Рим - 28 тема

Имахме 3 пълни дни, един следобед (при пристигането), и един предиобед (на тръгване)
Взехеме си Рома Пас за 72 ч (за 24 ч не продаваха) от Чампино, въпреки че още като четях тук в темите, бях наясно че ще са ни излишни. За съжаление преди да разуча напълно нещата, бях намерила свободни места за Колизеума, за деня и часа който ме устройваше, но бяха само за притежатели на Рома Пас. Така и не излезе друга опция за тоя ден и затова реших че ще ги купим тия карти, макар че няма да успеем да ги използваме пълноценно, както и стана.
Първия ден се разходихме до Базиликата Сан Джовани ин Латерано ,  до стената на Аврелиан, като минахме и през Порта Латина и през един парк. В тая посока бяха и Баните на Каракала, но ги пропуснахме, беше доста късно и тъмно.  
Втория ден беше за Колизеума с Римския форум и двореца Палатин. Може да се каже че целия ден си уплътнихме на тези места. Имахме идея да влезем и в Капитолийския музей след това, но не успяхме. Тоя ден си отиде в ходене пеш.
Третия ден: Малко повече се мотахме отколкото трябваше и не успяхме да видим всичко което ни се искаше. Видяхме Испанските стълби, Фонтана ди Треви, Площад Навона, Пантеона (отвън само) и каквото решим и ни хареса по пътя. Влязохме в Капитолийския музей без резервация и с Рома Пас, нямаше опашка за там. Като излязохме отново беше късно за каквото и да е и заваля. Само изкачихме стълбите пред паметника на Виктор Емануел и поседяхме малко да си починем.
Четвърти ден: Ватиканските музеи и Базиликата Св. Петър - за Купола не остана време, заради случката в метрото. До тогава в метрото се бяхме возили като пристигнахме, само за да стигнем от Термини до Хотела ни, за 3 спирки. Умишлено и с притеснение го избягвах аз поне. Сутринта тръгнахме от спирка Сан Джовани. Беше фраш от народ. Имахме време до часа за Ватикана и можехме да изчакаме следващото влакче. Интуицията ми казваше именно това, ама ние все пак се наблъскахме в народа. Аз държах здраво под гърдите ми, там където е ципа, една малка дамска чанта през рамо. Моя мъж с чантичка през рамо, която е позиционирана отпред на корема му, нищо никъде на държи и себе си даже на държи, щото го натиснали отвсякъде. Имаше двама които нещо се сдърпаха – може и постановка за отвличане на вниманието да е било. Слиза народа на следващата спирка и гледам ципа на неговата чантичка отворен. Казвам му, той взе да бърка, отваря , затваря, никой няма. Вика „ай стига бе“. Не можеше да проумее че го бяха преджобили и му няма портфейла. Вика ми „сигурно съм го забравил в стаята“ – не, не беше. Пари в брой, лична карта и дебитна карта. Поне беше махнал други документи, които обикновено държи там – талон на колата, шоф. книжка и т.н. Излязохме на следващата спирка , за да се обади да блокира дебитната карта, после на посолството. По телефона ни казаха че първо трябва да минем през Полиц. Управление и после при тях. Някакво безумно работно време имаха от 10 до 12 и после от 2 до 4 (нещо такова беше). Тръгнахме пак с метрото към Ватикана да пробваме да влезем все пак, щото ще ни изгорят билетите. Точно пред площада Св. Петър имаше бус с двама Карабинери. Решихме да питаме тях да ни упътят към най-близкото управление. Оказа се че могат на място в буса да направят необходимия документ, като казаха че с него  може да се прибере в БГ, без да ходи до посолството. Това беше добър вариант, спестяваше ни доста време и нерви. За да издадат документа трябваше някакъв документ който да удостовери самоличността на моя мъж (паспорт, шоф.книжка, служебна карта и т.н) или пък снимка на личната карта. Още ме е яд че не взех и паспортите в багажа, хем четох мнения тук.  За около половин час бяхме готови и се запътихме към музеите. С документа от карабинерите и доза съчувствие, пуснаха мъжа ми да влезе. Като излязохме от там, беше затворен купола и само базиликата ни остана като опция. Имаше сериозна опашка за влизане, но се движеше бързичко. После за да се приберем и двамата нямахме желание да ползваме метрото. Затова пък се отвисяхме час и нещо на спирката за автобус.
Последния ден имахме 3-4 часа до полета, за разходки. Като освободихме хотела, пак пропуснахме метрото и се качихме на автобус до Термини, в който ни провериха контрольори за билети. Там първо си оставихме на едно място да си оставим багажа. От тук в темата го разбрах - Stow Your Bags. После отидохме за билет за Леонардо експрес за Фиумичино. Набутахме се на някаква по-малка опашка, на която ни таксуваха по 4 евро отгоре за услугата да си купим от тях (ама нищо, аз претръпнах). Не си взех предварително билети, защото не бях сигурна за колко часа трябва да ги купя тия билети. Моя мъж имаше спомен, че през 2009 г  си е купувал билетче от перона на гарата от някакъв автомат. Сега такова нещо нямаше как да стане, не пускаха на пероните без билет. Абсолютно си пропиляхме времето в шляене и сладолед за 18 евро от един Бар на Площад Виторио Емануеле – до Термини.
Накрая Уизеър ни довърши, вместо към 19.30 да сме си в БГ, ние кацнахме след 23.00