Здравейте на всички, които ще прочетат следващите редове. Отдавна чета теми тук във форума, но нямах регистрация. Дори не вярвах, че някога ще пиша, но бих искала да споделя това, което ми тежи. На някой може да му се стори смешно и несериозно, но аз усещам как бавно започвам да потъвам в прегръдката на депресията.
На 23 години съм от едно малко градче не много далеч от София. От малка съм си мечтала да живея в големия град и когато завърших училище веднага се преместих в столицата. От този момент сякаш живота ми започна отначало - намерих нови приятели, чувствах се на мястото си и бях много щастлива. Живеех на общежитие, при това сама, работех и същевременно учех. Но наскоро поради ред обстоятелства се наложи да се върна да живея отново в родния ми град. Оттогава усещам как бавно започвам да изпадам в депресия. Не излизам изобщо тук, плача всеки ден, нямам приятели, хората са съвсем различни - недружелюбни, някак дори злобни са станали… Едно сиво ми и като цяло изобщо не се чувствам добре. Нямам желание за абсолютно нищо. Дори започна и едно ежедневно главоболие… Потънала съм в спомените за доскорошният ми живот..
И сега знам, че ще започнат въпроси от типа “И какво очакваш?”, “Ние как да ти помогнем?”..Не търся помощ, просто исках да споделя с някого, да си поговорим (попишем в случая) и да се почувствам поне малко по-добре. Благодаря Ви, че ме изчетохте!
На 23 години съм от едно малко градче не много далеч от София. От малка съм си мечтала да живея в големия град и когато завърших училище веднага се преместих в столицата. От този момент сякаш живота ми започна отначало - намерих нови приятели, чувствах се на мястото си и бях много щастлива. Живеех на общежитие, при това сама, работех и същевременно учех. Но наскоро поради ред обстоятелства се наложи да се върна да живея отново в родния ми град. Оттогава усещам как бавно започвам да изпадам в депресия. Не излизам изобщо тук, плача всеки ден, нямам приятели, хората са съвсем различни - недружелюбни, някак дори злобни са станали… Едно сиво ми и като цяло изобщо не се чувствам добре. Нямам желание за абсолютно нищо. Дори започна и едно ежедневно главоболие… Потънала съм в спомените за доскорошният ми живот..
И сега знам, че ще започнат въпроси от типа “И какво очакваш?”, “Ние как да ти помогнем?”..Не търся помощ, просто исках да споделя с някого, да си поговорим (попишем в случая) и да се почувствам поне малко по-добре. Благодаря Ви, че ме изчетохте!
И аз се надявам, че всичко скоро ще се нареди..
