Има ли любовта срок на годност?

Вероятно опита на някои дами приравнява мъжете на примати, ( ходели по улицата еректирали, като видели жена), но уверявам те нормалните и осъзнати мъже, могат  да си прикриват нагона и желанията и не унижават жените си по такъв начин.

Как може да се приравнява любовта към роднините с еротичната и романтичната любов не знам...Иначе може романтичната любов да се превърне в обич, но тогава остава проблема къде отива ероса, защото половинката ти става като братче, приятелче...Та романтичната любов има и условия, и срок, защото не сме моногамни животни. Като и изтече срока човек продължава да обича онова, в което се е влюбил и да се отвращава от онова, което се е оказал човека или отношенията с него.

И според мен има разлики и така е редно да бъде. Не намирам за естествено да обичаш всичките си близки по един начин. Не говорим за някакво количествено измерване. Чувствата не могат да бъдат определени по размер/тежест.

Двете неща не са взаимноизключващи се с правилния човек.
Може би на 80 е различно, надявам се да разбера.

Не са взаимноизключващи се, но това е най-стария проблем – как човек да се радва на сигурността на обичта и да държи несигурността на ероса, защото еротичното върви с несигурност, тръпка, човекът не ти принадлежи. Естествено, че има хора с по 50 и повече години брак, които не са си братче и сестриче, но този етап е трудно да се премине, като гледам.

За мен са свързани. Ако не е пълен комплектът, не бих стояла във връзката.

Така е, но много хора като получат сигурността и губят сексуален интерес. Тъкмо пиша в тема, в която авторката смята, че синът и се развел с жена си, защото била твърде грижовна. Може и да е така, хора разни.

Обърках се. Любовта (онази с главна буква) жадува да притежава на 100% обичаното човешко същество,но когато това стане,губи сексуален интерес към него,тоест вече не иска да го притежава.

Надали сигурността е причината да се загуби огъня. Обичайно има различни фактори.

Аз бих казала, че е точно обратното. Когато се появи някаква несигурност, тогава се появяват пукнатини.

Любовта към родител / дете и към любим няма нищо общо.
Има различен корен, има различни прояви, засяга различни центрове в мозъка ни.
Любовта като чувство на отдаденост, чистота и съкровеност само по себе си може да е и към Бог или домашния любимец.
Но любовта като еротика/секс/страст към любовен обект се поддържа от други емоционални центрове.
Има много хубава и достъпна литература издадена от психолози, винаги препоръчвам да се чете. Така човек е способен много по-всеобхватно и в широк смисъл да си обясни случващото се вътре в нас и около нас. Не се ограничава само до това, което е той, сам е изпитал или видял като пример в семейството или около себе си.
//
Разбирам ти идеята, Fever Ray. Може би е до тип хора. Ако сте намерили баланса на личното пространство, но и дистанция, водеща после пак до интимност, значи сте си супер. За мен абсолютно състояние на сливане на 2 личности в една връзка води до умиране на отделната персоналност на всеки от двамата. И ми е бррр. В една връзка лично за мен трябва да има и дистанция в определени моменти или ситуации. Отдръпване, повличащо притегляне / привличане. Абсолютен покой и равност за мен е равно на смърт в една връзка.
//
Любовта не означава да притежаваш някого. Аз да не съм кола или плей стейшън. Или той парфюм / кожено яке. Хората не са притежания. Както ти му отделяш внимание и време, за да сте заедно и споделяте любовта си, така е и обратно. Често се бърка, че една жена, когато е с мъжа, тя вече е негова. И давай некст завоевание. Това не е любов, показва липса на възможност за изпитване на дълбоко чувство. Говори за ограниченост и повърхностност.
//
Несигурност в любовта трябва и то свързана с вълнението от другия – от движенията, действията, говора, излъчването. Да ти въздейства. Дори, когато седите спокойно. Несигурността от разни игрички на ревност, изневери, скандали, притежания, криеници и номерца на дребно "ей сега ще му / ѝ покажа" също са за безсилните да дадат нещо повече от външен вид и инфантилни ролеви игрички.
Но връзка без страст не е любов за мен.
Има хора, които предпочитат липсата на емоции, вълнения и страст в любовните отношения, като другари са си и пак се обичат безкрайно.
Има и такива любови.

ами зависи как го разбираш. На 16 любовта може да е сладура на класа и независимост от в къщи, на 20 -30  да е секс и откриане на света , на 40-50 секс и комфорт ... на 60 вече няма да си сред шампионките по акробатика и приключения с физ. усилия и секса няма да е най-базовото и т.н. предполагам де. един ден ще ти кажа по-точно.
Та срока на годност май е дали искате и можете едно и също по едно и също време.

Не знам защо включихте тук любовта към децата. Тя не е обект на темата, тук говорим за любовта към мъж-жена или да не изброявам други конфигурации, а не с родители и деца.

Забелязвам, че родителите са склонни да прощават простотиите на порасналите си деца. Ако мъжът посегне ще е насилник, ако синът го направи- не.

Това последното не е от любов, а от непоемане на отговорност. Ако синът е насилник родителите са го възпитали, нали, ако признаят, че е насилник значи признават, че са сбъркали жестоко.

И мъж и син по веднъж могат да вдигнат ръка срещу мен.