Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 97

Напълно съм съгласна с Minnie Mouse. И няма как да знаете кой колко е чувствителен.

Моля, нека не насаждаме вина на жените преживели загуба, че са били стресирани и за това са абортирали или не забременяват. Забременява се и под стрес. И дори и се ражда.

Позволявам си да пиша, надявам се да не обидя никого, не ми е това целта.

Стресът е съвкупност от много неща, ситуации и изобщо навици. Изречението: “Не се стресирай, бъди спокойна и ще забременееш!” като го чуя и трябва да ви кажа, че ми се повръща! Стресът в 85% от ежедневнието трудно може да се избегне, защото стресът не е просто да се скараш с някой или да те е страх, че ще пометнеш или детето ти ще е с увреждания. Освен това има ситуации, които не можеш да избегнеш и да искаш - или какво ти остава да напуснеш, защото работата ти е стресова - следва това, че дохода ще падне и пак стрес.

В тема за аборти и загуби това със стреса е доста ненужна тема, защото особено ако ходиш често по кабинети, изследвания, стимулации и пак няма конкретна причина за загубите - моите уважения, но и от желязо да си ще се стресираш поне малко! Като добавиш и битовизми, работа, приятели, семейство. Добавям и това, че всички тези прегледи, хапчета, изследвания струват много пари и не върви да кажем: “Абе, не го мисли, когато Бог е решил тогава!” - може би е така, но не е уместен коментар.

Радвам се на всички, които след една загуба забременяват и си раждат и всичко е успешно. За съжаление, аз съм с две загуби и нито една успешна бременност. В “живия” живот почти никой не знае, а тези, които знаят чуват от мен “всичко ще е наред, станалото, станало” и т.н изречения. Като си прибера и си затворя входната врата се тръшкам, плача и питам защо ми се случват такива неща .. ама само за малко се отпускам. Като си изляза през входната врата, просто не говоря с хората за това, защото ми е обидно да чувам “Ти си стресирана, то затова” или “Когато трябва, ще стане, не го мисли” и предпочитам да пиша тук, за да не получавам такива думи насреща ми.

Моля се и се моля да ми се случи и на мен радост и нито аз, нито някоя от тази тема да пише за “нов случай”!

Тази тема с бременноста и загубите за съжаление всички хора я приемаме различно и от там вече “несходство” в мненията ни.

Моля ви да ме извините, може би малко прекалих! Не искам никой да бъде обиден. Приемам различната гледна точка, моля приемете и моята.

LieTome, много добре казано! Към изнервящите реплики, аз бих добавила " ще видиш един ден". Реплика от родители (приятели), които не са доспали заради децата си или са изнервени заради нещо друго, което са направили. Е, да де, ама аз може и никога нищо да не видя..
П.П. Пожелавам ти всичко да е по мед и масло следващия път, както и за всички друг тук!

Аз съм на мнението на Lietome.
Ако трябва да се елеминира стресът, трябва да се елиминира физическият стрес - нещата, държащи примерно кортизола и пролактина високи. Такива например са недостатъчния сън и късното лягане (нарушения циркаден ритъм), силно интензивните тренировки и постоянно високия пулс, диетите (гладуването).

Когнитивният стрес или това как преживяваме нещата до голяма степен е заложено и програмирано у нас, затова и толкова трудно можем да се дресираме да не се напрягаме и да не се вживяваме. Умът ни, от там и тялото, намират за по-нормално и безопасно да си изкарат ангелите и да са свръх реактивни, защото това е което познават от най-най ранна и възраст. Ако липсва заложен механизъм с *правилното* преживяване на тежки ситуации, въпрос на дресировка е, буквално. Саморегулирането на нервната система е дълго, бавно пътуване, в което човек се сблъсква основно със себе си.
За себе си съм избрала да търся компесаторни и балансиращи преживявания - примерно ако понеделник е бил отвратителен напрегнат ден, четвъртък ще ида на йога, после ще беля картофи, ще гледам в една точка и ще почна да рева, после ще питам мъжа ми дали да не пребоядисаме хола една идея по-тъмно бяло и така.

Момичета прочетох книгата всичко започва с яйцето и направих списък с добавки, но мъжът ми не иска да ги пие, защото били много. Как накарате вашите мъже да пият многото хапчета?

ММ пил 6 фертил ейд супер плюс...
Пили е за кратко и отделни..
Ся ми купих фертил ейд,3 са .но няма да ги пие сега....

Направи си спермограма, записа си час за коментар после, прегледаха го, докторът обясни какво е положението и какви са стъпките. Не помня да е коментирал какво и колко ще пие, предвид факта като виждаше че аз пия по 1 чиния хапчета всеки ден. Имаше някакво изначално мусене, казах че е важно всеки да си изпълни неговата част и “казусът” приключи.

При вас има ли причина да пие каквото и да е? Ако да… не виждам основания за отказ.

Според мен спермограмата е лоша, но ходи на уролог и той му казал, че еюне чак толкова зле, не знам какви са тези лекари направо нямам думи и сега не знам как ще го накарам .... С два мисед аборта съм и не искам 3ти път да се случи, но според него ще пробваме докато не стане ... Направо ми се плаче с нисък АМХ съм и нямам много време, а всеки аборт ме срива психически. Не знам как да му го обясня при положение, че вижда каква развалина съм. Според него съм се вманиачила и няма нужда нито аз нито той да пием хапчета...

Са936 , уролог или андролог?
Пробвай комбинирани. Или му ги разтваряй в сок или друго

Уролог, не знам дали ще мога да го накарам да отидем и при андролог. Освен сама да ходя с изследванията не знам.

Няма как той ви влезе в главата и да ги вижда по същия начин нещата, също това всичкото не минава през неговото тяло и няма как да се асоциира така пряко. Тука имат роля разни други персонални качества, които понякога трудно се проявяват. Ако няма капацитета да съчувства, да участва наравно в това уж общо начинание - сложно ще е… говорете си за тия неща.
Идете на още един лекар, който да потвърди или отхвърли нуждата от добавки, другият вариант е да си направите вие консултация с психолог, който да помогне в комуникацията с такъв типаж.

Никой който не го е преживял няма как да разбере, но уж разбира и вижда през какво преминавам и уж иска да направи каквото трябва ама всичко е уж.... И най ме боли като ми каже, че съм била вманиачена на тази тема, а аз просто чета за да се образовам и да знам какво трябва и какво не ....

Зачеването, бременността и аборта са общо, споделено събитие. И двамата участват различно, но нещата се случват в екип. Като във всеки отбор, единият навигира нещата малко по-добре - в случая сме жените, защото цялото това нещо минава през нас телом и духом. Не е вманиачаване, не е редно да ви вменява поведения само, защото искате знания, от там спокойствие и увереност , че правите каквото трябва, за да се случат нещата. Това е форма на инициативност, когато едната страна усеща, че е сама в играта. Пак казвам - говорете си, трябва някаква споделена стратегия за действие.

Допълвам се - за мъжете това, че нещата не стават също е травмиращо, но нямат механизъм да се справят, да го комуникират, да го разберат и тотално изключват по темата. Имам приятелка, чийто съпруг отказа инсеминация..щото “това не е нормалният начин да свърша в жена си”.