Моля за мнение.Преместване обратно в чужбина / Шотландия

Да, много благодаря за описанието, Невена. Така е, както си го представях през твоите думи.

Не мисля, че ще уча отново някога френски, твърде много вода изтече, за да се нагаждам отново и заобичах Испания, особено океанската й част. Тя е непретенциозна, летата са прохладни, рибата - превъзходна, зелена е.

LemonDesi не знам на каква възраст си, но аз и няколко от списващите сме били тийнове през ‘80-90. Имаше някаква европейска идея по него време, която ми се струваше, всички прегръщаха, от двете страни на стената.

Вместо европеизиране, за мен сега се случва азиатизиране на Европа. А кого според теб не можем да понасяме точно, аз не разбрах.

Няма голямо значение на каква възраст съм, горе-долу подобна.
Просто евроцентризмът не ми е в кръвта явно...
Чудно ми е някак как европеецът (казано най-общо, но можем да го доуточним - белият човек) по подразбиране трябва да е приет радушно навсякъде, а другите са глобалистанци когато не си знаят мястото.

Това, че не променяме облика на местата, по които се заселваме, не си учим децата, че са нещо повече от местните, нито да мразят местните, не търсим да налагаме нашата култура, религия и език и че сме интегрируеми, а децата ни асимилируеми независимо от образователното ни ниво, социалния статут и нашата собствена пригодимост. 

И най-космополитните и отворени от нас, както и от местните, от известно време трудно понасяме глутниците, хм, глобалистанци.

Някои общности определено не са в полза на държавите, към които гребат и плуват, съжалявам. И не става дума за цяла Азия, а за определени части. Също и за части от Африка.

Никоя система, особено западна, човеколюбива, правова и демократична не може да се справи с хора, които имат коренно различна ценностна система и разбирания когато придойдат в огромен брой и се асоцират със себеподобни от съседните страни и райони. Това обяснява вдигането на популярността на тукашния Национален Сбор.

Аз не съм евроцентристка, но желая във Франция да преобладава френския език, култура, начин на живот, кухня и да лъха свобода. Същото желая в Италия, ОК, Испания, Белгия, Германия, България и всяка друга държава. Желая и да се отчитат местните районни особености. В Шотландия да виждам шотландски живот, в Уелс - галски, в южна Англия - английски. Като отида в Сицилия, зная, че не е като в Милано. В Билбао е различно от Мадрид, барабар с езика. Във Франция си имаме Бретания с нейния език и всички особености, гасконци, югът е доста италиански, доколкото може да се говори за италианско. Има и карибска по островите Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелеми. В България Тракия и Мизия се различават, а също и Македония. Помашката култура в Родопите е уникална. Има пловдивска арменска, турска в кърджалийско и разградско, шуменско.

Не ми се нравят Брадфорд или Марсилия от днешно време и не се виждам да живея там. Това вече не е мулти мулти, не е и циганизация, ами си е глобалистанизиране.

САЩ и Канада са друга бира, млади държави и доста изкуствено ми идва всичко там. В Европа бих искала да се запази, доколкото е възможно, местната култура на местно ниво, поне в социалния, административен и културен живот. 

Нямам против да дойде половин Куба и четвърт Бразилия, както и цяла Аржентина и Чили. Голям купон ще стане. Също от Намибия, Габон, Конго. На първите, обаче, населението намалява или расте от имиграция, а вторите не са много на брой.

ierldan, ако дойдете тук за две години, то френския ще го възстановиш за точно 2 месеца и ще го усъвършенствате. Не е нужно да се заселвате завинаги. Щом ти е било мечта, изживей го! После идете да изживявате национализма! Идвам и аз 🌞. Дружно ще се борим с вятърни мелници. Аз пък искам да поживея в северна Испания, но ММ не иска. Само дъщеря ми би искала и само на гости. Галиция ме влече, но е влажно и далече. Моята голяма мечта е година в Бразилия. Вероятно няма да я осъществя.

Към Перпинян е близо до Испания и Андора. Невероятно красиви са планините, с кози, мечки и каквато твар се сетиш. Има много испанци. Имаше. Сега са повече северноафриканци, но и в Испания вече е същото. Климатът е същия като в северна Испания. Ако идеш на някой безлюден плаж, не знаеш в Испания ли си или във Франция. Същата риба по пазарите, същата атмосфера. Само цените са .... различни и не в наша полза.

Идея е да си купите каравана. Може и на старо. Има си вътре газови котлони, газова фурна, може и газова сушилня да си сложите. Пералня и електрически уреди искат ток от батерии. Електричеството от слънчеви панели не винаги стига. Идвате, паркирате се някъде и живеете месец, два, три. Европейската карта покрива спешната помощ за този период. После обратно с купчините мръсни дрехи, Ха Ха и след месец или два пак. Може и с корабче, по френските канали. На кораб се побират повече слънчеви батерии. В стария квартал имаше паркирани доста немци и холандци, с деца, сами. Живеят няколко месеца и тръгват за друг пристан. Познаваха цяла Франция. Животът на такова корабче е впечатляващо удобен. На пристан си имат ток, газ от тръба, всичко. Това ако се включат, разбира се. Някои носят мотор, колела и обикалят града с тях.

Каравана или корабче са прекрасна идея за млади хора или пенсионери. Опознават държавата и градовете и ако някъде им хареса, се заселват и усядат.

Съгласна съм с мненията на Невена и Ierldan относно Лондон, мулти-културната атмосферата и пригодността му за живот и създаване на семейство. Чудесен град е за студенти, будни хора и млади професионалисти, необвързани и без деца. Като един от градовете с най-голям процент мигранти от цял свят в световен мащаб, разнообразието, динамиката и възможностите, които предлага, са несравними. От Лондон като изходна точка може и да се пътува много лесно навсякъде. По разбираеми причини представлява също така магнит за туристи. Дай Боже всекиму да има възможност да прекара няколко дни и да усети атмосферата на Лондон.

За усядане и семеен живот, обаче, има далеч по-пригодни средно големи до големи градове в Англия, които са компактни, с по-хомогенно население (преобладаващо местно), без да им липсват възможности за културен живот и активна, качествена почивка, или в по-малка степен мулти-култи дух. Предимствата са близост до работното място, свършваш работа в пет следобяд, в пет и петнадесет след кратка разходка си вкъщи. Места в безплатни детски градини, добри училища, здравеопазване, не толкова скъп живот, както в Лондон. Разлика в заплатите има, но поради високите и покачващи се цени на недвижимите имоти балансът определено е на страната на заплатите, като покупателна стойност, и така докато в Лондон човек може да си позволи собствено жилище с изплащане на кредит, в другите градове - където цените са двойно до тройно по-ниски при подобна квадратура и условия - би могъл за същите пари да закупи две, едно за собствено ползване, едно като инвестиционен обект за даване под наем, или ако районът позволява, за отдаване на туристи.

Миграцията, обаче, има както положителните, така и отрицателните страни. Обратната страна на монетата - капсулирани, паралелни общества, липса на сигурност, на места бавно, но сигурно асимилиране на приемната култура. Последния път, когато бях в Лондон, се разхождах в Holborn, това е много централен квартал между Kensington и London City, и се изумих от това, което видяха очите ми - ако се абстрахираме от типичната английска архитектура с малки, ниски къщи, наредени една до друга, по улиците се срещаха предимно жени в бурки, хиджаби, нихаби. Чувството е все едно си в арабска страна. Пиша това като човек, който е прекарал по-голямата част от живота си в мултикултурна среда, с приятели от всякаква националност, танцувал капоейра с колежки-бразилки, хапвал пържен банан с камерунци, празнувал Нова Година с австралийци - тоест нямам ни една расистка кост в тялото ми. Не страдам от предразсъдъци към различни нации и култури, смятам, че стига да спазва законите и установените порядки в Рим, образно казано, всеки е свободен да се мести и живее в която страна желае.

Това, на което ставаме свидетели напоследък, обаче, ислямски демонстрации за отмяна на основния закон и въвеждане на Халифат в Германия, групови изнасилвания, тормоз на жени на централни площади, нападения с ножове и какво ли не, е в разрез не само с демокрацията и порядките в западните общества, а представлява много сериозен риск за сигурността. Аз лично не искам да живея в квартали с голям процент мигранти от съображения за сигурност (иначе лежерната интернационална атмосфера в тях ми харесва) - някои не приличат на Европа, по-скоро на Близкия Изток.

Добър въпрос. И аз това се питам.

Nevena много добре е отговорила на този въпрос, аз няма как да се съглася повече с нея. Нямам предразсъдъци спрямо ничия култура - нито от Африка, нито от БИ. Имам приятелка-мароканка, познавам цялата й фамилия, добре интегрирани, работещи хора. Познати/приятели иранци, иракчани. В студентските години редовно посещавахме един ливански ресторант, където пиехме традиционен чай и пушихме наргиле, но няма начин да си затворя очите за действителността.

Тя е - етнически размирици в източните квартали на Лондон през 2015г., групови нападения над жени на площада пред Кьолнската катедрала през 2016г., мигрантски метежи срещу полицията в Берлин навръх Нова Година, демонстрации за халифат в Европа. Сериозен риск за вътрешната сигурност на страните са тези прояви. Това не е резултат от източноевропейската имиграция към Западна Европа от 2000те години.

И аз имам носталгия към България, ще ми се да се върна, но няма как да стане - децата ми са в чужбина баща им няма да ги пусне да се преселят. За сега съм оптимистично настроена че в двете държави ще си имам хубав живот въпреки, че не харесвам мъжете тук. Може пък да си внеса един Български жребец в тоя Тексас 😉 хахахааа

O, Примадона, аз си внесох един, директен внос от София, малко по-млад от мен. Вече го направих швейцарец, ама беше трудно...то език да учи, работа, интегриране...

Напоследък любимото ми място за разходка в уикенда беше превзето от палатки на кандидат бежанци, подгонени от Сунак. Сега всяко свободно зелено местенце е кордонирано с метални огради, за да не се създава импров шанти таун. Ето един от вчера, пренебрегнал оградите. И цялата му покъщнина около него. Има НПО им дават палатки и дрехи. Дрехите се вижда къде ги държат.

Като ги погледнеш, са само младежи, жени няма. С какво тези хора имат да допринасят освен за жилищната криза? Не вярвам всички да си отворят кебабници като в София. Няма особено търсене…

Невена, много идилично…Палатки, кемпери, корабчета и въобще номадски тип превоз и преспиване издържах само по студентските години. Единственият транспорт, който признавам е вело, така че мястото трябва да е навигируемо с колело. И да е зелено. Каминото бих го правила всяко лято, но искам да живея на океана, сред планините - за малко.

Филомена и Деси, не разбрах вашето лично мнение какво е за неконтролируемата имиграция. Да продължава as is? Щото нали както другите две дами, включили се искащи или внесли си български мъже в чужбина, и всеки установил се иска да си внесе жена, деца, болни родители, култура и порядки, които колкото по-далече от лелеяното за имиграция държава е, толкова по е вероятно да са в разрез с местната. Тогаз какво?

О, да видиш какъв глад за работна ръка е в строителството. Въпреки забраните и проверките чат-пат ги наемат иначе няма кой да работи.

Примадона, намерих го в един сайт за кучета (вече не помня кой, то беше отдавна), аз си търсех мъжко за моето. Видяхме се в София, кучетата хич не се харесаха, но аз се сдобих с мъж

Браво 😂

В Глазгоу тези с тентите са местни, не са бежанци. Бежанците са настанени. Доброволствала съм към организация, подпомагаща homeless, тези с тентите болшинството са по свое желание там- зависимости или ментални проблеми, много малко не по свое желание, но имат кучета, а в хотелите и шелтърите не настаняват с кучета. Има един, за когото поне 10 пъти съм сигнализирала зимата, без палатка е, а зимата е кучи студ. Казват ми, че отказва да бъде настанен.

Тогава местното население, а и имигрантите с него, мигрират или вътрешно - към по-спокойни и хомогенни предградия, градове, или навън - към Сингапур, Корея, Япония.

Една моя колежка работи в мигрантски квартал, където мъжете най-вече от БИ редовно се събират по групички на раздумка и цигарка почти на всеки ъгъл, през деня, през нощта. Тя пеша по тъмно около и до работа не се движи, винаги или с кола, или мъжът й я кара и взема, или с такси. Страхува се за сигурността си, не без основания, съдейки по подмятания.

Липсата на огледало.