За любителите на корейски и китайски сериали - Тема 11

Аз изгледах Being a Hero, като цяло ми хареса. Държеше ме на нокти повечето време, нямаше момент, в който да ми стане скучно. Имах проблеми до края да разбера кой към коя групировка наркодилъри е, но го отдавам на факта, че едно те си въртяха интриги постоянно, едно бяха прекалено много хора и ми беше трудно да ги запомня.

Като слаби страни мога да отбележа, че постоянно някой не беше уведомен за операциите на полицията и от това се проваляха (за целите на сценария, но беше прекалено наивно и дразнещо). Освен това всички главни си ползваха едни и също коли (продуктовото позициониране на Хюндай беше брутално), с едни и същи номера, но винаги, когато следяха някой и причакваха с часове НИКОЙ не ги забелязваше. Също никой не забелязваше, че го следи кола на 10 метра зад него, на празен и прав път. Постоянно пращаха млади полицаи сами на най-опасните места. Те пък си правеха каквото искат, но друго наказание освен да напишат “есе с размисли за грешките си” нямаха. Цивилните също се замесваха в разследванията и операциите. Изобщо - пълна анархия в тая полиция.
Последният епизод, ако беше само той, щеше да означава много смотан край на сериала, но имаше и специален епизод след него, с нов край. Четох, че китайците вдигнали шум за края, та затова пуснали и специалния епизод. Откъм развитие на героите беше малко накъсано - някои изведнъж се променяха (така се усещаше) - имаше един момент, в който се чудех дали не съм прескочила епизод, защото ми стана нелогично. На няколко пъти такава промяна я обясняваха чак след действията като даваха ретроспекция или мисли/ разговори извън камера. И другото е, че основни сюжетни линии, които се развиваха в сума епизоди, накрая се решаваха за минути и то без особено внимание върху тях.

Ако не се задълбавам в това сериалът ми беше интересен, имаше моменти, в които да ме изненадат, имаше такива, в които бях в напрежение какво ще стане.

Сега мога да си довърша и Joy of Life, че ме чака втори сезон

Върнах се да гледам Pasta с Ли Сон  Гюн. Доколкото си спомням, това е първият ми сериал, който навремето бях гледала по българската телевизия. Оттогава съм си мислила понякога за чувстата, които ми породи този сериал. Гледайки го сега ми е много трудно, заради съдбата, сполетяла Ли Сон Гюн. Направо ме хваща за гърлото. Наистина е невъзможно при толкова информация в наши дни да отделим живота на актьорите от филмографията им. Отделно колко много харесвам Гонг Хе Джин. Хубава  и прохладна вечер!

Какви са тия проектори?

Изгледах 9 епизод от Joy of Life Season 2 (2024).

Сериалът е все така добър, но започна да ми омръзва, не обичам дълги истории.
Актьорите са перфектни.
Сигурно ще го изгледам, но днес повече ще чета книга.

Леле, аз още не мога да стигна 9 епизод на първи сезон. И ми върви бавно не за друго, а защото се сещам, че общо с втори сезон е толкова много епизоди…

Моят проектор специално е настолен с възможност за въртене на 180 градуса и андроид (като смарт тв ми е), хдми и юсб вход за флашка/комп. За 85 лв от алиекспрес и сега си лежа, той стои на нощното шкафче насочен към тавана и гледам сериали на екран от над 3м по диагонала. Много е удобен за кьорави като мен - сега вече си виждам субтитрите. А и в момента както не мога да седя след операция, ми е перфектен докато пазя леглото няколко седмици.

Дани, пребиваването ти на летището с работа ли беше свързано, или с удоволствие? Ако е второто - приятна почивка!

pppqqq, все забравям да ти кажа, че ме шашваш с познанията ти за романите за мис Марпъл във връзка със сериала, който гледаш. Аз, признавам, съм повече фен на романите за Еркюл Поаро, ама изобщо няма да мога да кажа "това е еди кой си случай" (е, изключвам най-известните, като "Убийството в Ориент експрес", "Смърт край Нил" и подобни).

Елза, честита ти придобивка, със здраве да си гледаш хубавите младежи в голям формат!

Аз съм някъде към 15-16ти епизод на Joy of Life, напредвам бавно, но уверено. Първият сезон (от 6 епизода) на Arthdal Chronicles - изгледан. Продължавам със следващите 6.

Тази вечер Амазон ми предложи да си купя книга на една френска авторка (не писателка, преподавателка по литература), със заглавие "К-драмата - И Корея създаде фаталния мъж".

Роце, моето пътуване е отпускарско. Макар че, да си призная да си шеф има и странични ефекти , дори през време на отпуската пак си на работа  След дълъг полет все пак стигнах до Азия, е не е Япония или Ю Корея, но и до там ще стигна, някога Донесох от острова с мен дъждовното време и тук но  тук е жега и с висока влажност 80% . Пия си кафето, нищо че е 13 часа и хуквам да обикалям и да зяпям и най-вече да опитам тукашната храна  Добре ,че има надписи на английски, че нещо китайския ми куца


П.п . Моят проектор е такъв, малко старичък вече, но върши чудесна работа. Съвсем тихо жужи, даже не се чува.

ElzaFB, тоя проектор издава ли шум? аз от много време все се каня да си купувам, и всеки път се спирам, защото като чуя че шумят/бръмчат и ми става зле ...

Danifin, къде по китайско си? (благородно завиждам докато си правя маршрута за следващото ми ходене там). Приятно изкарване и почивка! Колко добре те разбирам за работата по време на отпуск - като тръгнах за Китай пролетта се радвах, че всичко там е блокирано, та и да искам няма да мога да работя… ама не ми се получи, преглеждах св-та и задачи на кандидати.

okko, шуми и то доста. Не е неприятен шум, защото е като вентилатор на лаптоп, не бръмчи, но като ми е точно до главата си го чувам. Това му е единственият минус.

Роца, благодаря! Като си говорим за хубави младежи - снощи изгледах първи епизод на The Double. Wang Xing Yue определено влиза на челните места в списъка ми на хубави младежи, които може да са ми синове 😁.

И да отбележа - в xianxia и wuxia-те се справят по-добре с грима и не ми се набиват толкова пъпки и пори в очите.

Роца, аз препрочетох доста романи на Кристи през последните години, включително тази. Затова и ги помня добре
За мис Марпъл ги прочетох една след друга - мисля миналата година. Отчасти и защото дадоха сериала на ВВС по няколко телевизии. Някои от сериите ми харесват, но някои са ужасни - не просто лоши екранизации, а се чудя кой болен мозък е префасонирал сюжетите така. Исках да се уверя, че оригиналните сюжети не са такива (и наистина не са).

А този месец реших да прочета за първи път четирите книги за инспектор Батъл (всъщност са пет, но едната е книга за Еркюл Поаро и я четох преди около половин година). Общо взето не са лоши, но той не е толкова запомнящ се като мис Марпъл и Поаро.

Дани, приятно изкарване и повече впечатления и хубава храна, отколкото работа! (и пускай по някоя снимка, ако имаш възможност и желание, поне на мен ще ми е интересно).

Елза, The Double ми излиза редовно сред новите предложения във Вики Ракутен. Бучнала съм си го за гледане, но първо да приключа с Joy of Life. Тия дни както си мислех, че ще имам време да сериали, се оказа, че работата ме не мисли така .

pppqqq, май съм попадала на някой от сериалите за мис Марпъл по тукашните телевизии преди години, но никога не съм го гледала задълбочено. Виж, тези за Еркюл Поаро, съм ги гледала.

В крайна сметка, се изкуших и си поръчах книгата за корейските драми, за която писах снощи. Ще си имам четиво за отпуската

Danifin, наслади се на почивката си и чакаме снимки и дълги разкази!
И завиждаме

На мен ми беше в списъка и снощи незнайно как ми тръгна автоматично - съдба. Изгледах вече 4 епизода, започвам 5-ти, главната тема ми е любима - отмъщение, от хубаво планираните. Появиха се още в началото гадната мащеха и подопечните ѝ - никога не съм можела да понасям такива образи, които само кроят интриги и се възползват от положението си, но главната е умна и усещам, че ще натрива носове. Мъжката част от актьорския състав е истинска наслада за очите. В нетфликс е сложен за 16+…

Ти ще четеш книга за к-драмите, аз пък си намерих сериал, който разказва за с-индустрията: We Are All Alone, та и той чака сега.

Догледах Мис Ма - за съжаление финалът беше глупав. И като цяло - когато описваха отделните случаи и се придържаха към сюжетите на Агата Кристи се получаваше добре, но когато сценаристите са се мъчили да добавят нещо от себе си, беше озадачаващо и съшито с бели конци.
За историята с писателката-двойничка имам чувството, че са я измисляли докато се снима сериала, без предварителен план. До края въобще не беше ясно как точно са се свързали, какви са отношенията им и целите на главната и на писателката.
А за края -

Героите са уморени, разказа днес за някои, за други утре

Само загатвам , обяснението по-късно

Сигурна съм, че Нефритеният император в Аранг и магистрата е специално измислен герой за да бъде изигран от  Сънито. С тази дълга коса само на 18г. изглежда зашеметяващо.
При него и Парк Гън Тае има страхотно преливане между дете и възрастен, макар че двамата имат само 3г. разлика. И чисто физически, и като излъчване и поведение Сънито е 1:1 с детската версия на героя си. Обаче при двете версии на Тон Су не е точно така. На външен вид са докарали с прическата добра прилика между Йогито и Джи, но детската версия на героя беше по-харизматична и многопластова. Дотук възрастният Тон Су е някак инфантилен със силно изразено самочувствие, което е някак въздушно на фона на Йо Уон. Харесвам Джи без да ми е любимец, но в тези първи серии с него в ролята на Тон Су нещо ми липсва. Не знам какво точно, но докато детските версии на момчетата ми бяха равностойни, то при порасналите герои Йо Уон приковава цялото ми внимание.
Нам Джи Хюн беше за кратко на екран, но създаде усещане за героинята си. Възрастната версия никак не мога да я възприема. Според сюжета би трябвало да е обект на желание и за двамата главни плюс това, че е женена за принца, но никак не мога да си я представя в романтични сцени.