Всеки ден, умишлено, работя срещу този списък. Вчера беше гадно, валеше, още едно гадно нещо ми се случи, прибрах се от работа по нощите. Въпреки това си пуснах музика, сготвих си и се постарах да си докарам малко положителни емоции преди сън. Любов към себе си, първо.
- Публикувана: 10 май 2024, 23:41 ч.
- Последно мнение: 18 май 2024, 00:18 ч.
Има ли любовта срок на годност?
Обърках се. Любовта (онази с главна буква) жадува да притежава на 100% обичаното човешко същество,но когато това стане,губи сексуален интерес към него,тоест вече не иска да го притежава. 
Не. Копнеенето да притежаваш е чувството за собственост, а обичта е желанието да даваш. Затова като прочета, че жена искала да получава от мъж какво ли не и да се обгрижва като принцеса ми става ясно, че тя не го обича, а го третира като банкомат.
Цитат
Animsj, сметката ти е крива.
...
Колко пъти съм чувала някакви съвети, макар не към мен “роди си едно дете, че на стари години няма да има кой да те погледне”.
Апартаментът вода не носи, нито чисти, нито готви, нито общува.
...
Колко пъти съм чувала някакви съвети, макар не към мен “роди си едно дете, че на стари години няма да има кой да те погледне”.
Апартаментът вода не носи, нито чисти, нито готви, нито общува.
Вчера на улицата случайно попаднах на истинска любов.
Вървя по малка уличка в центъра на града и отдалеч виждам, че на тротоара лежи голямо черно куче, а жена се е надвесила над него. Стана ми притеснено, но се приближих. Жената му почистваше нааканото дупе с мокри кърпички, имаше поне двадесет мръсни такива на една купчинка до нея. Като ме усети, жената се изправи, усмихна ми се и каза "Много е стар вече." На 14 години бил. През това време аз я заобиколих, а старчето се изправи на лакти да ме види. Побеляла муцуна, диша тежко, на едната лапа абокат с лепенка. Жената продължи "Хич не е добре. Тръгнахме на лекар, ама той се изпусна и викам да го поизчистя малко. Много остаря, артрит отдавна има, едва ходи, хобб мобб... всичко има." Питам "А помислили ли сте за евтаназия, евентуално." Отговаря ми с усмивка "Аааа не, не. Знаете ли как му светват очите, като си види храната. Не е готов още."
Това е то, любовта. Нито той е готов да си тръгне, нито тя е готова да го пусне. Докато смъртта ни раздели, както се казва.
Вървя по малка уличка в центъра на града и отдалеч виждам, че на тротоара лежи голямо черно куче, а жена се е надвесила над него. Стана ми притеснено, но се приближих. Жената му почистваше нааканото дупе с мокри кърпички, имаше поне двадесет мръсни такива на една купчинка до нея. Като ме усети, жената се изправи, усмихна ми се и каза "Много е стар вече." На 14 години бил. През това време аз я заобиколих, а старчето се изправи на лакти да ме види. Побеляла муцуна, диша тежко, на едната лапа абокат с лепенка. Жената продължи "Хич не е добре. Тръгнахме на лекар, ама той се изпусна и викам да го поизчистя малко. Много остаря, артрит отдавна има, едва ходи, хобб мобб... всичко има." Питам "А помислили ли сте за евтаназия, евентуално." Отговаря ми с усмивка "Аааа не, не. Знаете ли как му светват очите, като си види храната. Не е готов още."
Това е то, любовта. Нито той е готов да си тръгне, нито тя е готова да го пусне. Докато смъртта ни раздели, както се казва.
Аз забелязвам много голям стрес в тази тема да не би да те изпозлва майка ти или баща ти . Как да те използва? Като те помоли да и купиш нещо ? До такава степен ли се изопачи живота и се изродиха приоритетите?
Това, уви, си е характерно за българина - да не се мина някак, да не ме ползват за нещо. Но пък обикновено обратното рядко е проблем. Народопсихология му кажи и повече не го мисли!