Здравейте, мина и моето раждане в Софиямед и реших да споделя впечатления, тъй като на мен ми бяха супер полезни преди това 
Раждането беше с планово секцио, приемът става на предния ден, но ме пуснаха след изследванията, попълването на документите и консултацията с кардиолог да си се прибера вкъщи за нощта. Всичко това се проточи до към 1-2 на обяд, но разбрах, че други пациенти са чакали много по-дълго за консултация за кардиолог.
В деня на секциото отидох към 6 и 30 в болницата, не ми бяха дали свещичка, по някаква причина предпочетоха да спазят протокола с клизмата. След това мина неонатолог през стаята ми за много бърза консултация - 3 въпроса относно бременността и евентуални фамилни обременености, за да знаят какво бебе да очакват, както се изразиха и те.
Една-две от акушерките си позволиха коментари относно избора ми на секцио пред естествено раждане, което ми направи грозно впечатление, но не отделих енергия там, бях и притеснена.
В самата операционна всичко беше идеално - анестезиологът ми разясни всеки един детайл, през цялото време обясняваше какво прави, сестрата беше изключително мила, двамата се редуваха да ми държат ръката и да ме питат дали се чувствам добре по време на цялата операция. Аз раждах при др. Нур Ал Салех - за нея освен суперлативи нямам какво друго да кажа, направи цялата ми бременност и раждането супер готини преживявания.
Извадиха бебето, видях го за секунда, наснимаха го и го изнесоха за още секунда пред отделението, където чакаше таткото, за да го види и той. След края на операцията изведоха и мен за минутка, пак за да се видим, и после ме закараха в реанимация.
Грижите в реанимация също бяха на ниво - през час, час и нещо идваше някой да ме проверява, др. Нур ми донесе бебчето, за да го гушна за малко, всички бяха много мили.
Раздвижването беше на следващата сутрин - представляваше просто да стана и да си отида в стаята под надзора на рехабилитатор - също много мил и грижовен.
Общо взето дотук свършват нещата, които мога да похваля. Храната беше под всякаква критика, умът ми не го побира как на бременни/кърмещи жени се дава подобна храна.
Повивалник нямаше в стаята - ползват се еднократни пелени, които се постилат на леглото - леко дискомфортно след евентуална коремна операция.
Комуникацията по време на визитации не беше кой знае какво- питат дали си добре, проверяват свиването на матката, но реални сведения за това какви са показателите, кога ще се случи изписването и т.н. няма. От неонатология минаха първата сутрин да ми дадат сведения за бебето, после ми го докараха към обяд. Комуникацията с неонатология се случва по телефона, невинаги вдигат и невинаги са щастливи от това, че са търсени.
На третия ден вечерта се появи една неонатложка да ми каже, че на следващия ден бебето ми може да бъде изписано и да пита искаме ли да си ходим (при условие, че от АГ са ок да ме изпишат), което изключително ме зарадва. На сутринта във визитацията от АГ ми казаха, че те с неонатология не са комуникирали по темата и ме накараха аз да ги търся и препредавам информация. Чаках неонатолог до 12 на обяд за ежедневните сведения за бебето - не се появи никой. Бебето ми беше донесено към 9:30 от единствената акушерка, която ми направи отвратително впечатление - супер груба жена. Когато си позволих да я попитам знае ли кога ще дойде лекар, ми отговори, че щом бебето е при мен, значи е добре и когато успеели, тогава щели да се занимават с мен. Опитах се да я помоля за памперси, тъй като не бяха донесли резервни такива, но тя избърза да излезе, съответно излязох в коридора след нея, където ми изтръгна бебето от ръцете, навика ме, че не се правело така, а отговорът относно памперсите беше "Сега ли намери да искаш памперси". Звънях в неонатология многократно, за да ми кажат ще изпишат ли мен и бебето ми в този ден, или не, докато накрая се появи лекар, която ми обясни, че пътеката на бебето предвижда 5 нощувки за разлика от моите 4?!, но ни пускали да си ходим, ако искаме - все едно ни помилваха от затвор. В крайна сметка успях да си тръгна към 2 следобед, след многократни обяснения, искания, търсения, бюрокрация, плащания и т.н.
Няколко дни след това си взехме епикризите на бебето, назначили са единия от двата прегледа по неонатологичния пакет за точно 30 дни след датата на термина ми, не на раждането, и общо взето това беше.
Като цяло, единствената причина да отида там си остава моята лекарка, от отделението, схемите с пътеки, отношението на въпросната акушерка, което намирам за адски недопустимо, макар и да не е било кой знае какво, съм супер разочарована. За второ раждане не бих отишла там за нищо на света, с риск да трябва да сменя лекаря, ако се налага. Бих очаквала подобни условия и случки в по-скоро държавна болница.
Доста ми натежа на мен лично и това, че сме в пълна изолация - бащата няма достъп до отделението под никаква форма (макар и майстори да се разхождат свободно по цял ден измежду раждащите жени), няма достъп и до детето си до деня на изписване.
Стана доста дълго, надявам се да е от помощ информацията, ако някой има допълнителни въпроси, нека не се притеснява да ми пише
Раждането беше с планово секцио, приемът става на предния ден, но ме пуснаха след изследванията, попълването на документите и консултацията с кардиолог да си се прибера вкъщи за нощта. Всичко това се проточи до към 1-2 на обяд, но разбрах, че други пациенти са чакали много по-дълго за консултация за кардиолог.
В деня на секциото отидох към 6 и 30 в болницата, не ми бяха дали свещичка, по някаква причина предпочетоха да спазят протокола с клизмата. След това мина неонатолог през стаята ми за много бърза консултация - 3 въпроса относно бременността и евентуални фамилни обременености, за да знаят какво бебе да очакват, както се изразиха и те.
Една-две от акушерките си позволиха коментари относно избора ми на секцио пред естествено раждане, което ми направи грозно впечатление, но не отделих енергия там, бях и притеснена.
В самата операционна всичко беше идеално - анестезиологът ми разясни всеки един детайл, през цялото време обясняваше какво прави, сестрата беше изключително мила, двамата се редуваха да ми държат ръката и да ме питат дали се чувствам добре по време на цялата операция. Аз раждах при др. Нур Ал Салех - за нея освен суперлативи нямам какво друго да кажа, направи цялата ми бременност и раждането супер готини преживявания.
Извадиха бебето, видях го за секунда, наснимаха го и го изнесоха за още секунда пред отделението, където чакаше таткото, за да го види и той. След края на операцията изведоха и мен за минутка, пак за да се видим, и после ме закараха в реанимация.
Грижите в реанимация също бяха на ниво - през час, час и нещо идваше някой да ме проверява, др. Нур ми донесе бебчето, за да го гушна за малко, всички бяха много мили.
Раздвижването беше на следващата сутрин - представляваше просто да стана и да си отида в стаята под надзора на рехабилитатор - също много мил и грижовен.
Общо взето дотук свършват нещата, които мога да похваля. Храната беше под всякаква критика, умът ми не го побира как на бременни/кърмещи жени се дава подобна храна.
Повивалник нямаше в стаята - ползват се еднократни пелени, които се постилат на леглото - леко дискомфортно след евентуална коремна операция.
Комуникацията по време на визитации не беше кой знае какво- питат дали си добре, проверяват свиването на матката, но реални сведения за това какви са показателите, кога ще се случи изписването и т.н. няма. От неонатология минаха първата сутрин да ми дадат сведения за бебето, после ми го докараха към обяд. Комуникацията с неонатология се случва по телефона, невинаги вдигат и невинаги са щастливи от това, че са търсени.
На третия ден вечерта се появи една неонатложка да ми каже, че на следващия ден бебето ми може да бъде изписано и да пита искаме ли да си ходим (при условие, че от АГ са ок да ме изпишат), което изключително ме зарадва. На сутринта във визитацията от АГ ми казаха, че те с неонатология не са комуникирали по темата и ме накараха аз да ги търся и препредавам информация. Чаках неонатолог до 12 на обяд за ежедневните сведения за бебето - не се появи никой. Бебето ми беше донесено към 9:30 от единствената акушерка, която ми направи отвратително впечатление - супер груба жена. Когато си позволих да я попитам знае ли кога ще дойде лекар, ми отговори, че щом бебето е при мен, значи е добре и когато успеели, тогава щели да се занимават с мен. Опитах се да я помоля за памперси, тъй като не бяха донесли резервни такива, но тя избърза да излезе, съответно излязох в коридора след нея, където ми изтръгна бебето от ръцете, навика ме, че не се правело така, а отговорът относно памперсите беше "Сега ли намери да искаш памперси". Звънях в неонатология многократно, за да ми кажат ще изпишат ли мен и бебето ми в този ден, или не, докато накрая се появи лекар, която ми обясни, че пътеката на бебето предвижда 5 нощувки за разлика от моите 4?!, но ни пускали да си ходим, ако искаме - все едно ни помилваха от затвор. В крайна сметка успях да си тръгна към 2 следобед, след многократни обяснения, искания, търсения, бюрокрация, плащания и т.н.
Няколко дни след това си взехме епикризите на бебето, назначили са единия от двата прегледа по неонатологичния пакет за точно 30 дни след датата на термина ми, не на раждането, и общо взето това беше.
Като цяло, единствената причина да отида там си остава моята лекарка, от отделението, схемите с пътеки, отношението на въпросната акушерка, което намирам за адски недопустимо, макар и да не е било кой знае какво, съм супер разочарована. За второ раждане не бих отишла там за нищо на света, с риск да трябва да сменя лекаря, ако се налага. Бих очаквала подобни условия и случки в по-скоро държавна болница.
Доста ми натежа на мен лично и това, че сме в пълна изолация - бащата няма достъп до отделението под никаква форма (макар и майстори да се разхождат свободно по цял ден измежду раждащите жени), няма достъп и до детето си до деня на изписване.
Стана доста дълго, надявам се да е от помощ информацията, ако някой има допълнителни въпроси, нека не се притеснява да ми пише
Тоест сте се следила при д-р Салех, но сте раждала в Надежда, но отново с нея?