Мм даже не разбрал какво има в плика, бързал, дала му нещо, взел го. Да, джанките не са нещо вредно, отровно или невъзможно да го ям. Но лично ми писа да ми каже как за мен ги пратила. Отидоха в боклука, съжалявам.
Нямам против да праща на сина си каквото прецени, но г/д рядко се изяжда. Като кажа “не” за мен това е чисто не, а тя явно го приема за отказ от срам или куртоазия.
Мм готви рядко и като цяло не умее почти нищо в кухнята. Няма да тръгне да мисли как се прави тиквичка.
Но това цялото нещо го пиша не защото искам да се фокусирам на какво не обичам да ям, а как не се признава “не” за отговор.
Както с е с храната, така е и с други неща.
Опитах се да отбивам поканите й за рокля с любезност, като чуеш няколко пъти уклончиви отговори, сигурно щесе усетиш.
Наскоро се запознах с нова колежка, стана ми симпатична. Писах й 2-3 пъти да се видим за кафе в почивката, тя все не можеше, не знам си какво. Ами ясно ми стана, че не иска. Спрях да я търся и толкова. Човек се усеща в един момент ако е нежелан.
Като увъртах и се опитвах свекърва ми да разбере, че като не схваща “не”, има начин тактично да й кажа “не”. И това не разбра. Накрая ме порти на майка ми колко е разочарована.
Сигурно сте прави да не обръщам особено вниемание.