Любители на кучета - 142

И аз пращам на развъдника снимки на Кас, така се разбрахме като го взех и не ми пречи. Те му се радват винаги.

Значи не съм само аз, тази със снимките
ММ ме обяви за досадница. Все да пратя, все да покажа, че подопечния е добре, щастлив и вършее в двора.

Ози е от голямо семейство. В група сме всички и непрекъснато поддържаме връзка, снимки, помагаме си, гостуваме си. Даже , когато на някой му се налага да пътува, си оставя " детето" при майка му. Вярно, че ни проучиха, преди да ни го дадат. Той е късметлията - два пъти връщан.

По-скоро вие сте късметлии, че сте трети в редицата и има кой да ви "шепне" на ушенце.

И на мен ми се ще да поддържаме връзка със сестричките на Кас, но уви, потърсих ги в кавалерската група, ама никой не откликна. Или не искат, или не са там.
Аз днеска пак ходих с двамата на доктор. Грейси я ваксинираха, то ръмжене беше, то хъскане, даже и на мен ми похъска. Сега се крие в другата стая. А пък на Кастиел му извадиха последното млечно зъбче, което от месец все се клатепе, ама не падаше. Сега спи изморен от премеждията.

На нашето кавалерче правихме лазерна операция за премахване на нещо като папилом/брадавичка от горния клепач. Беше го разранила леко и като цяло с времето леко растеше. Заведохме я при офталмолог д-р Савова, която извърши операцията в Национална ветеринарна клиника в София/Люлин. Самата операция е около 10 мин, но излизането от упойка отне около 1- 2часа. Доста прецизна работа, дори не си личи къде е бил израстъка, даже мигличките не бяха засегнати. 2 седмици трябваше да слагаме едно мехлемче в окото антибиотично или антибактериално не помня, след което отидохме на контролен и всичко беше наред. Нямаше период на възстановяване или необходимост от шина, просто след упойката не трябваше да се качва по легла/дивани, защото можеше да си нарани лапите и се напишкваше заради липсата на контрол от упойката. На следващия ден беше напълно адекватна, игрива и нямаше никакви проблеми.

Аз пък смятам, че трябва да има изисквания за осиновяване на куче, коте и животно.
Понякога ни се иска нещо, без да си даваме сметка за последствията. Аз, сама с бебето трудно ще се справя. Когато го взехме бях добре, но после, две години не можех да го разхождам сама.
Сега съм добре, а той не се дърпа, но без мъжа ми, през тези две години нямаше да мога да се справя.
Също така имам не добро отношение към гледане на кучета изцяло на двора. Знам, че моите любимки са дворни и виждам колко са обичани и обгрижвани, така че това е само мой бъг.

Никой не може да гарантира, че цял живот ще може да се грижи за кучето/котето. То, хора умират и оставят невръстните си деца сираци, та аз ще дам гаранция, че кучето ми няма да остане самО или няма да ми се случи нещо и да не мога да го обгрижвам. Може да сме двама, трима, но някой има ли гаранция какво го чака утре? Съгласна съм да се проучват, но що за хора са и ще гледат ли животното с любов. Но дали са двама, па работят ли на смени, ще платят ли на някой да го извежда на обяд, ама защо в двора, не съм съгласна.
Обичам кучета и винаги съм имала домашен любимец. Гледала съм и вътре (пинчери), и вън. Те са кучета, а не хора все пак и гледането в двор си е нормално. Чак пък да имам недобро отношение... На вманиачаване ми прилича това, че всички кучета трябва да се гледат само вътре. То и за прасетата ми е жал, заврени в тесни кочини, че и ги колят накрая, но ... живот.

П.П. Реюнион, не е към теб написаното. И друг път съм срещала в тази тема такива мнения. Обичам ги, приемам ги за членове на семейството, много страдам, когато загубя домашен любимец. Но нямам възможност да гледам кучето вътре. Най-малкото трябва да се разведа с ММ, за да се случи това. И трябва да се лиша от куче ли? Душата ми и сърцето ми си искат куче. Без него в тях е празно. Давам и получавам любов, въпреки че кучето ми е дворно. И не разбирам защо трябва да се чувствам лош човек, поради тази причина.

Дара, аз също нямам предвид конкретно теб, Реа и другите в темата. Вие сте показали отношение и любов.
За мен не е вариант просто.
Във ФБ видях пост, че търсят дом за 6 годишно куче, защото се местят в апартамент, а то е живеело ба двора. Еми те дори не са пробвали как кучето ще се чувства. За 6 години, то е свикнал с тях, те са целия му свят.

Нашето дребно куче пък след преместването от апартамент в къща, от скоро все стои на верандата пред прозореца, гледа навън и започва да вие. Особено често се случва децата като ги няма за няколко дни. Сигурно си привиква глутницата да се прибира при него. 
Като е навън на двора пък все трепери от страх при всеки шум.

Трябва му време, ще свикне.
То хората премествайки се от апартамент в къща, споделят че ги било страх

О, такива не ги понасям и разбирам, и аз. Не си представям да си оставя "детето". И ние се преместихме в друга къща, но ако беше в апартамент, щях да си взема кучето, с риск да се разведа. Как ще го оставя?! Та то е член на семейството. Аз толкова ги мислих дали ще свикнат, да не ги стресирам, особено котката, че веднъж направи цистит, когато я оставихме сама и бяхме на почивка. За тях ми беше най-притеснено.

Елза е "вътрешно куче", но като идем на вилата, не мога да я вкарам в къщата. Убий ме, не влиза даже нощем! Само в големия студ през зимата склони да се прибере на топло. Пролет, есен, лято е абсурд да я накарам - гледа хитро и не идва.

Да се изкажа по въпроса, че и на мен ми БЕШЕ болна тема.
Свекърва ми цял живот са имали кучета, на двора, вързани, на метър /най-много/ въже. Хранеха ги с хляб /те друго не обичали / и понякога останало човешко ядене с хляб. Къщичките им бяха на място, което или беше на силен пек, или на течение. Просто не се събирах в кожата си и все на тръгване казвах на мъжа ми, че това да си куче при тях е....олицетворение на кучешки живот.
Когато се "намерихме" с нашите, докато се "разбера" със себе си и аз бях много шашната как така ще ми тъпчат всичко, мъжът ми каза, че трябвало да са вързани и да ги пускаме само ако сме вкъщи, но синът ми беше категоричен, че няма да ги връзваме. Примирих се, плаках на всяко счупено растение, страхувах се  и се срамувах, че децата ще ме помислят за лош човек. Мина, всичко вече отчитаме като опит и сме благодарни, че имаше кой да ни "начука канчето", защото двата известни вам шибека са като волни птички. Дотам я докарахме, че не заградихме импровизираната зеленчукова градина, а мъжът ми беше забил и колчета за мрежа, защото пак синчето заяви, че само 200 квадрата двор ще им е малък.В Била и на пазарите сме направили "градина" и каквото не стане, си купуваме. Насадих краставици преди дни, че станаха големи растенията в кофичките и ... сутринта гледам разни свежи листа по градината, а на верандата донесено цяло растение. Върховете на всичките корени - изгризани и двете другарки се забавляват да си разпъват един корен като дъвка между тях. Е, някой път ме хващат бесните, но като ме погледнат с тия ококорени очи....абе, майната им на краставиците и доматите.
Откакто са при нас, почти две години вече, само 2 дни не са разхождани, поради много силна буря, иначе дъжд, сняг, студ - разходка. Играта по двора си е по цял ден, но социумът изисква да видят свят и светът тях да види. Имат си дружки, платонически любови, имат ухажор, като го доведат при "баба му" - съседка по лозе, изскубва се и първо до нашата ограда бяга през улицата. Е, Рая го налайва, а той е крехък "момък" и се обръща на бегом, но си е пак срещичка - да се "видят едни очи, че да не се забравят"
Преди малко се смяхме с глас, защото Рая нали все се назландисва и все я водя да си ляга, та казах на мъжа ми, че според сина ми нали не можело да излизат без "сутиени" - това, според него било знак за излизане и без тоз' аксесоар нямало да се сетят да напускат двора. Та, викам на мъжа ми, да взема да им купя по една нощница, че да е знак като им я облека, да знаят, че ще се спи. Той обаче даде по-оригинална идея и скоро ще я осъществя, а вие ще сте първите, които ще бъдете снимково осведомени

Това е моето "кратко" експозе по въпроса за дворното отглеждане. Моля, простете логореята ми! Обичам да споделям с вас мислите и емоциите си.

С удоволствие чета за ежедневието на двете фукли! Сега, ако им спретнеш и по едно нощно боне, ще те призная!
Ози беше изтръгнал едната пауловния с все корените, Лео пък счупи бадемчето. Оня ден вали леко, Лео си лежи пред къщичката и не му пука. Ляга вътре да спи, ако е студено или много духа. Ози мрънка още в осем някой да го завие и да си легне с него. Като Ин и Ян са, но по едно си приличат - обичат и са обичани!