Моля за мнение.Преместване обратно в чужбина / Шотландия

Живях пет години в чужбина и там срещнах мъжа ми. Вече седма година сме в България и сериозно обмисляме да се махнем. Наясно сме, че тук няма истинско бъдеще за децата, нито за нас. Това, което може би най-много ми тежи е, че всичко е “оправяй се”. Българите сме научени да оцеляваме във всякакви условия и това е полезно за живота е по-уредени държави. Само че тази диващина ужасно натоварва и няма как да го обясниш на човек, който не знае какво е да живееш в държава, където законите се спазват. Моят съвет е - връщай се в Шотландия, или избери друга чужбина за живот. България няма да стане по-добре. Обичам я, защото ми е родна, но за живот - трудна работа.

Много тъжно, ако човек някак съумее да се абстрахира от написаното, да избере по-спокоен живот около място където има работа и има свой кръг да общува и в България може да се живее добре, най-хубавото е ако има голямо семейство и това да стопля душата ти, но предвид, че автора е сам и не смятам, че целта му трябва да е покупка на имот сега и на всяка цена, не е най-важното това.
И аз съм в чужбина нищо не ме задържа в България, когато нямаш семейство и роднини с който да имаш топли отношения.

Ох авторе, мъчно ми стана като те прочетох.
Разбирам те много добре.
И аз съм от страшно много години в Германия. Заминах сама борих се и постигнах всичко сама.
Когато се връщам веднъж годишно в България вече не чувствам никаква връзка нито с хората, нито с мястото.
Те си имат своите проблеми живеят си в своята капсула, а ти си свикнал на уреден и спокоен начин на живот.
Не си го причинявай това - останеш ли без пари в България после ще ти е много трудно да се върнеш обратно в Шотландия.

Ти сам трябва да претеглиш плюсовете и минусите на връщането обратно в чужбина и да решиш сам за себе си къде ще се чувстваш щастлив и с какво си готов да правиш компромиси и с какво не, защото перфектно няма никъде. Хубавото е, че не витаеш в облаците, а вече имаш опит на зряла възраст и в двете държави, видял ли как стоят реално нещата.

За жилището съм съгласна с това, което казваш. Последните години цените в София се увеличиха много и стана непосилно за сам човек със средни доходи да си купи нещо без друга помощ. А и нашият манталитет е малко такъв, че искаме да живеем в свое, не под наем. На Острова не е така. Там и цените са по-приемливи, особено за регион извън столиците, можеш къща да си купиш за по-малко пари. Вариант е евентуално ако искаш в България да останеш да купиш, когато се ожениш, да поспестиш, ако можеш и да вземете заем с два дохода. Ако само апартаментът ти е проблем, стой в България.

За другото наистина трябва ти да си решиш. Имам роднини, които се прибраха в София след 15 години на Острова, около 40-те са. Мислеха си, че ще имат повече контакти, по-богат социален живот, но не стана така. Приятелите им всеки си гледа семейство и живота, зает е и няма време, както на 20. Нещо, което и ти си видял. За институциите и бюрокрацията няма да коментираме, там е ясно. Здравеопазването им се стори направо частно, толкова много пари дадоха, колкото никога досега на Острова, а не са хора без възможности. Двамата с образование и печелещи добре. И не знам как е станало, но самите те са си променили мисленето, разсъждават като англичани. Казват, че когато с приятели говорят по социални теми, често имат различни виждания и мнения и им се налага само да се усмихват и да замълчават, за да не се скарат с приятелите. Чужди сред свои. Замисли се искаш ли деца и къде ще е по-добре за тях да ги гледаш и по-лесно за теб. В София детски градини няма, чакаш, на частно е скъпо, докато в Англия чувам, че имаш право на безплатна градина, уредено е, социална и законова държава.

Помисли си сам за себе си, преди да вземаш генерални решения, преди да си търсиш жена, къде се чувстваш по-добре, вземи информирано решение, така ще знаеш защо оставаш в БГ или се връщаш в Шотландия и защо го правиш.

За минусите в България, съм съгласна, но не мисля, че на авторът това му е проблемът.
Продължавам да мисля, че не можеш да очакваш всичките ти приятели да сложат живота си на пауза и да те чакат да се върнеш. Никъде по света го няма това.
Авторът е с чувство за липса, травма, нормално след загуба на родители, но не му е проблемът жилищата в София.

Не му е обаче хубаво да се замисли с идея за бъдещето. Тези неща не са маловажни. Приятелите е нормално да имат различни приоритети на 20 и на 30. Аху-иху в студентските години, излизания, купони, насам-натам, животът на 20 в голяма степен е с тях. На 30+ малко се променят нещата. Повечето си гледат семействата и приятелите минават на втори план и все пак българите сме по-спонтанни и социални от британците по принцип. Там съм чувала, че трябва с тефтера за часове и задачи да си уговарят и срещите с приятелите.

Според мен зависи и колко си общителен. Ако не можеш да завържеш приказка, навсякъде е трудно да намериш приятели. Никой не може да ти каже къде ще се чувстваш най-добре. Трябва са се замислиш и кой манталитет ти отговаря повече. Колкото и да се отрича тук във форума, колкото и хората да са различни сами по себе си, всяка страна си има специфичен манталитет. Ако шотладският не ти пасва по принцип, няма смисъл да се мъчиш да се връщаш. И обратното важи, ако си възприел шотландския и българският ти е чужд, ти никога няма да се чувстваш добре в България.
Едно време беше трудно без българска телевизия, Скайп, Вайбер и интернет. А сега аз не усещам нещо да ми липсва. Имам си българските канали, имам си приятелки българки, мога да си сготвя мусака, с който искам се чувам на камера безплатно, идват ми нагости редовно. Самолетните билети вече не са скъпи. Та според мен в днешно време можеш да си живееш където ти скимне и да си пътуваш постоянно.

Много точно. Който е възприел чуждия манталитет, не може да се адаптира обратно или може, но въпросът е на каква цена. Същото важи и за имигрантите зад граница. Колкото и дълго време да са навън, като живеят капсулирани и без много контакти с местни, с българската кабелна телевизия и с нашия манталитет, винаги ще ги влече да се прибират. Отново проблемът е финансов. Прави се компромис с манталитета поради финансови причини за семейството, за бъдещето на децата.

Тя българската телевизия по принцип не пречи на контактите с местните. Аз лично обичам да гледам новините и да съм в час, дори и да ми говорят на български е приятно. Но ако живееш само с българската телевизия и имаш контакти само с българи, естествено няма да се чувстваш добре. Съгласна съм, че ако правиш компромис с манталитета само в името на финансовите облаги в чужбина, ще бъдеш много нещастен човек. Такива срещам често и се питам защо се измъчват да стоят.

Чак да се измъчват не. По това, което виждам, им харесва, но шотландците са по-студени, по-саможиви и семейно ориентирани нации, без да генерализирам. На тези българи зад граница, които аз познавам, и те не са нито асоциални, нито необщителни, им липсва социалният живот в България. Да излизат редовно на по бира, на кафе с приятели, ресторанти, чести гостувания, или идеализират студентския си живот. Това чувам аз. А защо емигрира българинът е ясно. Икономически причини - няма работа, няма хубава работа, разликата в стандарта на човек със средни доходи в страната, сравнени със същия навън, е голяма. Ние сме с европейски цени, скоро и при имотите, а с български доходи.

Не видях такова нещо в поста му. Никой не очаква това. Аз стоях около 2 години с много малко приятелки. После покрай децата намерих наистина много и стабилни приятелства, но това стана с времето. Мъжът ми никне, където го посееш и още на 2рия месец имаше стабилен кръг от негови сънародници, а с времето се сприятели и с много българи. Но връщането обратно в родината определено означава почване наново. Иначе подкрепям мненията, че ако авторът имаше жена и дете/ деца, хич нямаше да има и време да се замисли колко е самотен.
Авторе, някъде намекна, че си се отказал от наследство по”разбираеми причини” . Аз не се сещам за такива. А ако си например с хомосексуална ориентация, ще ти бъде още по-трудно. Българското общество все още много трудно възприема “различните”

По разбираеми причини се отказва човек, чието наследство е много по-малко от натрупаните дългове на наследодателя и наследява в "минус". Познавам такива хора, ипотекирали всичко, изпили, заложили, оставят единствено грижи и финансови проблеми на децата си. Не всеки има късмет с имотите и родителите.

Calexit92, в кой град живяхте в Шотландия?
За какъв период може да отсъствате без да загубите право на работа?

Много моля, не го съветвайте да си търси половинка. Човекът трябва да реши сам проблемите си, не да въвлича и други хора, за да спести част от наема и сметките.

Авторът е на 31. На тази възраст съвсем лесно може да си намери приятели да излиза. И с няколко години по-малки не е проблем,  на 27 или 28 като цяло хората нямат деца и не са попаднали в цикъла "от работа вкъщи и на следващия ден отново".Така че да не може да си намери някаква среда си зависи от автора. И в този ред на мисли не смятам, че в България нещо се е променило за последните години,  въпреки кризи, инфлации, ковид и каквото се сетитe, кръчми и хотели са пълни на макс. Българите сме хора "на живота" и към момента нищо не може да ни откаже от тази философия.

Ако дойде ново другарче на работа във фирмата ми, с удоволствие ще го влача с нас. А изпълненията и напиванията на моята фирма са епични. Но ако се пръкне някой като автора, който постоянно да сравнява България с Шотландия, ще бъде изолиран директно.