Здравейте... Имам нужда да споделя, а нямам подходящ близък човек, който да усещам , че би ме разбрал и евентуално да ме насочи как да си помогна. На 30+ години съм и цял живот имам трудности с числата , конкретно не мога да сметна задача ако има хора или някой зададе елементарен въпрос в работата, сърцето ми се разтуптява , разтрепервам се и просто нищо не става, когато остана сама в повечето случаи успявам да сметна, случвало се е да изпадна в такива ситуации и хората ме гледат странно, а аз блокиран и не мога да изляза от ситуацията, това много понижава увереността ми и ме депресира, кара ме да се мразя. Когато напиша задачата я смятам, когато съм сама също, много ми е трудно умножението и делението, въпреки всички трудности се справих в университета и като цяло се справям с осъществяването на целите си, но този недъг ме срива, прави ме плаха и неуверена , не мога да го преодолея . Отделно, че съм осъзнала, че имам травми , които не съм излекувала и преодоляла и в отношенията вкъщи все се опитвам да съм добра във всичко , а все се чувствам като провал. Напоследък съм избухлива, само на детето се радвам, чувствам липса на обич , а вкъщи нещата са наред, мъжът ми ме подкрепя за важните неща, не мога да се оплача, но ... Чувствата, които изпитвам са тежест, вина , самота... И съм влязла в порочен кръг от който не мога да се отърся и да изляза ... И ми е мъчно, че може би не съм и достатъчно добра и отдадена към детето ми ... Забелязвам, че когато си купя нещо това временно ме прави щастлива, а аз не съм човек, който има нужда от материалното, за да бъде щастлив. Знам, че смесих споделени неща, но ... Просто не знам... За да притъпявам чувствата си и емоциите все правя нещо и търся заниманието, за да не го мисля....
- Публикувана: 5 май 2024, 11:47 ч.
- Последно мнение: 7 май 2024, 11:31 ч.
Дискалкулия, психически стрес, вина , срам
Работата ви е свързана с числа, задачи и смятане ли? Ако е такава и ви депресира, защо не се насочите към нещо друго? Аз не мога да си представя да работя нещо, което ме натоварва психически и ме депресира, това звучи много страшно. Ми ние прекарваме повече време на работа, отколкото вкъщи с близките и ако това време е изпълнено с такива негативни чувства, нормално да се отразява на целия ви живот. На първо време защо не пробвате с психолог?
Дискалкулията се дължи на увредено математическо мислене. Нямате вина за това, компенсирали сте доколкото можете. На 30+ години вече няма такова значение, работа се сменя, за останалото да не ви пука, много хора в днешно време не успяват с елементарна сметка на ум. Когато ви е важно смятайте с калкулатор.
Работата ви е свързана с числа, задачи и смятане ли? Ако е такава и ви депресира, защо не се насочите към нещо друго? Аз не мога да си представя да работя нещо, което ме натоварва психически и ме депресира, това звучи много страшно. Ми ние прекарваме повече време на работа, отколкото вкъщи с близките и ако това време е изпълнено с такива негативни чувства, нормално да се отразява на целия ви живот. На първо време защо не пробвате с психолог?
Не е конкретно свързана с изчисления, но от време на време в разговори се случва нещо да се коментира свързано с изчисления, не мисля, че мога да избягам от това , защото мога да изпадна в подобна ситуация във всеки един момент. Психолог не посещавам , защото чисто финансово не мога да си го позволя , затова търся четива в интернет опитвайки се да разбера и поправя нещата... Но как да ги поправя, като масово хората се подиграват без изобщо да се замислят дали човека отсреща иска да е така ( не само за моя проблем) работила съм на длъжности свързани с изчисления и калкулиране и смятах с калкулатор, вършех си работата доста добре ( според шефовете ми, а и по моя преценка) , но ми се е случвало колега да ми каже " че ме мъчи математиката" като работата ми е без грешка, но смятам с калкулатор, от там пък ме е срам да смятам пред хората с калкулатор и не мога да преценявам кога е допустимо и кога ще ми се смеят... И представете си висшистка, която не може да смята... Просто трагедия.... Разбрах само едно нещо и то е , че каквото и да успея да постигна, каквото и да направя , винаги ще нося със себе си това нещо с изчисленията, знам обаче и положителните страни на които ме научи ТО , а именно на силно състрадание и емпатия към хората и на уважение към това някой нещо да ме може....
Е какво да си представям 
Аз съм висшистка, завършила съм магистратура и не мога да смятам. Ама въобще. Никаква логика не виждам в изчисленията. Просто не смятам, не решавам задачи, но и работата ми е коренно далеч от числа и сметки. Понякога се налага да смятам наследствени дялове, но питам човек, който разбира. Въобще не ме е срам да питам. Много често пък не мога да си сметна хонорара даже. Когато е в някакви проценти пък въобще не знам как да стигна до едно такова изчисление. Добре, че има правни калкулатори в нета. Не съм забелязала някой да ми се подиграва. Най-вероятно и на вас никой не ви се подиграва, а всичко е във вашата глава.
Аз съм висшистка, завършила съм магистратура и не мога да смятам. Ама въобще. Никаква логика не виждам в изчисленията. Просто не смятам, не решавам задачи, но и работата ми е коренно далеч от числа и сметки. Понякога се налага да смятам наследствени дялове, но питам човек, който разбира. Въобще не ме е срам да питам. Много често пък не мога да си сметна хонорара даже. Когато е в някакви проценти пък въобще не знам как да стигна до едно такова изчисление. Добре, че има правни калкулатори в нета. Не съм забелязала някой да ми се подиграва. Най-вероятно и на вас никой не ви се подиграва, а всичко е във вашата глава.
Ако ще Ви успокоя - винаги съм била добра по математика, образованието и работата ми са свързани с нея, но правя изчисленията на компютър. Ако в разговор се наложи нещо да се смята, ако не е събиране, изваждане, умножение или делене на две едноцифрени числа, предпочитам да смятам на компютъра или телефона. Няма нищо странно в това. Мисля, че и повечето хора вече са така. Не е необходимо всички да са математици или да правят бързи калкулации.
Психиатричната помощ в България е напълно безплатна.Майка ми се нуждаеше от психиатър и знам какво говоря .Ако иде в най близкия "Център за психично здраве" ,дори и да не иска да остане в психиатрия защото това е тема тъбу България,може да пойска да бъде на дневен стационар .Тоест ще трябва да ходи всеки ден до болницата да си взема всеки ден хапчетата и да посещава групите които се водят абсолютно безплатно от психолог.Друг вариант е ,ако живее някъде много далеч много психолози провеждат терапии онлайн като цената на един сеанс е точно 50 лв.По скоро тук проблема е че стане ли въпрос за психично здраве, психолог или психиатър, много хора бягат като дявол от тамян.Не знам точно какво има на авторката,но знам че проблема и е за доктор.Майка ми е с тежка депресия, която се влоши докато се пресрами че трябва да влезне в психиатрия.После се оказало че не е толкова страшно .Срещна много приятелки със същите проблеми като нея и дори казва като се скараме карайте ме към психиатрията.Това е единствената медицинска помощ в България, която не е нужно да имаш осигуровки за да влезнеш и да те лекува психиатър.А, такива заболявания са много специфични и иска много труд докато психиатъра ти уцели подходящите хапчета,а психолога да нагласи правилната поведенческа терапия..Препоръчвам ви психиатрията в Пловдив "Свети Георги",търсете доктор Каканакова .Това което прочетох от авторката оставам с впечатлението за много свит и притеснителен човек , който се вкисва от мнението на другите.Какво ,аз като ученичка като ходех само на поправителни по математика? Какво трябваше да направя?
Здравейте... Имам нужда да споделя, а нямам подходящ близък човек, който да усещам , че би ме разбрал и евентуално да ме насочи как да си помогна. На 30+ години съм и цял живот имам трудности.
.......
Когато напиша задачата я смятам, когато съм сама също, много ми е трудно умножението и делението, въпреки всички трудности се справих в университета и като цяло се справям с осъществяването на целите си, но този недъг ме срива, прави ме плаха и неуверена , не мога да го преодолея . Отделно, че съм осъзнала, че имам травми , които не съм излекувала и преодоляла и в отношенията вкъщи все се опитвам да съм добра във всичко , а все се чувствам като провал. Напоследък съм избухлива, само на детето се радвам, чувствам липса на обич , а вкъщи нещата са наред, мъжът ми ме подкрепя за важните неща, не мога да се оплача, но ... Чувствата, които изпитвам са тежест, вина , самота... И съм влязла в порочен кръг от който не мога да се отърся и да изляза ... И ми е мъчно, че може би не съм и достатъчно добра и отдадена към детето ми ... Забелязвам, че когато си купя нещо това временно ме прави щастлива, а аз не съм човек, който има нужда от материалното, за да бъде щастлив. Знам, че смесих споделени неща, но ... Просто не знам... За да притъпявам чувствата си и емоциите все правя нещо и търся заниманието, за да не го мисля....
.......
Когато напиша задачата я смятам, когато съм сама също, много ми е трудно умножението и делението, въпреки всички трудности се справих в университета и като цяло се справям с осъществяването на целите си, но този недъг ме срива, прави ме плаха и неуверена , не мога да го преодолея . Отделно, че съм осъзнала, че имам травми , които не съм излекувала и преодоляла и в отношенията вкъщи все се опитвам да съм добра във всичко , а все се чувствам като провал. Напоследък съм избухлива, само на детето се радвам, чувствам липса на обич , а вкъщи нещата са наред, мъжът ми ме подкрепя за важните неща, не мога да се оплача, но ... Чувствата, които изпитвам са тежест, вина , самота... И съм влязла в порочен кръг от който не мога да се отърся и да изляза ... И ми е мъчно, че може би не съм и достатъчно добра и отдадена към детето ми ... Забелязвам, че когато си купя нещо това временно ме прави щастлива, а аз не съм човек, който има нужда от материалното, за да бъде щастлив. Знам, че смесих споделени неща, но ... Просто не знам... За да притъпявам чувствата си и емоциите все правя нещо и търся заниманието, за да не го мисля....
Здравейте Mam.Sun,
От това, което пишете, да разбирам ли, че в началните училищни класове, а и по-късно, не са установили дискалкулията ви и не сте имали специални училищни програми на обучение?
Усещанията, които описвате, се получават, когато няма подкрепа, безусловно разбиране и обич.
Но дори и да е имало травми поради тази причина, не означава според мен, че сте за психиатрия. Изразявам само лично мнение.
Виж сега, услугата психолог не е толкова скъпа. В София има места, където би могла да се договориш и за 50 лв, и да ходиш веднъж в месеца. Консултиране всеки месец не е малко.
Ако си от хората, които за себе си и 2 лв да похарчат, им се струва, че не заслужават, а всъщност работят, хранят и обличат децата си, това е редно да се промени.
В сметките и аз не съм бърза, ако някой иска изчисление, му казвам - ще ти отговаря писмено, и правя таблица в Ексел.
Знаеш ли, че има хора, които заради увреждане не могат да пишат и четат, и завършват образованието си с изчитащи програми на компютър?
Ако си от хората, които за себе си и 2 лв да похарчат, им се струва, че не заслужават, а всъщност работят, хранят и обличат децата си, това е редно да се промени.
В сметките и аз не съм бърза, ако някой иска изчисление, му казвам - ще ти отговаря писмено, и правя таблица в Ексел.
Знаеш ли, че има хора, които заради увреждане не могат да пишат и четат, и завършват образованието си с изчитащи програми на компютър?