Преместване в друго училище

Аз пак за моята приятелка и нейният син с дислексията да кажа. Тя и пандемията му направиха лоша услуга. В момента, в който взеха таблицата за умножение, той тотално спря да разбира за какво иде реч. И тя беше в резвод, две деца гледаше сама, моли се на учителките да й влизат в положение. Детето някак изкласи до 5-ти клас в новото училище без да е научил таблицата за умножение. Там госпожата се оказа достатъчно умна, за да настоява детето да бъде обследвано и ето, че е с дислексия. Сега вече се слъчват много по-лесно нещата и наваксва,  иначе и той е фен на извънкласните занимания, може цял ден да свири на пиано и не му умръзва.
Малкият му брат от детската градина е ученолюбиво и будно дете. Все искаше някой да му обяснява по книжките, сега се справя много добре в училище и няма нужда от помощ. Децата са различни и някои имат нужда от помощ, а други не.

На мен ми направи впечатление, че авторката споменава, че дъщеря й е своенравна и това сякаш за нея е в реда на нещата...

А не е ли? От кога искаме послушни и покорни деца?
В това да си своенравен няма нищо лошо. Просто тази своенравност и инатливост трябва да се канализира и тогава я наричаме целеустременост и амбиция.

Всъщност своенравен означава човек, който не може да следва правила, човек без граници и задръжки, когато иска или не иска нещо. Слаб или липсващ самоконтрол, подчинен на импулсите си. Когато областта на когнитивните умения и областта на емоциите и самоконтролът не са ясно разграничени, резултатът е своенравен човек. Не го бъркайте със силна воля.

+1
Доста далеч е амбиция и целеустременост. А в едно организирано общество всеки трябва да се подчинява на порядките и законите.

Какво общо има своенравно дете с дете, което е отличник? Може да си своенравен и отличник.

Не може, Динчо. За да си отличник се искат качества като концентрация, воля, целеустременост, спазване на граници и правила. При своенравния човек на преден план излизат желанията, инстинктите и импулсите. Не, че не знае правилата и не познава границите, но в определени ситуации желанието/ импулсът замъгляват всичко останало. Границите са неустойчиви, лесно се преминават,. Няма страх от последствия, не мисли за тях. Не може да планира и да преследва цели, волята е слаба

В своенравието няма нищо лошо, ако води до добри резултати (нямам предвид оценките в училище), до прогрес, до самостоятелност, до справяне със ситуации и проблеми. Често пъти обаче тя е прикритие и евфемизъм за определено неумение, за някакви затруднения.
Затова тук се дадоха съвети първо да се разбере на какво се дължи това "своенравие", за да се прецени най-добре как да се действа по-нататък.

Това, което авторката последно сподели за методите на преподаване и възпитание на учителката за мен наистина не е ок. Аз сериозно бих се замислила за смяна на училището или поне класа, като бих насърчила запазване на старите приятелства на детето. Обаче това би било само една крачка към решаването на проблема. След това ще е необходима още доста работа.

Аз вече 20+ години си имам такова дете. Отличник и супер калпазанин. Пожарната го е сваляла от покрив, иначе първи по успех.

От къде идва това значение? Любопитно ми е ако имате източник. Мисля, че описаното отговаря на своеволие, а не на своенравност. Своенравност = свой нрав.

Детето има нужда не от местене, а от внимание и помощ
в къщи.
Детето е обследвано, не е установен дефицит.
Учителят е видял проблем, оценител е какви да се прави остава сигнализирал, дал е какво да се прави за да се навакса.
Родителят не може да се справи с 1 (едно) дете да си напише домашните, но Системата/учителят са виновни.
Е, добре, дори да са виновни, какво правим?!

Имала съм челен сблъсък със Системата (и със своенравно и разсеяно дете), но осъзнах, че от мен зависи да как ще се случат нещата.
Работещи родители без никакъв външен съпорт, с 2 броя деца с малка разлика, с училищни и извън училищни занимания. Точно във 2ри клас се оказа, че трябва да се включа - да следя за домашните и дали се учат уроците,  защото тук се появяват "разказвателните".
Ученик над нещата, неподскачащ от удоволствие да си напише домашните, но му стана ясно, че ако не са направени на занималнята, ще се пишат вечер, няма мърдане, намерих си начин за контрол да не забравя или "забравя" (класната не откликна на молбата ми за известно време да го проверява дали си отбелязва домашните, по-лесно й бе да пише 2ка за 3 бр. "без домашно"). Колкото повече време в къщи е необходимо  за домашни, толкова по-малко време за удоволствия.
Малкото също имаше нужда от внимание, домашни задължения също си бяха мои, а татко вечер имаше служебни задължения. Докато аз вършех нещо вкъщи те "работеха" до мен, я аз надничах, следях и ако е нужно помагах или проверявах.

2-4 клас решавах "големи" проблеми, в 5ти се успокоих, че съм създала навици, а в 6ти настана катастрофа - липсващ изцяло учител по основен предмет и не е просто се наложи да следя дали се изпълняват задълженията, а да се върна до края на предходната учебна година, да направим преговор и да започна да преподавам урок след урок .. и така цяла учебна година 5 дни в седмицата всяка вечер, като се наложи да включа и втори предмет, защото осъзнах, че има проблем и там. По предмет 1 от почти нулево ниво стигна максимума, а по предмет 2 в края на учебната година детето с учудване осъзна, че учителят е забелязал труда му, независимо, че не е топ по предмета.

Не се побирах в кожата си, но нямах избор... може и да съм имала, но не съжалявам за избора.

Та е ясно, че повечето родители учим заедно с децата, помагаме, преподаваме. Въпреки мантрата ми, че това не е моя работа,  продължавам и аз да го правя. Защото - днес не взехме целия урок, но имам цялото домашно.  Не ни стигна времето в училище,  ще ми обясниш ли тези задачи.  След това идват частните уроци за матурите,  защото в училище не ги подготвят достатъчно.  Обяснявай всички непознати думи от произведенията по литература,  защото за тях, те са на китайски, ако няма кой да обясни половината текст, че и повече. А учителите казват - децата ги мързи, не слушат. За 6 години в нашето училище видях сигурно 3 учителя, които са сериозни.  Жалко е, ама някак трябва да избутат образованието.

И всъщност за цялото това нещо е виновна системата и дори учителите. Не са виновни нито децата, нито родителите. “Виновността” се изразява в това, че програмата и нещата в нея не са съобразени нито с времето, в което живеем, нито с времето, което е нужно за усвояване. Учителите са част от тази система, но тях не им е също лесно, но не правят нищо за да е подобрят. И някъде горе бях попитана за “навън” дето децата ги слагали в категории. Не отговорих, защото не ми се занимава с хора, които знаят всичко по презумпция, но ето го доказателството, че на един
ВиК майстор му е нужно да пише грамотно за да си написва правилно протоколите от клиентски посещения, а на един адвокат му  е нужно много повече, за да напише защитата си, но и двамата до 7-8 клас учат еднакво за алегория и хипербола (примерно). Същото е и с математиката и другите предмети.
Да, родителите трябва да помагаме, трябва да има допълнителни занимания, за този който не нуждае или иска, но това да пишем домашни до 22 часа и събота и неделя е извън всякакви логика.
С изключение на няколко пъти по история и математика никога не сме помагали нито за уроци, нито за домашни. Детето не учи в България. На родителските срещи ни казват “детето трябва да има свободно време и да ходи на занимания - спорт, танци, кръжоци. Ако усетите, че детето трябва да се откаже от свободно време, защото не му стига за домашните или пък пише домашни продължително време - потърсете ни. Имаме в училище кадри, които ще подпомогнат детето да учи ефективно. Домашните са така съобразени, че да има свободно време, и моля ви, не се карайте на децата за оценки. “
Какво казваше госпожата в България “Много съм разочарована от теб, имаш 5” ….

Di Soleil, за много неща си права на теория, само едно нещо не съм виждала до сега, честно го казвам, може аз да живея в друга държава или да контактувам с извънземни, не знам - досега не съм чувала от приятели и познати децата им да пишат домашни чак до 22 ч., че и в събота и в неделя. По изключение - да, но да е правило, всеки ден, всяка седмица - не. Мисля, че малко се преувеличава всичко. Да, много неща от материала са излишни, учат ненужни щуротии, учителите не са перфектни, много от тях я карат по инерция, наистина. Но чак пък масово и редовно да се пишат домашни до късно вечерта, че и в събота и неделя - ами аз около мен нямам такива случаи. Сещам се само за няколко деца, които много сериозно се занимават със спорт, всеки ден са на тренировка, а събота и неделя - по турнири. На тях наистина единственото време за домашни е вечер след 19-20 ч. За масовия случай обаче това не важи.
Преекспонират се нещата по мое мнение, и родители, и деца се настройват прекалено негативно, все са на нож срещу всички, все са недоволни от всичко - училища, учители, директори, учебен материал, автори на учебници, издателства, министри... То с такава настройка никога няма да потръгнат нещата. Родителите що изискват отлични оценки от децата? Ми не изисквайте. Аз от моето не искам такова нещо.

И за да не е в страни от темата на авторката. Точно това искам да й кажа и на нея. Трябва да се работи с детето, трябва да се търси подобрение, развитие, но не е нужно и да бъде отличничка, трябва да приеме мисълта, че може и да не стане професор, но обществото има нужда от всякакви типажи и ще си намери място под слънцето. Мисълта ми е, че не за всичко ще е виновно училището и от него не трябва да се очакват чудеса. Докъдето й стигат силите, дотам ще се развие и няма нищо лошо в това в крайна сметка.

Добре, обаче се чудя колко български майки в пети клас ще са доволни детето им да бъде пуснат в потока, водещ към ВиК майстор, а не към нещо с "вишу"?  По-добре погледни наплива към курсовете за СМГ