прави и да пръцка с устни с и без езиче между тях. Представям си, ако го направи с пълна с пюре уста.
Като заговорих за пюре, та оня ден на 15.02 нямах време да му приготва домашно и му купих картоф с морков на Хип. Голямо мръщене и плюене падна и съответно не му и предложих повече, а иначе домашно такова харесва, пита за още. Явно ще се наложи да си му ги правя.
А относно злоядите деца и ние със съпруга  ми сме били от такива, но виж при Никито го няма този проблем. Яде си човека , качва си яко и това е положението.
Irinii, Lulova, страхотни сте. Чак ви завиждам за приятелството на четирите  .Браво за татуировките.

Весел и усмихнат ден напук на намръщеното време!

Аз като дърта клюкарка ама нали надничам и тук да ви следя та на въпроса...разбрах какво значи символа на Лулова ама не виждам снимка и видях снимката на Иринито ама не разбрах какво значи нейния символ Ей ще умра от клюка някой ден

П.П извинявам се все пак за писането в темата но с Ирини преживяхме много и следя изкъсо появата и развитието на Спаси с голяма лИбоФ та Ири може и на лични 

Добро утро, милички!

Аз вчера не бях въобще в кондиция - малката се беше превърнала в зверче, което постоянно хленчи и плаче.. така и не разбрах какво й беше, но направо ме изтощи  надявам се днес да е по - добре - поне за сега се  е заиграла в люлката, та да видим до кога 

Лулова, честито тату, чакаме снимка и от теб!

ее.....толкова беше моето спокойствие - почна се 

Пожелавам ви приятен ден!

Добро утро, момичета!
Не мога да повярвам, че днес си нямаме минирожденници . Интересна работа, как сме го пропуснали този ден
marys, благодаря за кафето, че DVV нещо се губи тези дни и няма кой да ни приготвя такова, а аз без него не мога да започна деня си
Vessselka,  и мен ме гони една параноя за бръчките... Все кремове купувам, но май си е време да посетя козметик за целта. Добре, че кожата на лицето ми е мазна и по-трудно се образуват бръчки, защото и аз съм все ухилена.
fibi4ka, наистина прекрасно стихотворение. Благодаря ти!   Мисля да си го препиша и аз.
Лулова, честито ти тату! Да си го носиш със здраве , както казват хората. Избрала си страхотен символ! Да, наистина, и аз като Хера ще умра от любопитство какво ли значи символа на irinii? Довечера няма да мога да спя от любопитство, ако днес не си каже.
Момичета, като ви слушам как разказвате за изживяванията си покрай татуирането, и на мен така ми се преиска... Реших да питам мъжа ми какво мисли по въпроса. А той без капчица ентусиазъм ми каза, че ако толкова много искам да си направя, ама един ден сигурно съм щяла да съжалявам и как съм щяла да я махам. Направо ме уби от всякъде. Нали ви разправям, че си пада малко старомоден (май не намерих точната дума). Ама, престраша ли се, хич няма да го питам.
Щастливка, ти наистина си една истинска щастливка с твоя сладък Ичи. Да се оправя по-бързо, милото. Бих ти дошла на гости с удоволствие, но километри ни делят, че моята кака не е карала още шарка, а след 3м. става на 5 г. и се притеснявам чак. Радвай се на сладките разсъждения на Ичи, сигурна съм, че няма по-голямо удоволствие от това (макар, че никога не съм го изпитала ). Наскоро тук във форума бяха пуснали тема "Как се справяте с малките защотковци?" Там момичетата се оплакваха от вечното питане на своите дечица. Включих се, за да им кажа колко щастливи трябва да са от този факт и да им отговарят с радост и търпение. Защото има и по-страшни неща, като, например, обратния вариант (Мими). А вчера с една приятелка си разхождаме децата с количките и нейната 5-годишна дъщеря беше с нас. Като я слушах как говори като голям човек, как разсъждава, как ни разсмива, казах на глас: "Е-ех, как искам и моята Мими така да говори..." Извинявам се, че доста често ви се оплаквам май, от този си проблем, но от време на време ми става много мъчно. А си нямам на кого да си поплача. Родата на мъжа ми не ме разбира, той самият като ме види отчаяна, много ми се кара, а моите близки хора са далече, далече... Добре, че ви има. Благодаря ви!  
irinii, dennis  
Приятен ден и много усмивки да раздавате днес!  

отпивайки от ароматното кафе на мерис ви казвам добрютро!  
Без кафето утрото нямаше да е толкова добро предвид 3разовото ни кърмене тази нощ, но както и да е...
Хери, моето таттоо символизира вечността, името на съпруга ми и вплетен моя инициал. И аз си ви следя със Слави, мацка.  
Веселка, за околоочния контур - трябва си! Аз още нямам 30, но от 3-4 години си ползвам качествен такъв /знам, че с очите не бива да има компромиси по отношение козметиката/. Най-важна е превенцията, защото ролята на кремчетата е забавяне процеса на стареене, а не премахване на бръчките. Така че чудесно си се погрижила за себе си   За проходилките - противоречивите мнения се дължат преди всичко на факта, че за всяко нещо има противоречиви мения /биберони, кърмене, захранване и т.н./ Някои жени твърдят, че на теория покрай проходилката детето се учи д аси приплъзгва краката, а не да ги повдига и да стъпва стабилно, заради което прохождали по-трудно. Но досега не съм прочела нито 1 мнение н амайка, която казва:"заради проходилката детето ми проходи по-трудно". Напротив - всички са доволни от факат, че детето е доволно и никой не се е оплакал от късно прохождане.
Сега със закъснение анкетата:
1. Кое е нещото което най-много харесвате у вашата половинка и ви накара да пожелаете да бъдете семейство? Най много в него харесвам - наистина всичко. За мен той е единствен и всичко в него ме кара и мен да се чувства единствена и уникална. Като качества мъжът ми е изключително уравновесен, упорит, широкоскроен, способен на страхотни жестове, любвеобвилен. Мога да изброявам до утре - обожавам всичко в него.
2.   Кое е най-незабравимото и романтично  и щуро нещо което сте правили заедно с половинката си? Най-щурите неща ще ги спестя, защото не знам как ще реагирате...   Романтичните моменти са много. Щурите - също... Например - секс на фона на тътнещите вълни на Карибско море; гмуркане из коралови рифове, хаванати за ръка  и целуващи се през маските   Най-романтичното и щуро нещо, обаче си остава факта,че когато любимият ме е видял е решил, че аз съм Жената и в продължение на 1 година е търсил мои координати начини да се запознае с мен. /а той определно беше мъж с много почитателки/
3.   Какво си помислихте когато за първи път видяхте половинката си? Помислих си, че е страшен гъзар /и до ден днешен подборът на дреха, парфюм, часовник, обувки при излизанията ни ми правят приятно впечатление/ много интересна комбинация между напористост и умереност,харесах очите му, но влюбването дойде едва когато го целунах за първи път...  
 Сега ще се оправям и ще водя Спаси наконсултация. /за пореден уикенд мъжът ми е на работа  /