Здравейте, насочила съм се към спининг колело за домашна употреба. Имала съм обикновен велоергометър доста години и бях доволна. Ходих и на спининг - доста ми хареса, но покрай децата, няма да успявам да ходя на тренировки. Та, въпросът ми е какви уреди използвате и сте доволни? Насочила съм се към Lotto Ego 500, защото ме устройва цената, с маховик 13кг е и изглежда една идея по компактен. Някой с отзиви за него или препоръка за друг модел? Като цяло спининг байк или велоергометър бихте препоръчали за ежедневна употреба?
- Публикувана: 27 май 2024, 15:11 ч.
- Последно мнение: 18 май 2026, 19:36 ч.
Спининг колело - домашна употреба
Здравейте! Почти две години минаха, откакто притежавате спининг байка Lotto Ego 500. Съпротивлението се получава от натягането на филцова накладка, която се износва за около шест месеца при максимална употреба на високо съпротивление и няколко години, при рядка употреба. Възможно ли самостоятелно да смените накладката, когато се износи или се налага да викате сервизен техник? В Спорт Депо е с подръжка, ако сте го взели от там. И може ли да споделите колко приемлив е съскащия звук от триенето? Гледах Lotto Ego 900, но той е с по-лек маховик (10кг) и 14 степенно магнитно съпротивление, което ми изглежда недостатъчно натоварващо. Няма го и изложен като мостра, за да се пробва на живо.
LOTTO EGO 1000 е с електромагнитен мотор, управляващ мощен магнитит и електромагнитната му система генерира магнитно съпротивление с впечатляващи 32 нива на трудност, въпреки относително лекия маховик от 6 кг. Ориентировъчно велоергометрите са три категории, според тежестта на маховика:
1. Тези до 2,5 или 4 килограма, са подходящи за съвсем леко раздвижване и рехабилитационно възстановяване.
2. Около 6 до 10 килограма, влизат в златната среда за домашна употреба, осигуряваща прилично натоварване.
3. Над 13 - 18 килограма вече е класата на професионалните уреди, които предлагат солидна центробежна инерция и усещане, близко до карането на истински велосипед.
Иначе велоергометъра с магнитно съпротивление е стандартът за домашна употреба. Не пречи на околните в жилището, понеже по дефиниция е безшумен и е много по-добра инвестиция в дългосрочен план, заради комбинацията от висока издръжливост(няма части, които се износват физически), липса на шум, плавно движение и прецизно регулиране на съпротивлението в няколко фини стъпки, които мотивират да го ползвате по-често, вместо да се превърне в „закачалка за дрехи“.
Първоначално си го набелязах в eMag, но тази платформа се превърна в синоним на безочлива спекула. Често продават и употребявани стоки със силно завишени цени или изпращат артикули, различни от поръчаните. А и не ми харесва изцяло черния "мафиотски" цвят на корпуса. Другото, което ме отказа е зависимостта от електрическата мрежа и излъчването на електромагнитна радиация от велоергометъра, ако някъде в електрическата инсталация е включен уред за "инжектиране" на високочестотни импулси. Проверете с индукционен тестер за фаза(диапазон на измерване 5-1000 V sensitivity) - на 10 сантиметра до уреда не би трябвало да има светлинна индикация. Може и с някой детектор за електромагнитна радиация(EMR) - на разстояние няколко сантиметра, излъчването не трябва да надхвърля пет миливата на квадратен сантиметър(5 mW/cm2). Понякога захранващия адаптер дефектира и спадът в напрежението води до рестарт и загуба на прогреса, в случай, че конзолата на вградения компютър не се захранва от батерии. Освен това, ако не използвате защита от пренапрежение и включвате адаптера на велоергометъра директно в контакта, има вероятност да изгори електромагнитния мотор и да получите повреда в електрониката на конзолата. Накрая ако ще ползвате интерактивни маршрути, като Z-Sport, Kinomap или Zwift, приложенията често изискват и включена геолокация/местоположение на телефона/таблета, за да се свържат с Bluetooth-а на байка.
1. Тези до 2,5 или 4 килограма, са подходящи за съвсем леко раздвижване и рехабилитационно възстановяване.
2. Около 6 до 10 килограма, влизат в златната среда за домашна употреба, осигуряваща прилично натоварване.
3. Над 13 - 18 килограма вече е класата на професионалните уреди, които предлагат солидна центробежна инерция и усещане, близко до карането на истински велосипед.
Иначе велоергометъра с магнитно съпротивление е стандартът за домашна употреба. Не пречи на околните в жилището, понеже по дефиниция е безшумен и е много по-добра инвестиция в дългосрочен план, заради комбинацията от висока издръжливост(няма части, които се износват физически), липса на шум, плавно движение и прецизно регулиране на съпротивлението в няколко фини стъпки, които мотивират да го ползвате по-често, вместо да се превърне в „закачалка за дрехи“.
Първоначално си го набелязах в eMag, но тази платформа се превърна в синоним на безочлива спекула. Често продават и употребявани стоки със силно завишени цени или изпращат артикули, различни от поръчаните. А и не ми харесва изцяло черния "мафиотски" цвят на корпуса. Другото, което ме отказа е зависимостта от електрическата мрежа и излъчването на електромагнитна радиация от велоергометъра, ако някъде в електрическата инсталация е включен уред за "инжектиране" на високочестотни импулси. Проверете с индукционен тестер за фаза(диапазон на измерване 5-1000 V sensitivity) - на 10 сантиметра до уреда не би трябвало да има светлинна индикация. Може и с някой детектор за електромагнитна радиация(EMR) - на разстояние няколко сантиметра, излъчването не трябва да надхвърля пет миливата на квадратен сантиметър(5 mW/cm2). Понякога захранващия адаптер дефектира и спадът в напрежението води до рестарт и загуба на прогреса, в случай, че конзолата на вградения компютър не се захранва от батерии. Освен това, ако не използвате защита от пренапрежение и включвате адаптера на велоергометъра директно в контакта, има вероятност да изгори електромагнитния мотор и да получите повреда в електрониката на конзолата. Накрая ако ще ползвате интерактивни маршрути, като Z-Sport, Kinomap или Zwift, приложенията често изискват и включена геолокация/местоположение на телефона/таблета, за да се свържат с Bluetooth-а на байка.