Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 97

  • 31 955
  • 823
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: X
Какво трябва да е това, в Геника например? Може и да съм го правила, не помня вече и аз.

# 556
  • Мнения: 1 254
msr, това не е психолог, който става.
Те нямат право да дават съвети, още по-малко пък какво да правиш! Добрият психолог ще те накара сама да стигнеш до дадено заключение.
Всичко, което правиш го решаваш само и единствено ти! Това е твоят живот и Никой не го живее вместо теб! Няма гаранция, че ако беше изчакала всичко щеше да е наред.
На мен ми отне една година да забременея, след хиляда изследвания, прегледи и операция. Преди 2м направих СА. Този месец подновихме вяло опитите, може би заради несигурност и някакъв страх. Но се замислих, че ако отнеме още година, че не се знае дали и повече, ще си губя времето като отлагам.
Иначе се разсейвам с какво ли не и вече съм много над нещата.

# 557
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 089
МБ не изследва всички бактерии, само кандида, коки и още две-три. За други като плазмите се правят по-специфичните изследвания.
А психолога да си скъса дипломата! Точно онзи ден слушах Руми Илиева в подкаст (учи за психосоматичен терапевт) и обясняваше на водещия, че психолозите нямат правото да съветват, само да разпитват е работата им и да предлагат механизми за отработване на емоциите. Всеки съвет е проекция на лично мнение!

За емоциите аз си се влияя от фазата на цикъла. Преди О ми е хипер оптимистично, останалите фази съм между индиферентна или песимистична.

# 558
  • Мнения: X
Значи ако говорим за изследването на ПСР за хламидии, уреаплазми, милоплазми - правила съм го, да, но преди 2 години. Всичко отрицателно. Дали да не го пусна пак? АГ смята , че щом нямам вече оплаквания (а имах цистити, болки при сексуален контакт) и щом партньора си е същият - няма смисъл. ПП и двамата пихме АБ тогава.

Последна редакция: пн, 01 юли 2024, 11:45 от Анонимен

# 559
  • Мнения: 1 074
На мен ми препоръчаха една книга за справяне с травмата. Тъкмо я започнах и не мога да дам оценка още, но ако на някой му е интересно книгата е “Да събудиш тигъра” на д-р Питър Левин.

# 560
  • Мнения: 511
Значи ако говорим за изследването на ПСР за хламидии, уреаплазми, милоплазми - правила съм го, да, но преди 2 години. Всичко отрицателно. Дали да не го пусна пак? АГ смята , че щом нямам вече оплаквания (а имах цистити, болки при сексуален контакт) и щом партньора си е същият - няма смисъл. ПП и двамата пихме АБ тогава.
еми аз нямам оплаквания никакви, пускам и хоп гарданера, нямам никакви оплаквания онзи ден на майтап реших да ида и да си пусна кръв и стерилна урина просто защото станах хипохондрик покрай абортите и хоп е. коли пак вече наистина не знаммммм. Интересното е че стерилната урина си я пуснах на моя глава и сега не знам да я повторя ли или да търся някой да ми пусне рецепта за антибиотик

# 561
  • Мнения: 65
Опитвам се, толкова ми е трудно…
Работя от вкъщи, докато съм в колове очите ми се насълзяват. Посетих психолог миналия месец и знаете ли какво ми каза: “Защо забременя втория път толкова скоро!? Сега изчакай, недей да правиш опити!”. Това ме смаза, признавам, тръгнах си от там съкрушена.

Добрият психолог не би трябвало да ти дава преки насоки какво да правиш и какво не… Ей, хора, мисля си… Всичко е Божа работа, но никога не се отказвайте… Знаете, чували сте толкова много истории вече … Жени с тромбофилия и уреаплазма изкарали успешна бременност, жени с документи уточняващи, че няма как да забременеят и още купища такива случаи… Аз не казвам, че съм спокойна, още не мога да бъда и ми е фикс идея, а може би това е най -грешният подход.. ДА, смятам, че психологията помага, но е важно и да се научим да разбираме кой е качествен специалист и кой би помогнал, вместо да вреди. Трудно е, но добре, че го има този сайт бг мама, за да знаеш, че не си сам в тая борба. Кураж на всички нас! Емоциите при хората са много важен елемент, предимство, но и враг.

# 562
  • Мнения: 163
Всичко е много относително. На 28 забременях от раз, загубих го в 8 седмица, месец преди сватбата ми. После, забременях 3,4 месеца по-късно (тогава решихме), като се случи от един единствен полов акт, помня, беше в неделя. Бях на инжекции цяла бременност. По принцип забременявам от раз, с бактерии, без бактерии, буквално от въздуха. Докато бях бременна, бях безумно стриктна, не пуших, още от 2те чертички, кафе не пиех, алкохол абсурд, не се возих в кола, не оравех абсолютно никакъв секс 9 месеца. Бях лудо стриктна, много повече от нужното. Стоях само в нас... Е, в 8я месец ме приеха да ме лекуват от някаква бактерия (как съм я хванала вкъщи, нз), беше свързано с бъбреците, та пак бях на антибиотик. Малкият се роди чрез секцио 10 дни преди термин, с инфекция, намалели води и веднага на антибиотик... А живях в стерилна среда, без хора, без стрес от работа, ядях подбрани храни.
  Сега... Пак забременях от раз, но партньорът ми (друг) постоянно беше в колебания иска ли го или не (супер обидно). Нищо не спазвах, инжекции не си бих, направих спонтанен в 6та седмица... Та, освен, ако не са сериозни бактерии, не мисля, че са проблем, поне за забременяването. И не мисля, че току така стават инфекции в матката. Когато каналът е затворен, се предпазва.
  Горе главата в крайна сметка, да, трудно е да се направи и износи дете, поне при някои. Други раждат на конвейер без проблем и в мизерни условия... Но съм сигурна, че ще намерите вашия проблем, посетете доцент Конова, ако не сте, все да почнете отнякъде. На мен тя ми намери проблемът.

Последна редакция: пн, 01 юли 2024, 13:09 от Daninka7

# 563
  • Мнения: 7 396
Изпитвам страх от нова бременност и не мисля, че би била спокойна. Страх и от следващата ми пункция. Ще имам ли достатъчно годни яйцеклетки, ще са ми пълни ли изобщо фоликулите с яйцеклетки. Ще стигнат ли до бластоцист. Ще имам ли здрави, след като им направим ПИД. Каквото зависи от мен, го правя. Давам най-доброто, на което съм способна към момента. Страх ме е, защото ставам на 38 тази година, мъжа ми пък на 44. Няма да ни се подобрява материала. И знам че не е моя работа да оценявам родителския капацитет и се опитвам да не го правя. Но когато видя хора, които се държат отвратително с децата си, се питам те защо имат, а аз вървя по трудния път в борбата за дете. Напоследък започвам да си мисля, че може би това ще помогне да съм по-добра майка. Сигурно вътрешно опитвам да се самоуспокоя.

# 564
  • Мнения: 163
Моята колежка е родила на 39 и то след аборт по мед. причини. Буквално след това си забременява успешно. Майка ми е над 50, още има цикъл. Да, 38 не е малко, но в никакъв случай не е много. Не гледайте другите хора, не помага. Има и много, които правят аборт по желание (аз включително, макар да не исках аз). Това няма значение, дали едни забременяват лесно и го махат, а други не могат. Това е порочен кръг, всеки си знае историята. Със сигурност много родители не си заслужават децата, но то като цяло човечеството е с преобладаващи кофти индивиди. Ще сте добра майка, защото сте добър човек, а не заради трудностите. Те минават... Остава хубавото. Със сигурност не гледайте на себе си като на престаряла, не сте. (За протокола, докато бях бременна със сина си, постоянно се тревожех за него, търчах за всичко при лекар и не се събирах с други хора, не ядях храна навън... Та и въпреки стреса, днес е едно супер щастливо, жизнено и усмихнато дете, спокойно 😍)

# 565
  • Мнения: 7 396
Данинка, вероятно не знаеш историята ми, за това така се опитваш да ме окуражиш. Не гледам другите, единствено историята на мен и мъжа ми. Вече 4 години се борим за дете. Нямам проблем със забременяването, но имам три аборта. В два от тях ембриона/плода бяха с тризомии. Нито аз, нито мъжа ми имам проблем с кариотипа, но явно качество ни не е никак добро, щом са ни с анеуплоидии децата.

# 566
  • Мнения: X
На фона на такива истории в мен се събужда някакво чувство да мобилизация, дори оптимизъм и то в ден като днешния, когато сълзите се леят сами. Пак ще кажа колко смисъл има от този форум и как ме е яд на хора, които говорят с ирония за бг мама. Сила и кураж за всички! Нямам търпение да прочета добра новина за всяка една, която пише в тази тема и не само.

# 567
  • На изток от Ада
  • Мнения: 10 656
И аз се дразня как гледат племенницата на мъжа ми. Тя по бабите, хранят я със сладко ,пък сме дебели в рода. За нея няма планина и море. Свекървата й. Крещи и то детето пищи. Дават му телефон за 2 3 4 ч на ден.
Почти не го извежда на вън ....
Но нямам аз дете за да кажа как е

Последна редакция: пн, 01 юли 2024, 15:04 от nasito8988

# 568
  • Мнения: 163
Данинка, вероятно не знаеш историята ми, за това така се опитваш да ме окуражиш. Не гледам другите, единствено историята на мен и мъжа ми. Вече 4 години се борим за дете. Нямам проблем със забременяването, но имам три аборта. В два от тях ембриона/плода бяха с тризомии. Нито аз, нито мъжа ми имам проблем с кариотипа, но явно качество ни не е никак добро, щом са ни с анеуплоидии децата.

Разбирам. Консултирали ли сте се с доктор Сигридов?

# 569
  • Мнения: 7 396
Не и нямам такова намерение. Чела съм, че си позволява да крещи/държи лошо/подиграва на някои от пациентите си, а аз съм много чувствителна. Ако ще да е бог в медицината, за мен това е недопустимо и не бих го посетила.

Общи условия

Активация на акаунт