Моля за мнение.Преместване обратно в чужбина / Шотландия

Ей, спомени🙂. И аз съм живяла 1999-2000 в Лондон. Пристигнах за пръв път 1998 и ни оставиха в някакви покрайнини (бях на студ обмен). Викам си, то това Лондон, нищо интересно 🤨. Първият ми същински спомен е от Трафалгар - очадърена в юнския дъжд, направо ми се жигоса в съзнанието. И досега ходя 4-5 пъти годишно и обикалям едни и същи места. Обожавам им парковете и пазарите. Никой от хората, с които се запознах тогава (десетки и откъде ли не), не са там вече. За мен Лондон е транзитивен град. Град на млади и необвързани хора, пълни с енергия да опитат от всичко. И туристи - хиляди от тях.

Кафе култура по студентските ми години нямах. Нито оценявах домашната храна и доброто вино, докато не ме запали гадже италианец, когото срещнах първата седмица при второто ми посещение в Лондон.

Изи кафенетата добре си спомням! Откраднаха ми чантата в едно от тях с първия ми мобилен телефон. После някой намерил чантата и звъннал в агенцията, в която работех да си я прибера. Естествено, минус мобила и кеша.

Лондон ми е най-любимият град на света, но там не бих живяла, ако съм семейна. Има десетки, по-интимни градове в Европа, в които има космополитност и мулти-култи среда (аз харесвам и с местни да общувам, а в Лондон, както си писала, живеят основно навейки от къде ли не). Но от 2010 е много по-различно. Мисля, че 2004-2010 беше периодът на европейците - Европата, която съществуваше в съзнанието на поколението на падналата берлинска стена и песента “вятъра на промяната”. Тази идея, според мен, в цялостната си реализация, живя много малко - от 2004 до кризата. Сега е друго.

Около 2010 общувах само с европейци, основно от западна и южна Европа. Сега индийците са навсякъде. Не че ми пречат, но те си стоят в ядра от себеподобни, и не се мешат много много. Забрадените жени и стопаните на душите им също ме притесняват.

Valerie, в Трявна в центъра правеха такова кафе, не знам има ли го още заведението.

Има го.
Във Велико Търново и Жеравна също има такова кафе.

Мисля че авторът избяга. Незнайно къде.

Мерси Jokerr, мерси Фрау К. 🤗
Живот и здраве, като пътувам натам, ще го опитам! Бих го съчетала с едно ашуре със сладолед преди това.

Ама дотогава.. дали не мога да си го приготвя в къщи? И как?
Морето ми е наблизо, пясък не липсва.

ПС. Авторът не пише, но вероятно чете.

Отвори друга тема, ще учи за ИТ, ама като гледам как не го свърта може вече да е и другаде.

Пила съм, разбира се. Това кафе беше най-популярното в българските провинциални градове и села, но и по цялото Черноморие, включая Украйна, Грузия, освен Турция. Малко хора пиеха еспресо и основно от кубинска кафеварка. През 70те и 80те не съм виждала домашна машина за кафе в България, нито другаде. На мене ми е много вкусно, по-вкусно от еспресо, което също много обичам, но с повечко горчива Робуста (20-30%), на 15 бара, не повече и в гореща чаша, като италианците.

Единият ми дядо беше голям майстор на това кафе, а баба ми гледаше на кафе любителски, та някои дни се изпиваха по 20 до 40 кафета в къщи, с по 2 ибрика на пясъка наведнъж.

Не е трудно да се приготви и съм постигала вкуса и на средно слаб, газов котлон. Трябва да потърся едно видео на руски да видиш как става. Трябва ти хубаво джезве и ръчна мелница за турско кафе. И така:

Джезве (ибрик) - всякакви има. Те имат широко дъно за да се загряват бързо, тясно гърло, чучур за наливане отгоре и дълга дръжка. Дядо ми се кълнеше, че кафето става хубаво само в медено, калайдисано джезве с много широко дъно и много тясно гърло. На няколко години се калайдисва, което в Сливен и Стара Загора вършеха калдараши (калайджии), които идваха с катуна в някой заден двор и калайдисваха съдовете на целия квартал. Има и от инокс, които могат да се мият в миялна. Дръжката е обикновено покрита с дърво за да не пари или бакелит. Дядовите бяха с метална, която хващаше с парцал понякога, но основно с голи ръце. Слага се така, че дръжката да гледа навън и да не се нагрява от качващия се, горещ въздух. Има и бронзови. Добре е да е за над 2 чаши. От дядо знам, че никога не се прави по-малко кафе в голямо джезве, нито повече. Ако джезвето е за 3 чаши, правиш 2 или 3, никога 1 или 4. Турското кафе е малко, нещо като 75-100мл, поднесено в малки чашки с подобен обем. Чашките се слагат близо до огъня за да не са студени и кафето да не настине, както казваше дядо ми. Не се сгорещяват.

Има и златни и сребърни джезвета, но сребърните се поддържат трудно и могат да посинят кожата. Сребърните се чистят със сода. Златните се чистят при златар или с ултразвук, може с амоняк. 

Кафе - Арабика и никакво друго. Може да се добави робуста, защото се слага захар за да се постигне пяна и за някои хора може да е сладко. Робуста до 10%, не повече, защото вгорчава повече това кафе, отколкото еспресо. Кафето трябва да е супер фино смляно и прясно смляно. Супер фино. То се излива в чашата и не трябва да се усеща никак. Трябва да е като брашното в бозата. Има електрически мелници, но почват от 250€. Има ръчни, които ние ползвахме. Затваря се на максимално и така се мели. Малко повече време отнема. Може да се счука в хаван. Етиопското и суданскотоса счукани в хаван, но по-едро. Само дето не го пресяваме, дето викаше баба. Моята работа като дете беше да меля кафето. Слага се по чаена лъжичка с връх за 1 чаша от 100мл или много малко повече.

Захар - задължителна в някакво количество и задължително се слага в джезвето за добра пяна, а не после. Имаше tatlı (татлъ) кафе - сладко кафе и çok tatlı (чок татлъ) много сладко кафе. По чаена лъжичка задължително за пяна, 2 за сладко и 3 за много сладко. Захарта е бяла, на кристали и никаква друга.

Подправки - приемлив е кардамон, зелен, смелен на ситен прах заедно с обвивката. В къщи не слагахме или рядко. Според мене задушава мириса на кафето. На върха на лъжицата или нож. Нещо като половин чаена лъжичка за 4 чаши кафе. Може да се смели и в обикновена електрическа кафемелачка и става ситен. Купува се и на прах.

Вода - студена, даже ледена и не варовита. Тази от чешмата променя вкуса. Отмерва се с чашата, в която ще се сипва и не повече. По чаша за чаша.

Пясък - нашият беше от плажа на Слънчев Бряг - ситен, пресят в детско сито, без примеси.

Тава за пясъка - дълбока, с обло дъно идеално и да е според големината на газовия котлон. Ако печката е на дърва или въглища, може и по-голяма тава. Някоя стара и изкорубена е идеална. Поне 7см пясък. Загрява се един час на среден огън. Джезвето трябва да е заровено поне 1/3 в пясъка.

Сипва се водата, захарта, кафето, кардамон и се разбърква. Заравя се в пясъка до половината или 1/3, като дръжката е добре да остава извън тавата за да не се сгорещи и като се надигне до горе се сваля. Изчаква се 20-30 секунди и се слага пак и така общо 3-4 пъти. Как се налива -  трябва да се види в YouTube. Мога да обясня. Дори и да трябва кафе ако ще се гадае по чашата, пак не се сипва утайката, само течност. Отива и малко прах в чашата.

Турското, гръцкото, арменското кафе са едно и също, долу горе. Гръцкото се сипва с пяната, а турското май без. До нас имаше един арменски клуб. По същия начин го правеха. Дядо ми беше доброволен кафеджия там, освен табладжия.

Важно е да се загрява и кипва бааааавничко. Първо за да се оводни кафето и да остане по дъното и второ - за да има време да влезе ароматът във водата.

Сервира се с нещо сладко - халва, локум, сладко от вишни в Сливен, баклава. В къщи с грис халва или казан деби, че лесно се правят и няма нужда от фурна.

В турските магазини има всякакви джезвета. Все някое ще ви пасне. Ако не искате допълнителна мелница, то хаван ще свърши работа за проба, но после е добре да се пресее. По-бавно става.

Има и рецепти с мляко и сметана. Някои хора добавят смляна печена леблебия (нахут) за по-малко кафеин. Има и някаква напитка от корени на орхидеи в Турция и Египет, но не я наричат турско кафе, макар и да е вкусна.

Успех.

Ще ида да намеря точна рецепта и как се налива.

Чудя се на автора как така не си е завъртял приятелски кръг за 10 г. в   Шотландия. Звучи като човек, който след работа е на компютъра да си говори със съучениците от квартала в България, дето го викали да се прибира. За сърдечни връзки хич не споменава, сам ли е бил 10 години? Самотен там, самотен тук, ами не са държавите виновни.
Скоро бях на голямо парти в разнородна и международна компания, в Лондон, ами англичаните бяха най-комуникативни и весели, мъжете с жени от португалия, бразилия, турция, българия, имаше китайка и красавица от Зимбабве, англичанки с испанци и италианци, усмихнати и дружелюбни,шарен свят . Единствените 6-7 човека българи стояха скупчени в един ъгъл като в необрано лозе, дето се вика. Събраха две маси и насядаха да гледат и обсъждат, кой колко пил, пък уж говорят английски,  голямо забавление му дръпнаха.
В ОК в големите градове е такова невероятно съчетаване на хора от всякакви раси и цветове, красиви, грозни, всякакви и деца са си завъдили. Недоумявам как малди хора остават самотни.

Nevena,
Много много ти благодаря за насоките и отделеното време!! Нямам думи..
Дядо ти е бил истински човек, майстор с душа, както се казва. А ти си научила толкова много! Можеш да отвориш верига от такива кафенета - SLOW CAFÉ 😁


Само не разбрах защо пясъка 1 час се загрява на среден огън. Аз мислех да го загрея във фурната в една тава, после да извадя тавата с пясъка и да врътна кафетата бавно бавно, по табиет. Вече гледах 2-3 видео. Забелязах, че въртят джезвето в кръг по посока, обратна на часовниковата стрелка - може би е случайно и няма значение, но да кажем кафето е да спреш малко ритъма, ретроспекция на времето, почивка.
Утре сутринта ще взема пясък, с джезвето ще е малко по-сложно. Точно медно беше това, което видях в детството си.

Интересна тема. Аз съм от тия, на които не им липсва България, нито прословутия социален живот там. Едвам изтърпявам три седмици през август. Свикнала съм да ми е спокойно, далеч от клюки, интриги и всяка вечер кючеци от близката кръчма до нас.
Имам доста познати българки тук в Германия, които обаче са решили да се връщат и да стават учителки "у София". Давали много пари, пък работата не била кой знае колко трудна.
След  години живот и здраве можем да си вземем  някоя къщичка в морски град в България и да си изживеем старините там. Дотогава не смятаме да се връщаме, а и децата са твърдо против.

Може и да са се стресирали от толкова мулти-култи. Не би ме учудило предвид коментарите, които съм чела в този форум.

Невъзможно е да живеете и работите в чужбина и да се отделите от другите! Как ще стане? Един хляб да си купите от близката хлебарница ще трябва да общувате с местните...

Права си. Уж от голям български град бяха, ама така са зациклили в своя си “бъбъл”😆 и никакъв интерес към нещо ново и различно.

Хахаха. Хиля се с глас. Хляб се купува от супермаркета, в който рядко има англичани в централен Лондон. Взимаш си хляба, отиваш в днешно време на каса на самообслужване и плащаш. Хлебарниците са рядкост и често ги държат пакистанци. На най-добрата ми приятелка гаджето имаше 2 хлебарници. Същото с месарници. Наан, плосък хляб купувах от един индийски амгазин или от арабския. Bayswater е кварталът, до Падингтън. На Old street, до Bank хляб купувахме от семейство кюрди или пакистански семеен магазин. Веднъж седмично ходехме до френска хлебарница в South Kensington. Имаше една на пазара Portobello, която я държаха испанец и португалка. Вече я няма. Продаваха страхотен кристален хляб (Pan de cristal) и сандвичи с него. Предлагаха brunch.

Повечето хора в Лондон пазаруват от хипермаркети и супермаркети на самообслужване. Пълнят количките, нареждат на конвейера до касата, плащат, обратно в количката и към колата. На пазара си слагаш сам това, което искаш, даже на щандовете за месо и ти казват колко да платиш и това е. Опакованото е претеглено и има цена. Само за риба казваш да я кормят ли, да чистят ли люспите, да я режат ли на парчета или филе или да не я пипат.

За да общуваш с местни, трябва първо да ги има. В Лондон има повече родени в чужбина, отколкото местни хора. Местните работят по офиси и рядко работят в търговия и обслужване като директно контактуващи с клиенти. Аз на рецепция на голям хотел в Лондон съм засякла точно двама англичани. Там искат чужд език, а тези, дето знаят езици не щат да работят в хотел с клиенти и на смени.

Личи си кой е живял там и кой разсъждава по принцип.

Valerie, няма да стане само със загряване. Трябва си постоянен огън отдолу. Пробвай и сподели. Да, върти се джезвето, но не непрекъснато. Не помня посока, честно казано. То и на котлон става, но трябва среден огън. Нацелиш ли температурата, и на чугунен котлон става. Правили сме на балкона лятото, на единичен чугунен тиган и даже на сач.

Я направо запалете огън на плажа!

Такова кафе тук не се търси. Има турски кафенета, ама са само мъже вътре.

Глобалистан, точно. Думата трябва да я патентоваш.  Глобалистан в най-грозния му вид. Аз мисля повече да не ходя в Лондон, освен по работа и при нужда. Трудно ми е да преглътна промяната. Квартали без чужденци там никога не е имало от кралица Виктория насам, но това, което виждам от 2010г насам ме натъжава. Точно смес между Брадистан (галеното име на Брадфорд по разбираеми причини) и талибанизирано гето.

Нямам против да има чужденци. Като отидох бях впечатлена от индийките по сарита с голи части около корема и по чехли зимата, черните с изисканите, сложни прически и дълги нокти.

Учех около Tottenham court road и се прибирах до Lancaster gate, където живеех, пеша. Харесваше ми да влизам в магазините, да тествам парфюмчета, да виждам всякакви хора. Понякога отскачах до Пикадили.

Обичах да се разхождам по High street Kensington. Имаше чужденци, но сега само такива има и само Близък Изток и подконтинент с малко други за боя или мая. 

Париж и Лондон си приличат по много неща, но са си различни светове. Части от Париж са сринати през ВСВ и е строен след нея. По-модерен, удобен и красив. Жилищните блокове са повечето с балкони. Улиците са широки, още от времето на Осман, който го е проектирал. Сградите от неговия период са строени да има магазини и офиси на партера и първия етаж, големи апартаменти с балкони на втори, трети и четвърти етаж, малки апартаментчета за бедни по-нагоре и стаи за прислуга на таваните, под покрива. Жилищата са много, много добре изолирани повечето, за разлика от английските. Много добре поддържани общи части, градинки, озеленяване. Това в Англия го няма извън центъра. Рядкост са блокове без централно парно и топла вода. Даже и наричаните "гето" квартали са много по-чисти, поддържани, с по-добра инфраструктура и обществен транспорт от много централни, софийски квартали. Хората са изключително вежливи, любезни и общителни, но само ако знаеш френски. Тук като влезеш в асансьора или подминем непознат съсед, колега, казваш Добър ден. В Англия поздравяваха, но ме питаха откъде се познаваме и спрях. Като дойдохме тук, в една болница възрастен човек ми направи забележка, че не съм го поздравил като съм влязла в асансьора. Извиних се и започнах да поздравявам, но ми беше трудно.

Много са толерантни към всичко. Има много повече корупция, отколкото в UK и администрацията е трудна. Често не са ясни в изискванията. Пример - отивам за здравна карта или нещо подобно. Пишеше да се носи бележка за бременност, без която трябва рентгенова снимка. Нося. Давам я на лекарката и тя ми иска ехографии, прегледи, изследвания. Казвам, че са искали бележка. "Трябва ми малко повече". Добре, но защо не предупреждават? Носех си папката и и ги дадох, но я носех, защото имах час при акушерката след това.

На юг са много топли и малко кланови. Животът е фиеста по италиански. В много градове французи няма сред младите.

Елате и поживейте тук! Северна Испания е близо, но животът не е абсолютно същия като в съседен Перпинян. Знам го от съседи испанци, които се пенсионираха в северна Испания, върнаха се и пак си отидоха.

Билбао много ме влече. Езика харесвам и кухнята. Умирам си за осолена треска в зехтин и чесън и мога само това да ям 2 седмици. Зехтинът се сгъстява от чесъна и дава бял сос. Ей това:

https://honest-food.net/basque-cod-al-pil-pil/

И чийзкейка обожавам. 

https://www.google.com/imgres?imgurl=https%3A%2F%2Fwww.gastrolab … %2Ctrie%2Cxga1pt2

Имаме си гасконци и тук. Най-старите европейци. В миналото са населявали целия Бискайски залив и атлантическото крайбрежие до Нант и даже нагоре.

Аз не съм живяла никога извън парижкия район и не мога да опиша от първа ръка животът навсякъде, защото е много различен. Харесвам западна Франция, юга, около Лимож, Нормандия и Бретания.

Французите са големи патриоти и тертиплии. Държат си на френското. Както Джоан Колинс каза, във Франция всичко е френско. Френското винаги е удобно и красиво.

Френски лесно може да научите щом знаете испански. Трябва да поживеете тук и да се потопите в културата, езика. Ще е ново приключение и предизвикателство.

Чужденците са основно от Италия, Испания, Полша, Украйна, Северна Африка, бившите колонии в Африка, Виетнам, Китай, Камбоджа, Лаос. Има хора от цял свят, но не толкова разнообразно, колкото в Лондон. Повечето чужденци знаят френски. По тази причина малко французи се пънат да говорят на друг език. Редовно хора ми се оплакват, че един час търсят някой да ги упъти на английски и ..... никой. Това в квартала с небостъргачите и много седалища на големи компании и банки, хотели, където дневно по гарите минават 400 000 души!!!!!!!!! Не, че никой не знае английски, ами не им се занимава.

В парижкия център е гадно да се живее и работи. Вечно има демонстрации, манифестации, протести. Днес имаше против победата на Националния Сбор. 350 000 души очакваха. Имаме доста въоръжени грабежи, стрелби в големите градове. Ужасна престъпност като кражби, насилие. В Англия е по-ниска в момента, мисля.

Образованието е вече под всякаква критика, дори частното. Младежта излиза неграмотна. Висшето е ОК, но са коне с капаци. Малко е разхвърляно и неуредени, за разлика от Англия. Поне има общежития за социално слаби студенти, но класирането е трудно. В Англия май няма. Не съм чувала да има.

Здравеопазването е мноооооого по-добро от английското. Зъболечението не чак толкова.

В парижкия район си заслужава да се поживее само заради музеите. Този на импресионизма е любимият ми, Лувърът, парфюмния във Версай, но има стотици. Много красиви замъци, исторически къщи в района. 

Климатът е сходен в Париж и Лондон, но Париж е леко по-топъл и слънчев. По-луксозен и красив изглежда, особено около Сена и каналите. 

Държава, която (все още) не е за подминаване е Франция. Има по нещо за всеки. 

Авторът може да се замисли и за Франция или Испания. Хората са по-топли и контактни.

И аз се чудя какъв е този прословут социален живот в БГ. Моите познати там излизат по-малко от мен тук. Аз си имам приятелки българки от старите емигранти като мен, и приятелки местни, австрийки, германки. Постоянно сме поканени някъде или ние каним гости, ходим на ресторант. Е, няма ракия, но който иска може да си я купи от бг магазин. Ние не пием и този въпрос не ни вълнува. Миналата седмица бях поканила швейцарци на кисело зеле със свинско, тази седмица на скара с картофена и шопска салата. Ядат та пушек се вдига Имаме си общи теми, но ако не знаеш език няма как да общуваш, това е логично. Но тогава вината не е в местните, които уж нямали социален живот.